Ранци

селище в Гърция

Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,[1]на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

Ранци
Ερμακιά
— село —
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Стенопис от църквата „Свети Атанасий
Гърция
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Западна Македония
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Кожанско
40.4981° с. ш. 21.8503° и. д.
Ранци
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина1057 m
Население436 души (2001 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 20 km източно от Кайляри (Птолемаида), в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио). В Каракамен над селото е Ранската пещера с малък вход с две камери 13 m и 20 m и много подкамери.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства).[3] В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.[4][5]

В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:

На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[7]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Франкоч (Франковище) е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.[10]

В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.[11]

Според гръцка статистика от 1904 година във Франгоци живеят 500 българогласни гърци.[12]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.[13]

 
Знаме от Ранци, пренесено в Лешок от Ангел Бояровски. Смятано е за революционно или за сватбено

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

В Гърция редактиране

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[15] В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.[16] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.[17]

По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити,[18] а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.

Прекръстени с официален указ местности в община Ранци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Сатгюнеси[19] Σατγιουνέσι Просилион Προσήλιο[20] връх в Каракамен на СЗ от Ранци и на СИ от Войводина (1003 m)[19]
Кузулец[19] Κουζουλέτσι Анилион Άνήλιον[20] местност на ССЗ от Ранци[19]
Вармара[19] Βαραμάρα Кокини Магула Κόκκινη Μαγούλα[20] връх в Каракамен на С от Ранци (1404,9 m)[19]
Теке[19] Τεκές Вуноплая Βουνοπλαγιά[20] връх в Каракамен на ИСИ от Ранци (1594,6 m)[19]
Царкули[19] Τσαρκούλι Василика Βασιλικά[20] връх в Каракамен на СИ от Ранци (1537 m)[19]
Грамуради[19] Γκραμουράντι Петрохома Πετρόχωμα[20] връх в Каракамен на ЮЮИ от Ранци (914 m)[19]
Върпороз[19] Βαρπορὸζ Петинос Πετεινός[20] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (1508 m)[19]
Севризе[19] Σεβριζέ Врахаки Βραχάκι[20] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци[19]
Градище[19] Γκραδίστε Палеокастрон Παλαιόκαστρον[20] връх в Каракамен на И от Ранци (1149 m)[19]
Теке[19] Τεκέ Корифи Κορυφή[20] връх в Каракамен на ИЮИ от Ранци (1590,6 m)[19]
Курудере[19] Κουρού Ντερέ Ксиропотамос Ξηροπόταμος[20] река на ЮИ от Ранци, ляв приток на Баково[19]
Падина[19] Πάντκα Ксиромери Ξηρομέρι[20] местност на ЮЗ от Ранци и на ЮИ от Войводина[19]
Въргунк[19] Βαργκοΰγκος Кокинохома Κοκκινόχωμα[20] местност на Ю от Ранци[19]
Порище[19] Πορίστε Ксиролакос Ξηρόλακκος[20] река на Ю от Ранци[19]
Чечебулино[19] Τσετσεμπούλινο Ксировриси Ξηρόβρυση[20] река на Ю от Ранци[19]
Боска[19] Μπόσκα Мастос Μαστός[20] връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (987,5 m)[19]
Гробовище[19] Γκρουμπουβάϊτσε Тафотопос Ταφότοπος[20] местност в Каракамен на ЮИ от Ранци[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1164 1108 1225 1735 572 667 581 593 492 436 325

Личности редактиране

Родени в Ранци
  •   Марко Антонов (Андонов, 10 юли 1872 - ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[21] и работил като български учител във Воден[22]
  •   Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Република Македония
  •   Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[23]

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 376. (на гръцки)
  3. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
  4. Ερμακιά // Χάρτης της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 7 януари 2015.
  5. Οδοιπορικό στα μνημεία της Εορδαίας - Ο ναός του αγίου Αθανασίου στην Ερμακιά // Dou στη ενημέρωση. Архивиран от оригинала на 2015-01-07. Посетен на 7 януари 2015.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
  7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
  8. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  11. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
  12. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698, 885.
  15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  16. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  17. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  18. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-04.
  19. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
  21. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  22. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.