Отваря главното меню

Румянцево е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, в полите на Предбалкана и на двата бряга на река Златна Панега.

Румянцево
Панорамен изглед от Румянцево
Панорамен изглед от Румянцево
Общи данни
Население 738 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 27,277 km²
Надм. височина 169 m
Пощ. код 5785
Тел. код 06985
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 63327
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Румянцево
Стефка Николова
(БСП)
Румянцево в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

 
Влизане и начало на главната улица в Румянцево

В миналото селото се е наричало Блъсничево. Преименувано е в чест на Сергей Румянцев, поет, журналист, близък до БЗНС, убит през Априлските събития в България (1925).

ИсторияРедактиране

 
Къща в Румянцево. Поминък на местните е да продават декоративни камъни за алпинеуми от близкия карстов район

Селото се е наричало Блъсничево. Според легендата навремето един богат човек притежавал земите на днешните села Тодоричене, Петревене и Румянцево, които се намират едно до друго. Преди да умре, той разделил имота си между тримата си синове Тодор, Петър и Блъско. Оттам дошли и имената на трите села – на Петър – Петревене, на Тодор - Тодоричене, и на Блъско – Блъсничево.

В 1884 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е била дело на дебърския майстор Велко Илиев.[1] Църквата е разрушена от комунистическия режим.

В центъра на селото има паметник на Сергей Румянцев, а от средата на 2003 г. и нов параклис с камбана. Параклисът е посветен на св. Димитър Солунски.

Към 1893 година в селото са живели 55 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 797.[2]

Културни и природни забележителностиРедактиране

 
Златна Панега край с. Румянцево

Село Румянцево е известно с риболовния спорт по река Златна Панега, която извира от село Златна Панега.

В селото също има и музей на Сергей Румянцев и къща архитектурен паметник.

ИзточнициРедактиране

  1. Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.