Румянцево
Румянцево е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, в полите на Предбалкана и на двата бряга на река Златна Панега.
Румянцево | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 771 души[1] (15 март 2024 г.) 28,3 души/km² |
Землище | 27,277 km² |
Надм. височина | 169 m |
Пощ. код | 5785 |
Тел. код | 06985 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 63327 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ; 2011) |
Кметство – кмет | Румянцево Венцислав Василев (ГЕРБ) |
Румянцево в Общомедия |
География
редактиранеВ миналото селото се е наричало Блъсничево. Преименувано е в чест на Сергей Румянцев, поет, журналист, близък до БЗНС, убит през Априлските събития в България (1925).
История
редактиранеСелото се е наричало Блъсничево. В 1884 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е била дело на дебърския майстор Велко Илиев.[2] Църквата е разрушена от комунистическия режим.
В центъра на селото има паметник на Сергей Румянцев, а от средата на 2003 г. и нов параклис с камбана. Параклисът е посветен на св. Димитър Солунски.
Към 1893 година в селото са живели 55 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 797.[3]
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 672 | 100,00 |
Българи | 535 | 79,61 |
Турци | 18 | 2,67 |
Цигани | 5 | 0,74 |
Други | 5 | 0,74 |
Не се самоопределят | 21 | 3,12 |
Неотговорили | 88 | 13,09 |
Културни и природни забележителности
редактиранеСело Румянцево е известно с риболовния спорт по река Златна Панега, която извира от село Златна Панега.
В селото също има и музей на Сергей Румянцев и къща архитектурен паметник.
-
Златна Панега край с. Румянцево
-
Влизане и начало на главната улица в Румянцево
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)