Роман (цар)

български владетел
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Роман.

Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.).

Роман
български владетел
Roman BG.JPG
Цар Роман. Изображение от XIV век
Роден
около 930 г.
Починал
997 г. (67 г.)
Управление
Период 977 – 997
Предшественик Борис II
Наследник Самуил
Семейство
Род Крумова династия
Баща Петър I
Майка Ирина Лакапина
Братя/сестри Борис II
Роман в Общомедия

Произход. Византийски пленРедактиране

Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава Константинопол с майка си и по-големия си брат.

През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан Цимисхи, а наследниците на Петър – отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен.

През 978 г. или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. Роман успява да обясни кой е и е отведен при Самуил.

Владетел на БългарияРедактиране

След смъртта на брат му, Роман е признат от комитопулите за цар. Някои учени позовавайки се на сведенията на по-късно живелия Йоан Скилица смятат, че Роман не е бил цар и че цялата политическа власт се е намирала в ръцете на Самуил, но съвременниците на тези събития арабинът Яхия Антиохийски и арменецът Степан Таронски са категорични, че Роман действително е управлявал.[2] Арменският хронист дори е впечатлен, че българският цар е евнух, т.е. това е доста необичайно, но комитопулите са се придържали към вековната държавна традиция на българите за сакралността на царския род.[3]

Според проф. Пламен Павлов цар Роман установява столицата си в Скопие, където и основава манастира „Свети Георги Бързоходни“. Историкът е категоричен, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че Роман се отдава само на църковни дела, оттегляйки се от политическите, и припомня, че царят участва в битката при Траянови врата през 986 г., а и повторното му пленяване през 991 г. става пак във време на война.[4] Специално участието на цар Роман в битката при Траянови врата напр. е отразено в добавките на епископ Михаил Деволски, както и в Битолския надпис.

През 991 г. цар Роман е пленен в битка и хвърлен от Василий II в затвора, където умира през 997 г. Чак след вестта за смъртта на царя Самуил е провъзгласен за нов български цар.[5]

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Йоан Скилица, Empereurs de Constantinople „Synopsis Historiôn“ traduit par Bernard Flusin et annoté pat Jean-Claude Cheynet éditions P.Lethilleux Paris 2003, ISBN 2-283-60459-1, p.216, 242, 275, 290.
  • Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2
Борис II цар на България (977 – 997) Самуил