Рельово е село в Западна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област.

Рельово
България
42.3717° с. ш. 23.4471° и. д.
Рельово
Софийска област
42.3717° с. ш. 23.4471° и. д.
Рельово
Общи данни
Население284 души[1] (15 март 2024 г.)
7 души/km²
Землище40,566 km²
Надм. височина904 m
Пощ. код2018
Тел. код07124
МПС кодСО
ЕКАТТЕ62486
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Самоков
Ангел Джоргов
(ГЕРБ; 2023)
Рельово в Общомедия

География

редактиране

Село Рельово се намира в планински район. То е разположено в Палакарската котловина (западната част на Самоковската котловина) между планините Плана, Рила, Верила и Витоша. Самото село е разположено на южните склонове на Плана планина, и всички къщи са с южно изложение и отлична гледка към северните склонове и ридове на Източния, Средния и Северозападния дялове на Рила, включително към дяловете на върховете Мусала и Мальовица. Землището на селището се простира до Лакатишка Рила, предпланина на Рила. Рельово се намира на 10 km от Самоков, на 25 km от яз. Искър, на 52 km от София (през Бистрица и Железница), на 20 km от Сапарева баня и на 30 km от хижа „Пионерска“ и лифтът до хижа „Рилски езера“. Най-високата точка на селото е местността „Викалото“.

Климатът през зимата е мек, а през лятото – умерен до топъл. Няма индустриални замърсители. Северната част на селото опира на боровите гори на Плана, а южната на река Палакария. В района има термални води (41 градуса), с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити. Изворите отстоят на 3 km и са обособени в отделно населено място – Белчински бани. Покрай южния край на Рельово тече река Палакария, извираща южно от Черни връх във Витоша, в близост до извора на река Струма. Палакария е ляв приток на река Искър и се влива в нея недалеч от Язовир Искър.

Високо над Лакатишка Рила, гледайки в южна посока от Рельово, от ляво (изток) надясно (запад) при добро време е възможно да бъдат наблюдавани следните планински върхове в Рила: върхове в Източна Рила – в далечината е Равни връх (2637 м) и други върхове около река Ибър; следват върховете Шатър (2495 м), Ястребец (2369 м) над част от ски пистите на Боровец, зад него като висок и мощен хребет се откроява Дено (2790 м), следва Иречек (2852 м) и Малка Мусала (2902 м), а пред тях по близкото било водещо към Мусала се извиняват Алеко (2713 м) и Безименния връх (2792 м), като над всички тях е най-високият на Балканския полуостров връх Мусала (2925 м); в далчината в дясно от него остават Близнаците (2779 м); следват върхове в Средна Рила – Свети Дух (2122 м), Пчелина (2422), Малък Скакавец (2682); върхове в Северозападна Рила – Будачки камък (2447 м), Голям Мечит (или Голям Медарник – 2568 м), Лопушки връх (2698 м), Попова капа (2704 м), Голям Купен (2731 м), Ловница (2695 м), Злия зъб (2678 м), Двуглав (2605 м), Иглата (2575 м), Орловец (2685 м), Елени Връх (2654 м), Мальовица (2729 м), Ушите (2547 м), Голям Мраморец (2602 м) и Малък Мраморец (2596 м), Додов връх (2661 м), Вазов връх (2669 м), върхове около и на запад от Седемте рилски езера, вкл. Отовишки връх (2696 м), Сейменски камък (или Скалица – 2666 м), Кабул (2531 м), и др.

Около 1325 г. среднострумският феодал протосеваст Хрельо, градител на Рилския манастир, довел свои хора да плавят (промиват) желязна руда. Те се настанили в местността между доловете Маклища и Стакев дол. Хрельовите хора образували малко селище, което нарекли на името на своя господар — Хрельово.

През 18ти век се формира книжовна школа с представител Янкул Хрельовски, а вероятно и Паисий Хилендарски.[2]

През години след заселването в селото се оформят около 30 основни рода със следните имена: Бандрови, Белови, Брадянови, Вардарови, Василеви, Гавадинови, Каньови, Кирови, Кичеви, Клещанови, Колеви, Крушареви, Кукареви (Рътови, Рътарови), Лухови, Мангалджийски, Милошеви, Мирчеви, Патрови, Пиргови, Плакареви, Попови, Презитареви, Пръцрагови, Пърлещи, Пърчови, Секулови, Субеви, Тенгарови, Тортеви, Тошови, Трохарови, Фусови, Фасулкови, Шукеини и др.

Население

редактиране
  • 1934 г. – 1596 жители
  • 1946 г. – 1780 жители
  • 1956 г. – 1689 жители
  • 1975 г. – 987 жители
  • 1992 г. – 526 жители
  • 2001 г. – 439 жители
  • 2008 г. – 258 жители
  • 2009 г. – 248 жители
  • 2010 г. – 239 жители
  • 2011 г. – 237 жители
  • 2012 г. – 229 жители
 
Църквата „Свети Архангел Михаил“

Общността е християнска още от създаването на селището. Старата черква – храмът „Свети Николай Чудотворецъ“ е западен и се намира в гората над селото на южните склонове на Плана планина. Построен е през септември 1852 година, като е реставриран, облагороден и отворен за посетители. Името и годината на построяване са издълбани на каменния свод на входната врата.

Наблизо над центъра на селото в Северна посока се намира настоящия храм на селото - църквата „Свети Архангел Михаил“. Храмът е трикорабен и е един от най-големите в района. Построен е през 1922 от местните жители със собствени средства и труд и е ремонтиран през 2019 г.

Редовни събития

редактиране
  • В съботата около 29 юни всяка година се организира събор. Празник на селото по случай Петровден.
  • Провеждат се тренировки и кръгове от националното първенство по спортно ориентиране.

Места за развлечения

редактиране
  • Над селото се намира велопътека, носеща името Relyovo Fun Trail. Пътеката е натурална, от типа AM/Enduro с начало и край. Дължината ѝ е над 1 км и е подходяща за напреднали и начинаещи.
  • Близо до селото има барбекю беседка.
  • В гората над селото се намира и ловна хижа „Рельово“.

Личности

редактиране

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране