СМ-20-ЗИФ
СМ-20-ЗИФ е съветска четиристволна корабна артилерийска установка с калибър 45 mm. Артустановките от този тип са въоръжение на ескадрените миноносци проекти 41 и 56. Всичко на корабите от съветския ВМФ са поставени 116 установки СМ-20-ЗИФ[1].
| СМ-20-ЗИФ | |
 Установка ЗИФ-68-1 в музея „Ехо великих сражений“, Шлиселбург. | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | МАЦКБ,  СССР |
| Страна на производство | СССР |
| Производител | завод № 7, Ленинград, СССР |
| Година на производство | от 1953 г. |
| Произведени | 116 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР Китай |
| Характеристики на оръдието | |
| Марка на оръдието | ЗИФ-21 |
| Калибър, mm | 45 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 4010/89,1 |
| Дължина на канала на ствола, mm | 3500 |
| Маса на снаряда, kg | 1,41 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 1080 |
| Принцип на зареждане | Унитарно автоматично зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 135 – 160 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | СМ-20-ЗИФ |
| Обща маса на АУ, kg | 15 600 (без боекомплекта) |
| Радиус на завъртане по стволовете, mm | 3300 |
| Разстояние между осите на оръдията, mm | 700 |
| Дължина на отката, mm | 290 (365 пределна) |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -13°/+85° |
| Ъгъл на завъртане, ° | +200°/– 200° |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 25 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 30 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 11 100 |
| Досегаемост по височина, m | 6700 (по самоликвидатора на снаряда) |
| Брониране | 6 – 8 мм |
| Разчет, души | 7 |
| СМ-20-ЗИФ в Общомедия | |
История на проектирането редактиране
Проектирането на установките започва в МАЦКБ през 1946 – 1947 г. След изпитанията на опитния образец на автомата СМ-7 техническия проект за установката е преработен и представен на 24 октомври 1949 г., а на 11 април следващата година проектът е утвърден за разработка на работни чертежи и производство на опитен образец[1]. Модификацията на установката за крайцерите от проекта 68-бис с електродвигатели на постоянен, а не променлив ток, е разработена в ЦКБ-7 и носи индексът ЗИФ-68[2][3].
Производство редактиране
Производството на установките е в завод № 7. През 1953 г. заводът произвежда 4 установки, за 1954 – 60, за 1955 – 27, през 1957 – 30 и т.н[1].
Източници редактиране
- ↑ а б в Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0. с. 1000.
- ↑ 45 мм установка СМ-20 ЗИФ | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.) // Архивиран от оригинала на 3 февруари 2013. Посетен на 29 януари 2013.
- ↑ 45-мм счетверенные автоматические палубные установки СМ-20-ЗИФ1 и ЗИФ-68–1 » Военный информационно-новостной портал // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 29 януари 2013.
Литература редактиране
- Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995, 104 с. ISBN 5-86761-003-X.
- Широкорад А. Б. Советская корабельная артиллерия. СПб, Велень, 1995. ISBN 5-85817-009-9. с. 80.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000, 1156 с. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки редактиране
- 45 mm/78 (1.77") SM-7 ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно СМ-20-ЗИФ
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „СМ-20-ЗИФ“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |