Рикардо Пикио

италиански лингвист и славист

Рикардо Пикио (на италиански: Riccardo Picchio) e италиански лингвист и славист.[1]

Рикардо Пикио
Riccardo Picchio
италиански лингвист и славист
Роден
Починал

Образование Римски университет „Ла Сапиенца“
Научна дейност
Област Филология
Работил в Варшавски университет
Университет „Ла Сапиенца“
Йейлски университет
Университетски източен институт в Неапол
Известен с въвежда понятието „Slavia Orthodoxa“

БиографияРедактиране

Роден е на 7 септември 1923 г. в Алесандрия, Италианско кралство. Завършва славистика в Римския университет „Ла Сапиенца“. През 1947 г. е редактор в списание „L’Avanti“. Две години преподава италиански език (1948 – 49) във Варшавския университет, където под влияние на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а после специализира българистика в Париж при Роже Бернар и стара руска литература при Андре Мазон. Между 1953 и 1961 г. е професор в университетите на Флоренция и Пиза, а след това оглавява Института по славянска филология в Римския университет „Ла Сапиенца“ (1961 – 65). През 1965 – 1966 г. е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968 г., в продължение на почти две десетилетия, е професор по славянски литератури в Йейлския университет в Ню Хейвън. Когато се връща в Италия през 1985 г., Рикардо Пикио става професор по руска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 г. се пенсионира.[2]

Чуждестранен член на БАН (избран през 1981 г.).[3]

Лауреат на Международната награда „Св. св. Кирил и Методий“ (1984). Почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1988).[4]

Умира на 13 август 2011 г. в Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ.[5]

ИдеиРедактиране

Сред многобройните значителни приноси на проф. Пикио непременно трябва да се споменат някои фундаментални обобщения, които поставят на нова основа проучванията на средновековните литературни текстове. Важен момент е концепцията му за европейската „Slavia“, която през Средновековието се разделя на „източно славянство“ и „западно славянство“ – две успоредно съществуващи, но развиващи се по различни пътища култури в зависимост от различните географски, езикови и конфесионални области, към които се отнасят, и въвеждането на термините „Slavia Orthodoxa“ и „Slavia Latina“ за тяхното означаване.[2]

По-значими произведенияРедактиране

  • 1951 – Il sarmatismo polacco. Note di storia della cultura barocca
  • 1953 – Tradizione „sarmatica“ e slavismo polacco
  • 1954 – Gli „Annali“ del Baronio-Skarga e la „Storia“ di Paisji Hilendarski
  • 1964 – La narrativa polacca contemporanea
  • 1965 – E.M. Manolesso, A. Vimina e la Polonia
  • 1968 – La letteratura russa antica
  • 1970 – Struktura stylistyczna „Gofreda“ na tle tradycji polskich
  • 1970 – L'Europa orientale dal Rinascimento all'età illuministica
  • 1975 – Treny Kochanowskiego na tle poetyki renesansowej

На български

  • Православното славянство и старобългарската културна традиция. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, 724 с.

ИзточнициРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3411.
  2. а б Ана Стойкова, „Рикардо Пикио (1923 – 2011)“, некролог във в. „Култура“, бр. 30 (2648), 16 септември 2011.
  3. Чуждестранни членове на БАН в Енциклопедия Znam.bg.
  4. Доктор хонорис кауза на СУ.
  5. Riccardo Picchio Obituary в Legacy.com ((en))

Външни препраткиРедактиране