Ребро (село)

българско село

Ребро е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.

Ребро
Общи данни
Население 66 души[1] (15 март 2022 г.)
5,74 души/km²
Землище 11,554 km²
Надм. височина 860 m
Пощ. код 2384
Тел. код 07752
МПС код РК
ЕКАТТЕ 62373
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   кмет
Брезник
Васил Узунов
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Ребро отстои на 13 км западно от гр. Брезник, на 7 км северозападно от с. Режанци и на 33 км в същата посока от гр. Перник.

Разположено е в планински район в подножието на връх Любаш (1398 м), а надморската му височина е 888 м. Климатът в района има ясно изразени четири сезона – наблюдава се топло, но не горещо лято, докато зимата е много студена. Пролетта е хладна и с много валежи, настъпва към края на март и началото на април, а есента е по-топла.[2]

ИсторияРедактиране

Село Ребро е старо, средновековно селище, вписано под същото име „Бебро“, „Рабро“ в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол.

Най-високата част на Ребърска могила е била обитавана през Халщатската епоха и Късноантичната епоха. В началото на ХХ век на терена все още се е виждал ясно очертан зид, изграден от ломен камък без спойка, който ограждал площ от около 2 дка. от скалистия връх. В наши дни на терена зает от крепостта, се намират само незначителни фрагменти от праисторическа, сивочерна, груба керамика, съвсем изтрита и обезличена. Тези материали безспорно принадлежат на I век пр. Хр. и са свързани с праисторическия период от живота на крепостта от Ребърска могила.

На същия терен, заедно с праисторическата керамика, се намират фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които бележат нов исторически момент и разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична.

Аналогични керамични материали се намират и в близката местност Хорото, в подножието на върха, където вероятно е имало селище, синхронично на крепостта.[3]

В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

На около 1 км южно от селото в местността Зъдине, на площ от около 10 дка. в подножието на Ребърска могила, точно под най-високата ѝ част, при теренни проучвания археолозите са намирали материали от антично селище. В близост със селището се намира античен каптаж, известен като „Бумбак“, изграден от големи каменни квадри. Интересно е че каптажът е бил ползван до средата на 70-те години на ХХ век. По-късно над него е изграден сегашният каптаж на селския водопровод, но старият каптаж не е развален. В близост до този каптаж е имало кладененц, който сега също е част от каптажа. По всяка вероятност селището е било преместено през късната античност от равнината на върха на Ребърска могила.

Другото антично селище, открито от археолозите се е намирало на около 1,5 км югоизточно от селото в местността Димина ровина, в полите на Ребърска могила. Източно от слището в местността Зъдине през Античността е имало синхронично селище, което е обхващало площ от около 30 дка. Тук в миналото са разкривани стени, изградени от ломен камък с хоросан и кална спойка, намирана е керамика в изобилие, шлака и сгур. Днес на терена могат да се открият само отделни фрагменти от керамика. Обитателите на селището вероятно са били принудени да напуснат селището и да се преселят на върха на Ребърска могила.

В Пернишкия музей се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха – в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.[4]

Местните хора, разказват няколко легенди за селото, сред които най-известната разказва, че: Двама братя се влюбили в една гиздавелка и за да се разберат кой е по-юнак се сбили. Единият се отървал със счупен нос, другият – с пукнато ребро. Кривоноското останал тук, а брат му слязъл по-надолу, та съседното село станало Ребро.[5]

Според друга легенда в кърджалийско време, бандити хванали любимата – Люба, на един младеж. Поставили му условие – да се изкачи на върха с ботуши пълни с нагорещен катран. Влюбеният младеж се изкачил и паднал на върха. Ужасена любимата му се откъснала от похитителите си и когато стигнала горе започнала да го оплаква. От сълзите ѝ бликнал извор, а пътеката, по която той минал останала завинаги вдлъбната.

В горите на хълма Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г.

РелигииРедактиране

В селото се намира манастирската църква „Св. Никола“, която е архитектурен и художествен паметник от епохата на Възраждането. Обявена е за паметник на културата първа категория.

Новопостроеният храм „Свети Николай Мирликийски“ е осветен за ползване на 23 май 2009 г. По традиция съборът в с. Ребро е на 22 май, летния празник на Св. Николай по стария стил. Водосветът е извърщен от архиерейския наместник на Трънска духовна околия (селото е в тази околия) прот. Дамян Делов (служещ в гр. Костинброд), енорийският свещеник в Брезник отец Илия Илиев и свещеникът Валентин Кантарджиев от столичния храм „Свети Седмочисленици“. Осветена е ѝ новата камбана за храма, която е поставена във високата 8 м. камбанария.[6]

На 25 април 2015 г. беше извършено пълно освещаване на храма от Браницкия епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит и Български патриарх Неофит. В светия престол на храма беше вложена частица от реброто на св. великомъченик Трифон. Заедно с епископа служиха ставрофорен иконом Ангел Ангелов, протосингел на Софийска епархия, архимандрит Пахомий, игумен на Дивотинския манастир, и свещ. Константин Стойчев от Брезник, който е енорийски свещеник и на малкото село Ребро (с около 30 постоянни жители).

НаселениеРедактиране

Постоянното население е около 85 души.[7]

Обществени институцииРедактиране

В селото функционират кметско наместничество и магазин. Общопрактикуващ лекар работи в с. Режанци. [8]

Културни и природни забележителностиРедактиране

Между селата Кривонос и Ребро се намира манастирската църква „Св. Никола“, която е архитектурен и художествен паметник от епохата на Възраждането.

От селото започва и маршрут за изкачването на връх Любаш (1398 м) – най-високият връх в едноименната планина.

Язовирите: Брезнишки извор (2 км), Бегуновци (8 км) и Слаковци (11 км) са популярна дестинация за любителите на риболова.

Външни препраткиРедактиране

ЛичностиРедактиране

  • Генерал Ваклин Церковски.[9]

ДругиРедактиране

Междуградският транспорт е с разписание: Перник – Ребро – Лялинци: 7.50 и 16.30 (всеки делничен ден, събота и неделя.[10]

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. www.breznikonline.com
  3. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 153
  4. „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ Димитрина Митова – Джонова; Ведомствено издание, София, 1983; стр. 154
  5. www.temanews.com
  6. dveri.bg
  7. www.breznikonline.com
  8. www.breznikonline.com
  9. tribunabg.com, архив на оригинала от 18 март 2014, https://web.archive.org/web/20140318170524/http://tribunabg.com/%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB-%D0%B2%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD-%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B2-%D1%86%D1%8A-17233/, посетен 18 март 2014 
  10. www.pernikdnes.com, архив на оригинала от 24 август 2013, https://web.archive.org/web/20130824061154/http://www.pernikdnes.com/info/transport-intercity, посетен 24 август 2013