Източноевропейска равнина

Изто̀чноевропѐйската равнина или Руска равнина е сред най-големите на Земята.

Източноевропейска равнина
Източноевропейската равнина на картата на Европа
Местоположение на картата на Европа 57.5, 40
Общи данни
Местоположение	Русия Финландия Естония Латвия Литва Полша Беларус Украйна Молдова Румъния България Казахстан
Надм. височина	ок. 170 m
Дължина	2500 km
Ширина	1000 km
Площ	ок. 4 млн. km2
Реки	Волга, Днепър, Дон, Северна Двина, Западна Двина, Днестър, Висла, Неман, Ока, Печора, Кама, Урал
Инфраструктура
Селища	Москва
Източноевропейска равнина в Общомедия

С площ около 4 млн. km² заема почти половината от територията на Европа – нейната източна част. На север достига до бреговете Баренцово и Бяло море, на юг – Черно, Азовско и Каспийско море. На северозапад е ограничена от Скандинавските планини, на запад и югозапад – от планините в Централна Европа (Судети и др.) и Карпатите, на югоизток – планинската система на Кавказ и на изток – планините Урал и Мугоджари. В пределите на Кримския полуостров границата ѝ преминава по северното подножие на Кримските планини.

Геоложки строеж

Тектонски строеж

В геоструктурно отношение Източноевропейската равнина основно съответства на Източноевропейската платформа. В нейния фундамент се откриват силно дислоцирани докамбрийски кристалинни скали, излизащи на повърхността в пределите на Балтийския и Украинския щит. В останалата голяма част от платформата кристалинните скали са скрити под полегато разположен слой от седиментни скали изграждащи Руската плоча. Южната част на равнината (между Азовско и Каспийско море) съответства на Скитската плоча, където под чехала на платформените седиментни образувания залягат скали от силно деформирания херцински фундамент.

Геоморфоложки строеж

Източноевропейскат равнина в геоморфоложко отношение се дели на две неравни части: цокълно-денудационна равнина на Балтийския кристалинен щит и собствено Руската равнина с пластово ерозионно-денудационен и акумулативен релеф, развит върху Руската и Скитската плоча. Цокълно-денудационните низини и възвишения на Балтийския кристалинен щит с височина до 300 – 600 m (Манселкя, Суоменселкя, Западнокарелска и др.) включват участъци от масивни хълмисти възвишения и ниски плата с височина над 1000 m (масива Хибини до 1190 m). Релефът на щита е възникнал в резултат на продължителна континентална денудация и препариране на структурните форми, изградени от относително ронливи скали. Пряко въздействие върху релефа оказват новите тектонски движения, особено разломите, ограничаващи масиви и падини, долини на реки и котловини на многочислени езера. През антропогена територията на Балтийския щит е служила като център на заледяването, поради което тук широко са разпространени млади ледникови форми на релефа.

В пределите на Руската равнина мощният чехъл от платформени седименти заляга почти хоризонтално, изграждайки акумулативни и пластово-денудационни низини и възвишения, които основно отговарят на пониженията и повишенията на нагъната основа. На места нагънатият фундамент излиза на повърхността и формират цокълно-денудационни възвишения и кряжове (ридове) (Приднепровско и Приазовско възвишение, Тимански и Донецки кряж).

Полезни изкопаеми

В Източноевропейската равнина най-богати находища на железни руди, манган и графит са областите около (Кривой рог), на железни руди – Воронежкото възвишение. Черни, коксуващи се въглища има в Донецкия въглищен басейн. В Подмосковския басейн и на север в района на Воркута и река Печора са разкрити богати залежи на кафяви въглища. От значение са още огнеупорните глини, фосфоритите, находищата на калиеви соли по река Кама, както и огромните торфени залежи в блатистите места. Голямо стопанско значение имат находищата на нефт и природен газ в Башкирия, Прикаспийската низина и на север по река Ухта. Богати са находищата на боксит. От ледниковите наслаги се добива качествен строителен материал.

Релеф, деление

Средната височина на Източноевропейската равнина е около 170 m. Най-ниските ѝ части се намират по крайбрежиета на Каспийско море, нивото на което е на –27,6 m по морското равнище. Възвишенията се издигат до 300 – 350 m н.в. (Подолското възвишение до 471 m). Относителните превишения на вододелите над долините средно съставляват 20 – 60 m.

