Уикипедия

Ротердам Оупън

ABN AMRO Оупън е турнир по тенис за мъже, провеждащ се в Ротердам, Нидерландия от 1972 г. Турнирът се играе на твърд корт и на закрито. Понастоящем е част от международните серии 500 на ATP на АТП.

ABN AMRO Open
Основан1972
ГрадРотердам
Държава Нидерландия
Настилкатвърда, на закрито (зала)
Уебсайтwww.abnamrowtt.nl
ATP Тур
Категориясерии 500 на ATP
Състезатели32 сингъл
16 квалификации
16 двойки
Награден фонд2 224 460 $ (2023)
Ротердам Оупън в Общомедия

История редактиране

 
Ротердам Ахой

Първият тенис турнир ABN AMRO Open се провежда през ноември 1972 г. и е спечелен от Артър Аш. На следващата година турнирът не се организира, тъй като се премества на дата през март. Първоначално Ротердам Оупън е събитие от веригата Световно първенство по тенис, а през 1978 г. става част от веригата Гран при по тенис. От 1990 г. е част от АТП Тур. Артър Аш печели турнира и през 1975 и 1976 година и държи рекорда за най-много титли на сингъл, три.

През 1984 г. финала между Джими Конърс и Иван Лендъл е прекъснат във втория сет, поради бомбена заплаха и мачът не се доиграва. И двамата играчи са обявени за победители.[1]

От 2004 г. бившият нидерландски тенисист Рихард Крайчек е директор на турнира.

Рекордните 115 894 души присъстват на изданието на турнира през 2012 г., когато Роджър Федерер се завърна за първи път от седем години. [2] Този рекорд е подобрен през 2018 г., когато присъстват 120 000 фенове, след като Федерер прие уайлдкард в събитието след петгодишно отсъствие. [3]

Мъже – сингъл редактиране

Година Шампион Финалист Резултат
2024   Яник Синер   Алекс де Минор 7 – 5, 6 – 4
2023   Даниил Медведев   Яник Синер 5 – 7, 6 – 2, 6 – 2
2022   Феликс Оже-Алиасим   Стефанос Циципас 6 – 4, 6 – 2
2021   Андрей Рубльов   Мартон Фучович 7 – 6(7–4), 6 – 4
2020   Гаел Монфис   Феликс Оже-Алиасим 6 – 2, 6 – 4
2019   Гаел Монфис   Станислас Вавринка 6 – 3, 1 – 6, 6 – 2
2018   Роджър Федерер   Григор Димитров 6 – 2, 6 – 2
2017   Жо-Вилфрид Цонга   Давид Гофен 4 – 6, 6 – 4, 6 – 1
2016   Мартин Клижан   Гаел Монфис 6 – 7(1–7), 6 – 3, 6 – 1
2015   Станислас Вавринка   Томаш Бердих 4 – 6, 6 – 3, 6 – 4
2014   Томаш Бердих   Марин Чилич 6 – 4, 6 – 2
2013   Хуан Мартин дел Потро   Жулиен Бенето 7 – 6(7–2), 6 – 3
2012   Роджър Федерер   Хуан Мартин дел Потро 6 – 1, 6 – 4
2011   Робин Сьодерлинг   Жо-Вилфрид Цонга 6 – 3, 3 – 6, 6 – 3
2010   Робин Сьодерлинг   Михаил Южни 6 – 4, 2 – 0, отказва се
2009   Анди Мъри   Рафаел Надал 6 – 3, 4 – 6, 6 – 0
2008   Микаел Льодра   Робин Сьодерлинг 6 – 7(3–7), 6 – 3, 7 – 6(7–4)
2007   Михаил Южни   Иван Любичич 6 – 2, 6 – 4
2006   Радек Щепанек   Кристоф Рокюс 6 – 0, 6 – 3
2005   Роджър Федерер   Иван Любичич 5 – 7, 7 – 5, 7 – 6(7–5)
2004   Лейтън Хюит   Хуан Карлос Фереро 6 – 7(1–7), 7 – 5, 6 – 4
2003   Макс Мирни   Раймон Слютер 7 – 6(7–3), 6 – 4
2002   Никола Ескюде   Тим Хенман 3 – 6, 7 – 6(9–7), 6 – 4
2001   Никола Ескюде   Роджър Федерер 7 – 5, 3 – 6, 7 – 6(7–5)
2000   Седрик Пиолин   Тим Хенман 6 – 7(3–7), 6 – 4, 7 – 6(7–4)
1999   Евгени Кафелников   Тим Хенман 6 – 2, 7 – 6(7–3)
1998   Ян Симеринк   Томас Йохансон 7 – 6(7–2), 6 – 2
1997   Рихард Крайчек   Даниел Вачек 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–5)
1996   Горан Иванишевич   Евгени Кафелников 6 – 4, 3 – 6, 6 – 3
1995   Рихард Крайчек   Паул Хаархойс 7 – 6(7–5), 6 – 4
1994   Михаел Щих   Уейн Ферейра 4 – 6, 6 – 3, 6 – 0
1993   Андерс Ярид   Карел Новачек 6 – 3, 7 – 5
1992   Борис Бекер   Александър Волков 7 – 6(11–9), 4 – 6, 6 – 2
1991   Омар Кампорезе   Иван Лендъл 3 – 6, 7 – 6(7–4), 7 – 6(7–4)
1990   Брад Гилбърт   Йонас Свенсон 6 – 1, 6 – 3
1989   Якоб Хласек   Андерс Ярид 6 – 1, 7 – 5
1988   Стефан Едберг   Милослав Мечирж 7 – 6, 6 – 2
1987   Стефан Едберг   Джон Макенроу 3 – 6, 6 – 3, 6 – 1
1986   Йоаким Нистрьом   Андерс Ярид 6 – 0, 6 – 3
1985   Милослав Мечирж   Якоб Хласек 6 – 1, 6 – 2
1984   Иван Лендъл
  Джими Конърс		 6 – 0, 1 – 0
Финалът е прекъснат
1983   Джийн Майър   Гилермо Виляс 6 – 1, 7 – 6
1982   Гилермо Виляс   Джими Конърс 0 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1981   Джими Конърс   Джийн Майър 6 – 1, 2 – 6, 6 – 2
1980   Хайнц Гюнтхарт   Джийн Майър 6 – 2, 6 – 4
1979   Бьорн Борг   Джон Макенроу 6 – 4, 6 – 2
1978   Джими Конърс   Раул Рамирес 7 – 5, 7 – 5
1977   Дик Стоктън   Илие Настасе 2 – 6, 6 – 3, 6 – 3
1976   Артър Аш   Боб Лутц 6 – 3, 6 – 3
1975   Артър Аш   Том Окер 3 – 6, 6 – 2, 6 – 4
1974   Том Окер   Том Гормън 3 – 6, 7 – 6(7–2), 6 – 1
1973 Не се провежда
1972   Артър Аш   Том Окер 3 – 6, 6 – 2, 6 – 1

Източници редактиране

  1. ↑ Bomb Scare Ends Rotterdam Final // The New York Times, March 19, 1984. Посетен на 27 March 2012.
  2. ↑ ABN AMRO WTT History // Архивиран от оригинала на 2013-02-04. Посетен на 2023-11-07.
  3. ↑ Federer gewinnt ATP-500-Turnier in Rotterdam - NZZ // 18 February 2018. Посетен на 9 April 2018.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ротердам_Оупън&oldid=12156277“.