Раковишки манастир
Раковишкият манастир „Света Троица“ е български православен манастир.
| Раковишки манастир „Света Троица“ | |
 Старата църква | |
 Местоположение в Раковица | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Раковица |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Кулско |
| Изграждане | XII век |
| Статут | действащ, паметник на културата |
| Раковишки манастир „Света Троица“ в Общомедия | |
| Защитена местност „Раковишки манастир“ | |
| |
  Местоположение в България | |
| Местоположение | България |
|---|---|
| Най-близък град | Раковица, община Видин |
| Площ | 51,52 хектара |
| Създаден | 28 август 1975 |
| Уебсайт | ИАОС, Раковишки манастир |
| Раковишки манастир в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеРазположен е под връх Черноглав (858 m надморска височина) в Западния Предбалкан на 4 километра северозападно от село Раковица, община Макреш, област Видин, почти на границата със Сърбия. От манастира се стига до Видин (около 49 km на североизток) по второкласен път, а до Белоградчик (около 34 km на югоизток) – по третокласен път.
История
редактиранеОснован е през 10 – 11 век[1]. След падането на България под османска власт запада. Възстановен е през 17 век от Св. Пимен Софийски. В края на 18 век е опожарен.
До стената на старата черква почиват костите на руския офицер Николай Алексеевич Киряев, роден в Сан Петербург, загинал на 6 юли 1876 г. между селата Раковица и Влахович (сега Подгоре) в бой с турците за свободата ни
През 1848 г. в манастира е открито първото светско педагогическо училище в Северозападна България по онова време. Това направил Петраки Шишманов от гр. Враца и тогавашният игумен на манастира отец Данаил. Те събрали 32-ма синове на търговци от целия видински санджак, които след завършването си станали учители.
Манастирът става център на националноосвободителните борби: в него се организира въстанието от 1850 г. (т.нар. Видинско въстание) – което е сред най-масовите по време на османското владичество, както и въстанието (Димитракиева буна) от 1856 г.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем е възстановен и постоянно действащ манастир.
През 2002 година с благословението на Видинския митрополит Дометиан в манастира се заселва монах Антим. Малко по-късно към манастира се присъединява и послушникът Неофит, подстриган за монах през 2004 година. Духовен баща и на двамата монаси е Величкият епископ Сионий.[2] По-късно Антим е въведен в сан архимандрит, назначен е за протосингел на Видинска епархия и за ефимерий на Клисурския манастир.[3]
Раковишкият манастир става девически, начело с игумения Касияна, още три монахини и една послушничка[4].
През пролетта на 2025 година манастирът отново става мъжки, след като в него се заселва монах Яков от манастира „Йоаким и Анна“ в Бистрица, София. Монахът последва своя духовен старец - новият Видински митрополит Пахомий. Цялото сестринство на Раковишкия манастир се преселва в Дивотинския манастир край Банкя под юрисдикцията на новия Софийски митрополит и Български патриарх Даниил[5][6]. (бивш Видински митрополит).
Устройство
редактиранеПредставлява комплекс от 2 църкви, жилищни и стопански сгради.
Построената през Х век стара църква (8,5 х 8 метра) е от типа „вписан кръст“ и е кръстокуполна, с висок купол на шестстенен барабан и с пристроен в началото на 19 век притвор. През 1825 г. е изографисана, а през 1979 г. ценните стенописи са реставрирани.
След Освобождението, в памет на загиналите във въстанията, е построена новата църква с долепена до западната ѝ страна висока камбанария.
Храмов празник
редактиране- Храмовият празник на манастира е Петдесетница.
-
Дарителският надпис, изреждащ имената на ктиторите, поръчали възстановяването и изписването на старата църква през 1825 г. -
Паметна плоча в манастира за избухването на Въстанието в Северозападна България
Защитена местност
редактиранеНа 28 август 1975 г. манастирът и околните земи са обявени за историческо място, а на 21 август 2003 г. са прекатегоризирани в защитена местност с площ 51,52 хектара.[7]
Бележки
редактиране- ↑ Комплексна научна експедиция в Северозападна България 1956 – доклади и материали, Колектив под редакцията на Стайнов, Петко, Георги Стойков и Любен Тонев, Издателство на БАН, 1958, стр. 151
- ↑ Карамихалева, Александра. ВИДИНСКА ЕПАРХИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕДИН ПОКЛОННИК - Раковишки манастир // Православна младеж. Посетен на 2025-05-01.
- ↑ Протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Антим ще оглави службата на Велики четвъртък в Клисурския манастир // Утро Русе. 2024-05-02. Посетен на 2025-05-02.
- ↑ Данаилова, Ирена. В Лопушанския манастир „Св.Йоан Предтеча“ има нови братя монаси // Вестник Труд. 2025.
- ↑ Две епархии у нас си размениха монаси // Двери на православието. 2025-04-28. Посетен на 2025-05-01.
- ↑ Тасков, Михаил. Патриаршеска литургия в Дивотинската света обител // Сайт на Софийска епархия. 2025-04-26. Посетен на 2025-05-01.
- ↑ Защитена местност „Раковишки манастир“, профил в Изпълнителна агенция по околна среда // Посетен на 4 юни 2015.