Тази статия е за селото в Населица. За други значения на Радовища вижте Радовища. За други значения на Родохори вижте Родохори.

Родохори или Радовища (на гръцки: Ροδοχώρι, Родохори; катаревуса: Ροδοχώριον, Родохорион, до 1928 година: Ραδοβίτσι, Радовици или Ραδοβίστι, Родовисти; катаревуса Ραδοβίτσιον, Радовицион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

Родохори
Ροδοχώρι
— село —
Гърция
40.209° с. ш. 21.2929° и. д.
Родохори
Западна Македония
40.209° с. ш. 21.2929° и. д.
Родохори
Кожанско
40.209° с. ш. 21.2929° и. д.
Родохори
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемГоруша
Географска областНаселица
Надм. височина730 m
Население27 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 730 m надморска височина,[2] в областта Населица на 20 km югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 km южно от Цотили. Землището на селото на югоизток граничи с гревенското село Айдония.[3]

Край селото е старият каменен Цукарев мост.[4]

Етимология

редактиране

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е първоначален патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т.[5]

В Османската империя

редактиране

В края на XIX век Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от Възраждането.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Радовисти (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[7]

Според Васил Кънчов в 1900 година в Радовища живеят 366 гърци християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Радовища е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 65 къщи.[9]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Радовици (Ραδοβίτση), Населишка каза, живеят 150 гърци елинофони християни.[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Радовища (Radovichta) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 325 гърци патриаршисти.[11]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Радовицион (Ραδοβίτσιον) са регистрирани 471 жители.[12]

В 1928 година името на селото е сменено на Родохорион.[2]

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 471[13] 316[13] 344[13] 258[13] 116[13] 112[13] 126[13] 173[13] 136[13] 87 52 27

Личности

редактиране
Родени в Родохори
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 345. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Το Γεφύρι του Τσούκαρη // Πρόγραμμα Πίνδος. Посетен на 8 ноември 2019 г.
  5. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
  6. Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
  9. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
  10. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
  12. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  13. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 346. (на македонска литературна норма)