Роман (цар)

български владетел
Вижте пояснителната страница за други личности с името Роман.

Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г. (де факто до 991 г.).

Роман
български владетел
Цар Роман. Изображение от XIV век
Роден
около 930 г.
Починал
997 г. (67 г.)
Управление
Период977 – 997
ПредшественикБорис II
НаследникСамуил
Семейство
РодКрумова династия
БащаПетър I
МайкаИрина Лакапина
Братя/сестриБорис II
Пленимир
Роман в Общомедия

Произход

редактиране

Той е син на цар Петър I и Ирина (Мария) Лакапина, внучка на византийския император Роман I Лакапин. По-малък брат е на цар Борис II и е внук на Симеон Велики. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава Константинопол с майка си и по-големия си брат.

Византийски плен

редактиране

През 963 г. е свален византийският император Роман II и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император Никифор II Фока отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в Константинопол като заложници. През 970 г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През 971 г. Преслав и североизточните български земи са завладени от Йоан I Цимиски, а наследниците на Петър – отведени отново в Константинопол. Тъй като Борис II няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде скопен.

През 978 г. или в началото на 979 г.[1] Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по погрешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. Роман успява да обясни кой е и е отведен при Самуил.

Владетел на България

редактиране

След смъртта на брат му Роман е признат от комитопулите за цар. Някои учени, позовавайки се на сведенията на по-късно живелия Йоан Скилица, смятат, че Роман не е бил цар и че цялата политическа власт се е намирала в ръцете на Самуил, но съвременниците на тези събития арабинът Яхия Антиохийски и арменецът Степанос Таронци са категорични, че Роман действително е управлявал.[2] Арменският хронист дори е впечатлен, че българският цар е евнух, т.е. това е доста необичайно, но комитопулите са се придържали към вековната държавна традиция на българите за сакралността на царския род.[3]

Според проф. Пламен Павлов цар Роман установява столицата си в Скопие, където и основава манастира „Свети Георги Бързоходни“. Историкът е категоричен, че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърдението, че Роман се отдава само на църковни дела, оттегляйки се от политическите, и припомня, че царят участва в битката при Траянови врата през 986 г., а и повторното му пленяване през 991 г. става пак във време на война.[4] Специално участието на цар Роман в битката при Траянови врата напр. е отразено в добавките на епископ Михаил Деволски, както и в Битолския надпис.

През 991 г. Роман е пленен в битка и хвърлен от Василий II в затвора, където умира през 997 г. Чак след вестта за смъртта на царя Самуил е провъзгласен за нов български цар.[5]

Литература

редактиране
  • Iōannēs Skyllitzēs, Synopsis Historiōn (Ἰωάννης Σκυλίτζης, Σύνοψις Ἱστοριῶν) II, 455, 13.
  • Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов, „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.
  • Никола Благоев, „Българскиятъ царь Романъ“, Македонски преглед, Год. VI, 1930 г., кн. 3, с. 15 – 34 и кн. 4, с. 23 – 45.
  • Fine, Jr., John V.A. (1987). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-10079-8.
  • Йоан Скилица, Empereurs de Constantinople „Synopsis Historiôn“ traduit par Bernard Flusin et annoté pat Jean-Claude Cheynet éditions P.Lethilleux Paris 2003, ISBN 2-283-60459-1, p. 216, 242, 275, 290.
  • Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, ISBN 0-8047-2630-2

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
Борис II
 
Печат на Първото българско царство
цар на България (977 – 997)
Самуил