Отваря главното меню

Защитените местности са категория защитени територии в България. Към края на 2017 година са обособени 565 защитени местности с обща площ 79 304,4 ha.[1][2] За такива се обявяват територии със забележителни ландшафти, включително и положително повлияни от човека, местообитания на застрашени и редки видове животни и растения, и биоценози.[3]

Защитените местности се управляват с цел запазване на компонентите на ландшафта, опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата – обект на защита, предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг, предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.[4]

СписъкРедактиране

Следва пълен списък на защитените местности в България до 2010 година.

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ъ – Ю – Я


АРедактиране

БРедактиране

ВРедактиране

ГРедактиране

ДРедактиране

ЕРедактиране

ЖРедактиране

ЗРедактиране

ИРедактиране

ЙРедактиране

КРедактиране

ЛРедактиране

МРедактиране

НРедактиране

ОРедактиране

ПРедактиране

РРедактиране

СРедактиране

ТРедактиране

УРедактиране

ФРедактиране

ХРедактиране

ЦРедактиране

ЧРедактиране

ШРедактиране

ЩРедактиране

ЮРедактиране

ЯРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. България 2018. // Национален статистически институт. Посетен на 9 юли 2018 г.
  2. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Посетен на 20 юни 2018
  3. Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. София, Гея-Либрис, 2004. ISBN 954-300-028-X. с. 71.
  4. Закон за защитените територии