Източноевропейската равнина се поделя на четири морфоложки зони. В северните части са разпространени пластово-денудационни низини и възвишение с доантропогенна възраст с наложени върху тях ледникови и водноледникови форми на релефа. Ледниково-акумулативните форми са най-добре изразени на северозапад, в областта на последното (валдайска) заледяване, където се простират хълмисти моренни валове и възвишения: Балтийско, Валдайско, Вепсовско, Белозерско, Коношко-Няндомско. Тази област се характелизира с обилие от езера: Чудско-Псковско, Илмен, Горноволжките езера, Бяло, Кубенско, Воже и др.

На юг, югоизток и изток от първата зона се простира област подложена на по-старо заледяване, където първоначално ледниково-акумулативния релеф е преработен от ерозионно-денудационни процеси. Моренно-ерозионните възвишения и ридове (Беларуско, Смоленско-Московски, Борисоглебско, Даниловско, Галичко-Чухломско, Онего-Двинско, Двинско-Мезенско, Северни Ували, Беларуско поезерие) се редуват с обширни моренни, зандрови, езерно-ледникови и алувиални низинни равнини (Горноволжка, Двинско-Мезенска, Печорска и др.).

По на юг е разположена зона от ерозионно-денудационни и пластово-моноклинални възвишения и акумулативни низини в меридиално и субмеридиално направление и са обусловени от редуващи се вълни от нови издигания и относителни потъвания. В направление от югозапад на североизток се проследяват следните възвишения: Бесарабско, Волинско, Подолско, Приднепровско, Приазовско, Средноруско, Приволжко, Ергени, Бугулминско-Белебеевско, Общ Сърт, Горнокамско. Възвишенията се редуват със зандрови и алувиално-терасовидни низинни равнини: Припятска, Приднепровска, Мешчорска, Окско-Донска, Уляновска, Саратовска.

В крайните южни и югоизточни райони на Източноевропейската равнина се простира полоса от приморски низини, изпитали през неогена и антропогена тектонско понижение и частично потъване под морското равнище. Пэрвоначалният плоско-равнинен релеф, образуван от морската акумулация в различна степен е преработен от водната ерозия и льосовата акумулация (Причерноморската низина), алувиално-пролувиалната акумулация (Кубано-Приазовската низина), флувиалните и еоловите процеси (Прикаспийската низина).

Климат

Голяма част от Източноевропейската равнина се намира в умерения климатичен пояс, където се наблюдава умерен преход от морски към континентален климат. Преобладават западните ветрове. Вриянието на влажните въздушни маси от Атлантическия океан отслабва от северозапад на югоизток и във връзка с това на север и северозапад се наблюдава излишък, в центъра – достатъчно, а на югоизток – недостъчно овлажняване. Крайния север попада в субарктичния пояс с преобладаващ пренос през лятото на умерени, а през зимата – на арктически въздушни маси, със значителни сезонни колебания на температурата на въздуха. Тук има вечно замръзнала почва. В крайния югоизток на равнината климата е континентален, засушлшв, с големи сезонни колебания на температурата на въздуха.

Води

В хидрографско отношение територията на Източноевропейската равнина се дели на три водосборни басейна: Северен ледовит океан, Атлантически океан и Каспийско море, което представлява безотточна област. Към водосборния басейн на Северния Ледовит океан се отнасят реките: Печора, Мезен, Северна Двина, Онега и др. Към водосборния басейн на Атлантическия океан спадат реките, вливащи се в Балтийско море (Нева, Западна Двина, Неман, Висла, реките на Швеция и Финландия и др.), реките вливащи се в Черно море (Днепър, Южен Буг, Днестър и др.) и реките вливащи се в Азовско море (Дон, Кубан и др.). Към безотточния басейн на Каспийско море се оттича най-голямата европейска река Волга със своите многочислени притоци (Ока, Кама и др.) и реките Урал, Терек и др.

Ландшафти

За източноевропейската равнина е характерна отчетливо изразената природна зоналност. На тясна полоса по крайбрежието на Баренцово море господства субарктичната мъхово-лишаникова тундра. Южно от нея се разполага зоната на умерения пояс със своите огромни пространства, покрити с гори, простиращи се от Прибалтика до Урал. Приблизително по линията Санкт Петербург – Нижни Новгород тази горска зона се дели на тъмноиглолистна тайга на север от линията и смесени (иглолистно-широколистни) гори на юг, сменящи се в крайния югозапад на равнината с широколистни гори. На юг, от Карпатите до Урал се простира зоната на лесостепиге, южно от която до Черно и Азовско море и до Кавказ – зоната на степите. Обширна територия от Прикаспийската низина и западно от планината Мугоджари е заета от полупустини и пустини.