Брезник (община)
Община Брезник се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.
| Брезник (община) | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Перник |
| Площ | 404.04 km² |
| Население | 6 926 души |
| Адм. център | Брезник |
| Брой селища | 35 |
| Управление | |
| Кмет | Васил Узунов (независим политик; 2011) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
 | |
| Брезник (община) в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в централната част на област Перник. Тя е част от историко-географската област Краище и в частност по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 404,038 km2 заема 4-то място сред 6-те общини на областта, което съставлява 16,88% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югоизток – община Перник;
- на юг – община Ковачевци;
- на югозапад – община Земен;
- на северозапад – община Трън;
- на североизток – община Драгоман, община Сливница и община Божурище, Софийска област.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на община Брезник представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. Югоизточната част на общината се заема от високата 700 – 800 m Брезнишка котловина с площ около 60 km2. Тук в коритото на река Конска (десен приток на Струма) при квартал „Палилула“ на село Велковци се намира най-ниската ѝ точка от 680 m н.в. От запад, север и изток котловината е оградена от ниски планини, части от две планински редици: Завалско-Планската и Руйско-Верилската.
Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от две планини. На североизток до границата със Софийска област се простира планината Вискяр, която огражда Брезнишката котловина от североизток. Нейният най-висок връх Мечи камък (1077 m) се издига на около 1 km североизточно от село Горни Романци. На север и северозапад котловината се огражда от южните части на дългата и тясна Завалска планина. Нейната най-висока точка връх Китка (1181 m) се намира на 1,4 km северозападно от село Завала.
Югозападната половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Руйско-Верилската планинска редица. На запад от Брезнишката котловина до долината на река Светля (десен приток на Струма) се простира планината Любаш. Нейният едноименен връх 1399 m се издига на около 2 km северозападно от село Ребро. На югоизток в района на село Гигинци чрез ниска седловина Любаш се свързва с друга ниска планина Черна гора, която също е част от Руйско-Верилската планинска редица. В пределите на община Брезник попадат нейните северни най-високи части, като най-високата ѝ точка връх Тумба (1129 m) се издига в най-южния ъгъл на общината. Най-западната част на община Брезник, на запад от долината на река Светля се заема от източните разклонения на Ерулска планина. В нея на 1 km югозападно от село Душинци се издига най-високата ѝ точка Големи връх (1480,5 m), която е и най-висока точка на общината.
Води редактиране
Територията на община Брезник принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Беломорския и Дунавския. През северната част на общината преминава участък от главния вододел на България. В пределите на общината той започва от връх Остра чука (1364 m) в Ерулска планина, продължава на изток през Големи връх (1480,5 m), завива на север, а южно от село Ерул (община Трън) – на югоизток. От връх Росен (1361 m) продължава на североизток през връх Редованица (1287 m) и достига до връх Корпин (1308 m). От там продължава на изток и югоизток, като южно от село Кривонос се изкачва на билото на планината Любаш и се спуска по източният ѝ склон до шосето Брезник – Трън, в близост до разклона за село Ребро. От там продължава на север по билото на Завалска планина до връх Китка (1181 m) северозападно от село Завала. След това завива на изток, а североизточно от село Завала – на югоизток и следи билото на планината Вискяр до района на село Бабица, където напуска пределите на община Брезник.
Към Беломорския водосборен басейн принадлежат реките Конска и Светля, които са десни притоци на река Струма. Река Конска протича през община Брезник с цялото си горно и средно течение, основно през Брезнишката котловина, а река Светля – с най-горното си течение между планините Ерулска и Любаш.
Към дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на река Ябланица (десен приток на Ерма) и най-горните течения на няколко малки реки принадлежащи въм водосборните басейни на реките Ерма и Габерска, които се вливат отляво в река Нишава на сръбска територия.
Основен водоснабдителен източник за питейно водоснабдяване е язовир „Красава“ с обем 3 млн.м3. От язовира са водоснабдени – град Брезник и селата Ноевци, Бегуновци, Велковци, Режанци и Бабица. На територията на община Брезник са изградени 6 микроязовира – Брезнишки, Красавски, Завалски, Бегуновски, Слаковски и Конска.
