Отваря главното меню

Ролф Хохут (на немски: Rolf Hochhuth) е един от значимите немскоезични драматурзи от втората половина на XX век, разработил „документалния театър“. Световен успех му донася „християнската трагедия“ „Наместникът“(1963).

Ролф Хохут
Rolf Hochhuth
Rolf Hochhuth 2009.jpg
Ролф Хохут през 2009 г.
Роден 1 април 1931 г. (87 г.)
Професия драматург, белетрист, есеист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр драма, проза, есе
Дебютни работи „Наместникът“, пиеса (1963)
Награди Награда Лесинг на град Хамбург (1981)
Уебсайт Страница в IMDb
Ролф Хохут в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ролф Хохут израства в семейството на фабрикант на обувки в провинция Хесен. Решаващо преживяване за младия Хохут е навлизането на американските войски в Ешвеге на 3 април 1945 г.; то ще остави следи в по-късните му творби.

През 1948 г. Хохут завършва гимназия и започва обучение като книжар. Между 1950 и 1955 г. работи като помощник в книжарници и антикварни магазини в Марбург, Касел и Мюнхен. Особените му интереси като читател тогава са белетристити и историците от XIX и XX век (преди всичко Томас Ман, Хайнрих Ман, Роберт Музил, Ото Флаке, Освалд Шпенглер и Хайнрих фон Трайчке).

Хохут посещава като слушател лекции по история, философия и литература в университетити на Хайделберг и Мюнхен. Оттогава датират и първите му писателски опити.

През август 1961 г. хамбургското издателство „Рютен & Лоенинг“ приема за печат драмата на Ролф Хохут „Наместникът“. Ръководството на издателския концерн намира пиесата за прекалено провокативна и нарежда да се спре отпечатването.[1] Творбата разглежда поведението на Светия престол към Холокоста. Копие от текста е препратено в издателство „Роволт“, което публикува пиесата две години по-късно – едновременно с нейната премиера.

Западноберлинската премиера на „Наместникът“ на 20 февруари 1963 г. под режисурата на известния майстор на политическия театър Ервин Пискатор, предизвиква най-големия дотогава театрален дебат във Федерална република Германия. Също и в чужбина тази първа творба на Ролф Хохут печели значителна популярност. Пиесата предизвиква безредици по време и след представлението в други европейски държави.[2] Много успешна е нейната постановка в театъра на Бродуей в Ню Йорк през февруари 1964 г.

След 1963 г. Хохут работи като писател на свободна практика. Преселва се в Базел, за да установи нужната му за творчество дистанция. В Базел философът-екзистенциалист Карл Ясперс става негов приятел и ментор.

Наред с драми, Хохут публикува стихотворения, новели и разкази, а също многобройни есета върху съвременната история.

БиблиографияРедактиране

  • 1963: Der Stellvertreter (über die Rolle von Papst Pius XII im Zweiten Weltkrieg)
  • 1963: Die Berliner Antigone (Novelle)
  • 1967: Soldaten, Nekrolog auf Genf (Tragödie; über den Bombenkrieg gegen Deutschland)
  • 1970: Guerillas (Tragödie; behandelt einen fiktiven Staatsstreich in den USA)
  • 1971: Die Hebamme (Komödie; behandelt Vetternwirtschaft und soziale Benachteiligung in einer fiktiven nordhessischen Kleinstadt)
  • 1971: Krieg und Klassenkrieg (Studien)
  • 1974: Inselkomödie (Komödie; über die geplante Errichtung eines US-Raketenstützpunktes auf einer ägäischen Insel)
  • 1974: Zwischenspiel in Baden-Baden
  • 1976: Entfernte Verwandte (Monolog)
  • 1976: Tod eines Jägers (zur Person Ernest Hemingways und der Literaturszene der 1960er Jahre)
  • 1978: Eine Liebe in Deutschland (verfilmt von Andrzej Wajda)
  • 1979: Juristen („Drei Akte für sieben Spieler“; zum gesellschaftlichen und politischen Einfluss von Altnazis in Deutschland)
Юристи, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Яна Мутафчиева, Стефан Начев
  • 1980: Ärztinnen (zum Thema Medikamententests und Praktiken der Pharmaindustrie)
Лекарки, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Яна Мутафчиева, Стефан Начев
  • 1982: Räuber-Rede: drei deutsche Vorwürfe: Schiller, Lessing, Geschwister Scholl
  • 1982: Spitzen des Eisbergs: Betrachtungen, Dialoge, Essays, Skizzen
Върховете на айсберга, изд.: Народна култура, София (1986), прев. Яна Мутафчиева, Стефан Начев
  • 1984: Judith (über die chemische Wiederbewaffnung der US-Armee, die moralische Berechtigung für Tyrannenmord und die Person Ronald Reagans)
  • 1985: Atlantik-Novelle (Erzählungen)
  • 1987: Täter und Denker: Profile und Probleme von Cäsar bis Jünger
  • 1987: War hier Europa? Reden, Gedichte, Essays
  • 1987: Alan Turing (Erzählung)
  • 1988: Jede Zeit baut Pyramiden (Erzählungen und Gedichte)
  • 1989: Unbefleckte Empfängnis (zum Thema künstliche Befruchtung)
  • 1990: Sommer 14 (Drama zum Ausbruch des Ersten Weltkriegs)
  • 1991: Menzel: Maler des Lichts
  • 1991: Panik im Mai: (Sämtliche Gedichte und Erzählungen)
  • 1991: Von Syrakus aus gesehen, gedacht, erzählt
  • 1992: Tell gegen Hitler: Historische Studien
  • 1993: Wessis in Weimar
  • 1994: Julia oder der Weg zur Macht (Erzählung)
  • 1996: Und Brecht sah das Tragische nicht: Plädoyers, Polemiken, Profile
  • 1996: Effis Nacht (Monolog)
  • 1996: Wellen: Artgenossen, Zeitgenossen, Hausgenossen
  • 2000: Hitlers Dr. Faust (Tragödie; behandelt Freiheit und Verantwortlichkeit des Wissenschaftlers im 20. Jahrhundert)
  • 2000: Das Recht auf Arbeit (Drama)
  • 2001: Anekdoten und Balladen
  • 2001: Einsprüche!: zur Geschichte, Politik und Literatur
  • 2001: Die Geburt der Tragödie aus dem Krieg: Frankfurter Poetik-Vorlesungen
  • 2002: Gasherd und Klistiere oder Die Urgroßmutter der Diätköchin (Novelle)
  • 2003: Nachtmusik
  • 2004: McKinsey kommt
  • 2004: Nietzsches Spazierstock
  • 2005: Familienbande
  • 2005: Livia und Julia
  • 2006: Das Rolf Hochhuth Lesebuch
  • 2006: Heil Hitler (Tragikomödie)
  • 2008: Vorbeugehaft. Neue Gedichte
  • 2012: Was vorhaben muß man, Aphorismen
  • 2014: 9 Nonnen fliehen (Komödie)
  • 2016: Das Grundbuch. 365 Sieben- bis Zwölfzeiler
  • 2016: Ausstieg aus der NATO – oder Finis Germaniae

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Ein Kampf mit Rom, Der Spiegel, 1963, Nr 17 – Birgit Lahann: Hochhuth – Der Störenfried. J.H.W. Dietz Nachf., Bonn 2016, S. 54 f.
  2. Eine Inszenierung in Rom wurde unter Berufung auf einen Paragraphen des vatikanischen Gesetzes unterbunden, der dem Schutz von Personal des Vatikan vor Schmähreden diente.
  3. Kulturpreis Deutsche Sprache: Rolf Hochhuth

Външни препраткиРедактиране