Слаковци
Слаковци е село в Западна България. То се намира в община Брезник, област Перник.
| Слаковци | |
  Слаковци  Слаковци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 238 души[1] (15 март 2024 г.) 16,7 души/km² |
| Землище | 14,28 km² |
| Надм. височина | 731 m |
| Пощ. код | 2369 |
| Тел. код | 07751 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 67163 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Брезник Васил Узунов (независим политик; 2011) |
| Слаковци в Общомедия | |
География редактиране
Село Слаковци се намира на 10 километра на юг от град Брезник.
История редактиране
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Слаковче е отбелязано като хас на Бехрам паша, румелийски бейлербей, със 75 домакинства, 5 неженени и 2 вдовици.[2]
Културни и природни забележителности редактиране
В близост до селото се намира язовир Слаковци, който е построен през 1960 година.
В центъра на селото е разположен паметник на Св. Св. Кирил и Методий, който е единствен на цялата територия на община Брезник. Дълги години паметникът е бил част от сградата на училището в селото, която е била разрушена. Група радетели за запазването на монумента се събрали и с общи усилия и съдействието на пернишка фирма той бил спасен. Историята на паметника започва няколко години след откриването на местното училище, което е изградено в периода 1939-та – 1940-та година. На мястото, където е бил поставен паметника първоначално е имало друг, който е изобразявал жена, държаща сърп и чук. Атанас Иванчев с неговия баща и брат са направили паметника Свети Свети Кирил и Методий, тъй като училището в с. Слаковци е носело името на светите братя. Художникът Атанас Иванчев е роден на 7 май 1927 година в село Слаковци. Дарбата му да рисува се проявява от ранна детска възраст. Белият бележник е негов неизменен спътник. Израства с нелекия селски труд, но е изключително добър по характер, вечно усмихнат и много контактен. Тези качества му дават възможност да бъде постоянно сред хората, да изучава техните нрави, бит и обичаи. Отрудените селски хора стават и първите персонажи в ранното му творчество. В периода 1941 – 1946 година учи в електротехникума в град Радомир. През 1948 – 1953 година завършва художествената академия в град София в класа на професор Бежков. Служи в редовете на Българската армия като офицер. Краткият му живот е изпълнен с много трудности и премеждия. Човешкото достойнство и правотата на справедливия живот са нещата, които той изповядва. Този негов мироглед става отражение на неговото творчество. Това му носи много проблеми с тогавашната власт и художествена критика. Работи като началник електроцентрала в град София, но заради нескритата си ненавист към съществуващия режим, което изразява с думи и най-вече с гротеска стигаща до сарказъм в цялото си творчество той е принуден да работи в АЕЦ “Козлодуй”. Въпреки това успява да направи седем самостоятелни изложби в градовете София, Бургас, Враца и Белово. Почива трагично на 2 декември 1977 година в родното си село.
На километър и половина от селото се намира малко летище.
Личности редактиране
- Родени в Слаковци
- Димитър Цанев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[3]
Външни препратки редактиране
- Язовир Слаковци Архив на оригинала от 2008-05-05 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 165.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
