Румянцево
Румянцево е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч, в полите на Предбалкана и на двата бряга на река Златна Панега.
| Румянцево | |
|---|---|
 Панорамен изглед от Румянцево |
|
  Румянцево  Румянцево |
|
| Общи данни | |
| Население | 738 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 27,277 km² |
| Надм. височина | 169 m |
| Пощ. код | 5785 |
| Тел. код | 06985 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 63327 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
|
Община – кмет |
Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Румянцево Стефка Николова (БСП) |
| Румянцево в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
В миналото селото се е наричало Блъсничево. Преименувано е в чест на Сергей Румянцев, поет, журналист, близък до БЗНС, убит през Априлските събития в България (1925).
ИсторияРедактиране
Селото се е наричало Блъсничево. Според легендата навремето един богат човек притежавал земите на днешните села Тодоричене, Петревене и Румянцево, които се намират едно до друго. Преди да умре, той разделил имота си между тримата си синове Тодор, Петър и Блъско. Оттам дошли и имената на трите села – на Петър – Петревене, на Тодор - Тодоричене, и на Блъско – Блъсничево.
В 1884 година е завършена църквата „Св. св. Кирил и Методий“. Зографията в нея е била дело на дебърския майстор Велко Илиев.[1] Църквата е разрушена от комунистическия режим.
В центъра на селото има паметник на Сергей Румянцев, а от средата на 2003 г. и нов параклис с камбана. Параклисът е посветен на св. Димитър Солунски.
Към 1893 година в селото са живели 55 помаци, а според данни от 1881 година броят им достига 797.[2]
Културни и природни забележителностиРедактиране
Село Румянцево е известно с риболовния спорт по река Златна Панега, която извира от село Златна Панега.
В селото също има и музей на Сергей Румянцев и къща архитектурен паметник.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
