Садово (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Садово.
Са̀дово е село в Югозападна България. То се намира в община Хаджидимово, област Благоевград.
| Садово | |
 Фолклорен ансамбъл от Садово пред читалището в Копривлен | |
  Садово  Садово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 380 души[1] (15 март 2024 г.) 32,5 души/km² |
| Землище | 11 718 km² |
| Надм. височина | 559 m |
| Пощ. код | 2922 |
| Тел. код | 07528 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 65108 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ; 2007) |
| Кметство – кмет | Садово Георги Парасков (НДСВ, СДС) |
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 419 |
| Българи | 408 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 3 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 8 |
География
редактиранеСело Садово се намира в планински район.
История
редактиранеОт османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Садово са живели 116 немюсюлмански домакинства, 12 на тюркмени-мюсюлмани и 9 новоприели исляма.[3]
Църквата „Света Параскева“ е от 1863 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Садово (Sadovo) е посочено като село със 78 домакинства и 65 жители мюсюлмани и 200 българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Садово като село с 44 български и 24 турски къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Садово, на ЮЗ от Неврокоп 2 часа. Сградено до един хълм Кендик. Наоколо плодородна равнина. В църквата четат смесено. Училище смесено, с 15 ученика. 65 къщи; 20 турци и 56 българе.[7] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 401 души, от които 288 българи християни и 113 турци.[8]
Селото е населено с местни българи и потомци на бежанци от Егейска Македония и по-точно от района на днешните селища Като Неврокопи (Зърнево) и Като Вронду (Долно Броди). Последното село от българска страна преди граничният пункт Илинден - Ексохи (Възем).
Редовни събития
редактиранеВсяка година на 14 октомври има събор в чест на Света Петка. Празникът се отбелязва на селския площад.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 74.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 220.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 6.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
