Българистика

Българистика е научноизследователска област, акцентираща основно върху българския език (вкл. неговата история, старобългарски език и т.н.), българската литература и обхващаща още по-разширено българската култура (вкл. етнография, фолклор), дори историята на българите и България.

Това наименование се използва в чужбина за изследвания от чужденци или предназначени за чужденци извън страната^[1].

Специалистите по българистика се наричат българисти. В разговорния език терминът се използва предимно за езиковеди по български език, а разширено – за специалисти по българска филология, чуждестранни изследователи на българската култура и история и за чужденци, професионално използващи българския език (и познаващи тази област) като преводачи и дипломати.

Изявени българисти

Източници

↑ Проф. Ото Кронщайнер, „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000

Литература

Иван Дуриданов, „Актуални задачи на лингвистичната българистика през 21 век“. – В: сп. Език и литература, XLI, 1986/5, стр. 8-10, В: Международен конгрес по българистика: II. Доклади. Т. 22, София, 1988, стр. 91-94.
Martin Henzelmann (ed.). Sprachwissenschaftliche Perspektiven der Bulgaristik. Standpunkte – Innovationen – Herausforderungen. Festschrift für Prof. Dr. Dr. h.c. Helmut Wilhelm Schaller anlässlich seines 80. Geburtstags. Berlin, 2020.

Вижте също

Българска филология

[1] Проф. Ото Кронщайнер, „Залцбургска българистика. Една възможна перспектива“, в. „Литературен форум“, бр. 1 (424), 29 август – 4 септември 2000

[1]