Отваря главното меню

Рикардо Мути е италиански диригент от Неапол с произход от Пулия[2].

Рикардо Мути
италиански диригент
италиански диригент
Информация
Роден
28 юли 1941[1] (78 г.)
Стил класическа музика
Професии диригент
Уебсайт ricardomuti.com
Рикардо Мути в Общомедия

През 2018 година продължава да е главен диригент на Симфоничния оркестър на Чикаго и на на Младежкия оркестър Луиджи Керубини (на италиански: Orchestra Giovanile Luigi Cherubini), на който също така е и основател. На 1 януари 2018 година дирижира за пети път Новогодишния концерт на Виенската филхармония. В кариерата си е бил диригент на оперния фестивал Маджо музикале във Флоренция (на италиански: Maggio Musicale Fiorentino), Лондонската филхармония, Операта на Филаделфия, главен диригент на Ла Скала в Милано и на Залцбургер фестшпиле в Залцбург (на немски: Salzburger Festspiele).[3][4][5] Сред записите и изпълненията му особено силно са застъпени творбите на Джузепе Верди.[6]

Отличия и наградиРедактиране

Почетен доктор на Университета в Павия (1996), на Университета в Барселона (2003), на Университета в Сиена (2007), на Свободния университет за езици и комуникации в Милано (2012), на Северозападния университет в Еванстън (2014) и на Неаполския университет Федерико Втори (2014).

Офицер на Ордена на почетния легион.

Носител на Федералния орден за заслуги (ФРГ).

БиблиографияРедактиране

  • Riccardo Muti. Prima la musica, poi le parole. Autobiografia, Milano, Rizzoli, 2010.

ИзточнициРедактиране

  1. Internet Movie Database, Посетен на 17 юни 2019.
  2. Muti, la mia infanzia a Molfetta quando in regalo ebbi un violino, статия във вестник La Gazzetta del Mezzogiorno от 10 ноември 2010, отворена на 1.01.2018
  3. Биография на Рикардо Мути на страницата на Симфоничния оркестър на Чикаго, отворена на 1.12.2018
  4. Биография на Рикардо Мути на личната му страница, отворена на 1.12.2018
  5. Биография на Рикардо Мути на страницата на Залцбургер Фестшпиле, отворена на 1.12.2018
  6. Review: Riccardo Muti, the King of Verdi, Still Rules With a Firm Baton, Ню Йорк Таймс, 22 април 2016 г.
  7. The Birgit Nilsson Prize 2011 recipient. // Архив на оригинала от 25 юли 2011. Посетен на 16 март 2011.
  8. Riccardo Muti receives Praemium Imperiale Award. // Gramophone. London, 11 юли 2018. Посетен на 17 юли 2018.