Уикипедия

Ранци

селище в Гърция

Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,[1]на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

Ранци
Ερμακιά
— село —
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Гърция
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Западна Македония
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Кожанско
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина1057 m
Население325 души (2011 г.)

География Редактиране

Селото е разположено на 20 km източно от Кайляри (Птолемаида), в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио). В Каракамен над селото е Ранската пещера с малък вход с две камери 13 m и 20 m и много подкамери.[2]

История Редактиране

В Османската империя Редактиране

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства).[3] В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.[4][5]

В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:

„ На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[7] “

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.[9]

В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[10] Според гръцка статистика от 1904 година във Франгоци живеят 500 българогласни гърци.[11] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.[12]

 
Знаме от Ранци, пренесено в Лешок от Ангел Бояровски. Смятано е за революционно или за сватбено

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция Редактиране

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[14] В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.[15] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.[16]

По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити,[17] а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.

Прекръстени с официален указ местности в община Ранци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сатгюнеси[18] Σατγιουνέσι Просилион Προσήλιο[19] връх в Каракамен на СЗ от Ранци и на СИ от Войводина (1003 m)[18]
Кузулец[18] Κουζουλέτσι Анилион Άνήλιον[19] местност на ССЗ от Ранци[18]
Вармара[18] Βαραμάρα Кокини Магула Κόκκινη Μαγούλα[19] връх в Каракамен на С от Ранци (1404,9 m)[18]
Теке[18] Τεκές Вуноплая Βουνοπλαγιά[19] връх в Каракамен на ИСИ от Ранци (1594,6 m)[18]
Царкули[18] Τσαρκούλι Василика Βασιλικά[19] връх в Каракамен на СИ от Ранци (1537 m)[18]
Грамуради[18] Γκραμουράντι Петрохома Πετρόχωμα[19] връх в Каракамен на ЮЮИ от Ранци (914 m)[18]
Върпороз[18] Βαρπορὸζ Петинос Πετεινός[19] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (1508 m)[18]
Севризе[18] Σεβριζέ Врахаки Βραχάκι[19] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци[18]
Градище[18] Γκραδίστε Палеокастрон Παλαιόκαστρον[19] връх в Каракамен на И от Ранци (1149 m)[18]
Теке[18] Τεκέ Корифи Κορυφή[19] връх в Каракамен на ИЮИ от Ранци (1590,6 m)[18]
Курудере[18] Κουρού Ντερέ Ксиропотамос Ξηροπόταμος[19] река на ЮИ от Ранци, ляв приток на Баково[18]
Падина[18] Πάντκα Ксиромери Ξηρομέρι[19] местност на ЮЗ от Ранци и на ЮИ от Войводина[18]
Въргунк[18] Βαργκοΰγκος Кокинохома Κοκκινόχωμα[19] местност на Ю от Ранци[18]
Порище[18] Πορίστε Ксиролакос Ξηρόλακκος[19] река на Ю от Ранци[18]
Чечебулино[18] Τσετσεμπούλινο Ксировриси Ξηρόβρυση[19] река на Ю от Ранци[18]
Боска[18] Μπόσκα Мастос Μαστός[19] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (987,5 m)[18]
Гробовище[18] Γκρουμπουβάϊτσε Тафотопос Ταφότοπος[19] местност в Каракамен на ЮИ от Ранци[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1164 1108 1225 1735 572 667 581 593 492 436 325

Личности Редактиране

Родени в Ранци
  •   Марко Антонов (Андонов, 10 юли 1872 - ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[20] и работил като български учител във Воден[21]
  •   Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Република Македония
  •   Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[22]

Бележки Редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 376. (на гръцки)
  3. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  4. ↑ Ερμακιά. // Χάρτης της Ελλάδος. Посетен на 7 януари 2015. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. ↑ Οδοιπορικό στα μνημεία της Εορδαίας - Ο ναός του αγίου Αθανασίου στην Ερμακιά. // Dou στη ενημέρωση. Посетен на 7 януари 2015. Архив на оригинала от 2015-01-07 в Wayback Machine.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
  8. ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. ↑ Величко Георгиев и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  11. ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698, 885.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  15. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  16. ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  17. ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  20. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  21. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ранци&oldid=11751315“.