Отваря главното меню

Роберт Вилхелм Еберхард Бунзен (на немски: Robert Wilhelm Eberhard Bunsen; * 31 март 1811, Гьотинген – † 16 август 1899, Хайделберг) е немски химик. Заедно с Густав Кирхоф открива спектралния анализ, с чиято помощ се доказва елементарния състав на химичните вещества. Усъвършенства газовата горелка. Открива Бунзен-елемента и Бунзен-фотометъра.

Роберт Бунзен
Robert Bunsen
германски химик

Роден
Починал
16 август 1899 г. (88 г.)

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Гьотингенски университет
Научна дейност
Област Химия
Образование Гьотингенски университет
Работил в Марбургски университет
Вроцлавски университет
Хайделбергски университет
Известен с открива спектралния анализ
Подпис Robert Bunsen - Signatur.jpg
Роберт Бунзен в Общомедия
Статуя на Роберт Бунзен в Хайделберг
Роберт Бунзен

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Бунзен е най-малкия от четиримата синове на професора по литература Кристиан Бунзен. След завършване на училището в Гьотинген и Холцмилден, той следва химия в Гьотингенския университет. През 1830 г. завършва дисертацията си Enumeratio ac descriptio hygrometrorum quae inde a Saussurii temporibus proposita sunt за хидрометъра. През 1831 г. получава научна степен. От 1832 до 1833 г., с помощта на провинциалната стипендия, пътува из цяла Западна Европа, за да се обучава. Тогава се запознава с Фридлиб Рунге, Юстус фон Либих в Гисен и Александър Митшерлих в Бон. След като се завръща от пътуването Бунзен се хабилитира и започва експериментите си за разтворимостта на метални соли на арсенова киселина. И до днес откритията му са считани за антидот срещу отравяне от арсен.

МарбургРедактиране

През 1839 г. Бунзен е назначен в Марбургския университет, където работи по химичните взаимодействия и развитие на аналитичните газови методи. Неговите постижения се разпространяват бързо и надалеч. През 1841 г. разработва цинково-въглеродна батерия, която е рентабилна и дълготрайна.

ВроцлавРедактиране

През 1850 г. Бунзен приема покана от Вроцлавския университет, където му построяват нова лаборатория. Тук се запознава с физика Густав Кирхоф. Бунзен се задържа в града само три години.

ХайделбергРедактиране

През 1852 г. Бунзен заема мястото на Леополд Гмелин в Хайделбергския университет. И тук той получава лаборатория (със служебно жилище). Чрез азотна киселина той успява да извлече чисти метали като хром, магнезий, алуминий, манган, натрий, барий, литий и калций с помощта на електролиза. В сътрудничество с Хенри Роскоу от 1852 г. добива хлороводород. Съвместната работа с Роскоу продължава седем години.

През 1859 г. заедно с Кирхоф се занимава със спектроскопия на химичните елементи. С помощта на спектроскопията става възможно, чрез нагряване на химични вещества с огън, да се появят характерните спектрални линии. За тази цел Бунзен усъвършенства горелката, открита от Майкъл Фарадей и тя по-късно е наречена Бунзенова.

Чрез спектроскопията на минералната вода в Бад Дюркхайм 1860 – 61 г. Бунзен и Кирхоф откриват алкалните метали цезий и рубидий. С тези изследвания става възможно обяснението на Фраунхоферовите линии и така двамата полагат основите на модерната астрономия.

Последни годиниРедактиране

 
Надгробният паметник на Бунзен в Хайделберг

Когато Бунзен навършва 78 години, той се отдава напълно на геологията, с която дотогава се занимава само като хоби.

Бунзен умира на 88 години на 16 август 1899 г. в Хайделберг. Гробът му се намира в Хайделбергското гробище.

В некролога му Роскоу казва:

Като изследовател той беше велик. Като учител – дори още по-велик. Като човек и приятел той бе най-великият.

(на англ.: „As an investigator, he was great. As a teacher, even greater. As a man and friend, he was greatest.“)

ОтличияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Wilhelm Bunsen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.