Климат, горски фонд, фауна редактиране
Климатът на общината е умерено континентален с изразени температурни инверсии в Брезнишката котловина. Средната температура на най-студения месец януари в Брезник е -1,7 °C, а средната температура на най-топлия месец юли е 19,6 °C. Преобладаващите ветрове са от север и северозапад.
Размерът на горските територии е 108 900 дка и съставлява 28,6% от територията на общината. Горската растителност е представена от смесен тип гори, като най-типични дървесни видове са бял бор, черен бор и бук.
Най-типичните представители на фаунистичното разнообразие са: дива свиня, сърна, пъдпъдъци, създаващи условия за развитие на ловния туризъм.
Население редактиране
Етнически състав (2011) редактиране
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6945 | 100,00 |
| Българи | 6410 | 92,30 |
| Турци | 7 | 0,10 |
| Цигани | 189 | 2,72 |
| Други | 11 | 0,16 |
| Не се самоопределят | 12 | 0,17 |
| Не отговорили | 316 | 4,55 |
Населени места редактиране
Общината има 35 населени места с общо население 5800 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Арзан | 7 | 8,321 | Завала | 11 | 12,757 | ||
| Бабица | 23 | 13,121 | Конска | 81 | 12,792 | ||
| Банище | 34 | 16,408 | Банишор | Кошарево | 193 | 23,774 | |
| Бегуновци | 147 | 10,587 | Красава | 9 | 7,528 | ||
| Билинци | 2 | 5,193 | Кривонос | 8 | 6,295 | ||
| Брезник | 3617 | 23,481 | Муртинци | 17 | 5,951 | ||
| Брезнишки извор | 34 | 8,503 | Извор | Непразненци | 55 | 7,274 | |
| Брусник | 15 | 9,917 | Ноевци | 480 | 16,470 | ||
| Велковци | 145 | 9,171 | Озърновци | 2 | 4,968 | ||
| Видрица | 16 | 7,596 | Ребро | 50 | 11,554 | ||
| Гигинци | 125 | 16,636 | Режанци | 70 | 11,730 | ||
| Гоз | 5 | 12,271 | Ръжавец | 7 | 7,632 | ||
| Горна Секирна | 15 | 14,232 | Садовик | 84 | 16,016 | ||
| Горни Романци | 14 | 8,539 | Слаковци | 181 | 14,280 | ||
| Гърло | 78 | 9,188 | Сопица | 105 | 10,602 | ||
| Долна Секирна | 105 | 25,701 | Станьовци | 30 | 9,720 | ||
| Долни Романци | 19 | 9,557 | Ярославци | 14 | 7,000 | ||
| Душинци | 2 | 9,283 | ОБЩО | 5800 | 404,038 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Банишор на с. Банище;
- МЗ № 232/обн. 6 март 1946 г. – признава м. Озърновци за с. Озърновци;
- Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Извор на с. Брезнишки извор;
- Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава селата Конска и Режанци и ги обединява в едно ново населено място – с. Граово;
- – признава н.м. Непразненци за отделно населено място – с. Непразненци;
- Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава с. Граово и възстановява селата Конска и Режанци като отделни населени места;
- Указ № 120/обн. 14 април 1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;[3].
Транспорт редактиране
През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85.3 km:
- участък от 17,1 km от Републикански път II-63 (от km 15.6 до km 32.7);
- участък от 11.6 km от Републикански път III-605 (от km 12.3 до km 23.9);
- началният участък от 7,7 km от Републикански път III-638 (от km 0 до km 7,7);
- последният участък от 20 km от Републикански път III-811 (от km 29,6 до km 49,6);
- началният участък от 28,9 km от Републикански път III-8114 (от km 0 до km 28,9).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки редактиране
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Решение № 120 от 25 март 1998 г. // ДВ. бр. 42 от 14 април 1998 г. ciela.net. Посетен на 19 юни 2014.
Източници редактиране
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.