Садово (област Благоевград)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.

Са̀дово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.

Садово
Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен
Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен
Общи данни
Население 398 души[1] (15 юни 2020 г.)
34,2 души/km²
Землище 11 718 km²
Надм. височина 559 m
Пощ. код 2922
Тел. код 07528
МПС код Е
ЕКАТТЕ 65108
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(ДПС (НДСВ))
Кметство
   кмет
Садово
Георги Парасков
(НДСВ, СДС)

ГеографияРедактиране

Село Садово се намира в планински район.

ИсторияРедактиране

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Садово са живели 116 немюсюлмански домакинства, 12 на тюркмени-мюсюлмани и 9 новоприели исляма.[2]

Църквата „Света Параскева“ е от 1863 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Садово (Sadovo) е посочено като село със 78 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 200 българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Садово като село с 44 български и 24 турски къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Садово, на ЮЗ от Неврокоп 2 часа. Сградено до един хълм Кендик. Наоколо плодородна равнина. В църквата четат смесено. Училище смесено, с 15 ученика. 65 къщи; 20 турци и 56 българе.[6]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 401 души, от които 288 българи християни и 113 турци.[7]

Селото е населено с местни българи и потомци на бежанци от Егейска Македония и по-точно от района на днешните селища Като Неврокопи (Зърнево) и Като Вронду (Долно Броди). Последното село от българска страна преди граничният пункт Илинден - Ексохи (Възем).

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на 14 октомври има събор в чест на Света Петка. Празникът се отбелязва на селския площад.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 74.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.