Златна Панега (река)

река в България

Златна Панега или Панега (антично име Панакс, старо име до 1937 г. Алтън Панега), е река в България, област Ловеч – общини Ябланица и Луковит и област Плевен – община Червен бряг, десен приток на река Искър. Дължината ѝ е 50,3 km, която ѝ отрежда 85-о място сред реките на България.

Златна Панега
(Панега)
Река Златна Панега при природен парк „Панега“ край град Луковит
Река Златна Панега при природен парк „Панега“ край град Луковит
Bulgaria Lovech Province relief location map.jpg
43.0886° с. ш. 24.16° и. д.
43.2908° с. ш. 24.0719° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Ябланица
Община Луковит
Област Плевен
Община Червен бряг
Дължина50,3 km
Водосб. басейн350 km²
Отток4,0 m³/s
Начало
Мястокарстовия извор
„Глава Панега“
в село Златна Панега
Координати43°05′18.96″ с. ш. 24°09′36″ и. д. / 43.0886° с. ш. 24.16° и. д.
Надм. височина188 m
Устие
Мястодесен приток на река ИскърДунавЧерно море
Координати43°17′26.87″ с. ш. 24°04′18.84″ и. д. / 43.2908° с. ш. 24.0719° и. д.
Надм. височина94 m
Златна Панега
(Панега)
в Общомедия

ОписаниеРедактиране

Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор „Глава Панега“ (4000 l/s), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 m н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 m н.в., на 850 m северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.

Площта на водосборния басейн на реката е сравнително малък – 350 km2, което представлява 4,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Златна Панега отводнява най-северозападните части на Ловешка област.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Бреснишки дол
  • → Батулска река
  • ← Дъбенска река
  • → Белянска река
  • ← Крушов дол

Средногодишният отток на реката при село Петревене е 4 m3/s, като максимумът е през месец май, а минимумът – октомври-ноември.

По течението на реката са разположени 2 града и 5 села:

Голяма част от водите на реката се използват за промишлено водоснабдяване, малка част, главно в долното течение – за напояване. Производство на електроенергия – ВЕЦ „Луковит“

По долината на реката от извора ѝ до село Радомирци, на протежение от 19,8 км преминава първокласен път път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.

По цялото протежение на реката от Златна Панега до Червен бряг преминава трасето на жп линията Червен бряг – Златна Панега.

ЕтимологияРедактиране

Името се среща в средновековието като Πάναξ. Производно е на по-старото *Панек, *Паник, което идва от тракийското *panik(a), „река“. Краесловното -а е член от мъжки род. Сравними са Панега, река в Драмско, Панека над Павелско и Πάνυσσος, тракийското име на Камчия. Името е от индоевропейския корен *pan - „блато“, „тиня“.[1]

Вижте същоРедактиране

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 169.