Ро̀берт Вѝлхелм Ѐберхард Бу̀нзен (на немски: Robert Wilhelm Eberhard Bunsen; * 31 март 1811, Гьотинген – † 16 август 1899, Хайделберг) е немски химик. Заедно с Густав Кирхоф открива спектралния анализ, с чиято помощ се доказва елементарният състав на химичните вещества. Усъвършенства газовата горелка. Открива хром-цинковия електрохимичен елемент и спектралния анализ.

Роберт Бунзен
Robert Bunsen
германски химик
Роден
Починал
16 август 1899 г. (88 г.)
ПогребанХайделберг, Федерална република Германия
РелигияПротестантство[1]
Националност Германия
Учил вГьотингенски университет[2][1]
Виенски университет[2]
Научна дейност
ОбластХимия
Работил вМарбургски университет
Вроцлавски университет
Хайделбергски университет
Известен соткрива спектралния анализ
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Роберт Бунзен в Общомедия
Статуя на Роберт Бунзен в Хайделберг
Роберт Бунзен

Биография

редактиране

Ранни години

редактиране

Бунзен е най-малкият от четиримата синове на професора по литература Кристиан Бунзен. След завършване на училището в Гьотинген и Холцмилден, той следва химия в Гьотингенския университет. През 1830 г. завършва дисертацията си Enumeratio ac descriptio hygrometrorum quae inde a Saussurii temporibus proposita sunt за хигрометъра. През 1831 г. получава научна степен. От 1832 до 1833 г., с помощта на провинциалната стипендия, пътува из цяла Западна Европа, за да се обучава. Тогава се запознава с Фридлиб Рунге, Юстус фон Либих в Гисен и Александър Митшерлих в Бон. След като се завръща от пътуването, Бунзен се хабилитира и започва експериментите си за разтворимостта на метални соли на арсенова киселина. И до днес откритията му са считани за антидот срещу отравяне с арсен.

През 1839 г. Бунзен е назначен в Марбургския университет, където работи по химичните взаимодействия и развитие на аналитичните газови методи. Неговите постижения се разпространяват бързо и надалеч. През 1841 г. разработва цинково-въглеродна батерия, която е рентабилна и дълготрайна.

През 1850 г. Бунзен приема покана от Вроцлавския университет, където му построяват нова лаборатория. Тук се запознава с физика Густав Кирхоф. Бунзен се задържа в града само три години.

Хайделберг

редактиране

През 1852 г. Бунзен заема мястото на Леополд Гмелин в Хайделбергския университет. И тук той получава лаборатория (със служебно жилище). Чрез азотна киселина той успява да извлече чисти метали като хром, магнезий, алуминий, манган, натрий, барий, литий и калций с помощта на електролиза. От 1852 г. започва плодотворно сътрудничество с британския химик Хенри Роско, в което изучават фотохимичното образуване на хлороводород. Съвместната работа с Роско продължава седем години, един важен резултат от това е прилаганият във фотографията закон на Бунзен и Роско (закон за реципрочността).

През 1859 г. заедно с Кирхоф се занимава със спектроскопия на химичните елементи. С помощта на спектроскопията става възможно, чрез нагряване на химични вещества с огън, да се появят характерните спектрални линии. За тази цел Бунзен усъвършенства горелката, открита от Майкъл Фарадей и тя по-късно е наречена бунзенова.

Чрез спектроскопията на минералната вода в Бад Дюркхайм 1860 – 61 г. Бунзен и Кирхоф откриват алкалните метали цезий и рубидий. С тези изследвания става възможно обяснението на Фраунхоферовите линии и така двамата полагат основите на модерната астрономия.

Последни години

редактиране
 
Надгробният паметник на Бунзен в Хайделберг

Когато Бунзен навършва 78 години, той се отдава напълно на геологията, с която дотогава се занимава само като хоби.

Бунзен умира на 88 години на 16 август 1899 г. в Хайделберг. Гробът му се намира в Хайделбергското гробище.

В некролога му Роско казва:

Като изследовател той беше велик. Като учител – дори още по-велик. Като човек и приятел той бе най-великият.

(на англ.: „As an investigator, he was great. As a teacher, even greater. As a man and friend, he was greatest.“)

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Robert Wilhelm Bunsen в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. а б 118664999 // Посетен на 14 септември 2024 г.
  2. а б Bunsen, Robert Wilhelm // . Т. 4. с. 192-198. Посетен на 14 септември 2024 г.