Родохори (дем Горуша)
- Тази статия е за селото в Населица. За други значения на Радовища вижте Радовища. За други значения на Родохори вижте Родохори.
Родохори или Радовища (на гръцки: Ροδοχώρι, Родохори; катаревуса: Ροδοχώριον, Родохорион, до 1928 година: Ραδοβίτσι, Радовици или Ραδοβίστι, Родовисти; катаревуса Ραδοβίτσιον, Радовицион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
Родохори Ροδοχώρι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Западна Македония |
Дем | Горуша |
Географска област | Населица |
Надм. височина | 730 m |
Население | 27 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 730 m надморска височина,[2] в областта Населица на 20 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 km южно от Цотили. Землището на селото на югоизток граничи с гревенското село Айдония.[3]
Край селото е старият каменен Цукарев мост.[4]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т.[5]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от Възраждането.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Радовисти (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[7]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Радовища живеят 366 гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радовища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 65 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радовици (Ραδοβίτση), Населишка каза, живеят 150 гърци елинофони християни.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Радовища (Radovichta) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 325 гърци патриаршисти.[11]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Радовицион (Ραδοβίτσιον) са регистрирани 471 жители.[12]
В 1928 година името на селото е сменено на Родохорион.[2]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[13]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 471[13] | 316[13] | 344[13] | 258[13] | 116[13] | 112[13] | 126[13] | 173[13] | 136[13] | 87 | 52 | 27 |
Личности
редактиране- Родени в Родохори
- Димитриос Константинидис Рангазас (1871 – 1902), гръцки общественик
- Йоаникий Константинидис (1814 – 1879), никейски и ираклийски митрополит
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Το Γεφύρι του Τσούκαρη // Πρόγραμμα Πίνδος. Посетен на 8 ноември 2019 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)