Долно Броди
До̀лно Бро̀ди (на гръцки: Κάτω Βροντού, Като Вронду) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия с 528 жители (2001).
|
Долно Броди Κάτω Βροντού |
|
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Тодор“ в Долно Броди |
|
  Долно Броди  Долно Броди  Долно Броди |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Елеска котловина |
| Надм. височина | 636 m |
| Население | 528 души (2001) |
| Пощенски код | 66033 |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в историко-географската област Мървашко в югоизточното подножие на планината Черна гора (Мавро Вуно). Отстои на 17 километра югозападно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) и на 10 километра югоизточно от Горно Броди (Ано Вронду). Разположено е между върховете Горно Драган и Щудер.[1]
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод.[2] Жителското име е долнобро̀жденин, долнобро̀жденка, долнобро̀ждене.[3]
СредновековиеРедактиране
Първото споменаване за Броди е от XIV век в заповед от сръбския цар Стефан Душан до управителя на Вронду и Трилисион (Търлис) Райко.[4]
В Османската империяРедактиране
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Долно Броди живели 179 християнски домакинства и 6 на тюркмени-мюсюлмани.[5]
През XIX век Долно Броди е сравнително голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Долно Броди е типично мървашко селище, в което до началото на XIX век се добива много руда в така наречените за̀дми (рудища) по течението на река Опъка – Османаговата, Топалмихальовата, Ицвехтовата, Тоньовата, Граматиковата, Каравеликовата, Коешиновата, Капчината, Камбурамедовата задма. Жителите на селото не ходят на гурбет и целогодишно добиват руда, при наличие на вода, и ако времето не е прекалено студено. От занаятите са представени единствено пехчерство и кузнарство – работата в пехците и кузните, където се преработва добитото желязо. Притежателите на задми имали участъци в гората за добиване на въглища. Най-много въглища се добиват в Шипайково, Алмалък, Криви дол. Към края на XIX век по реката има само три пехци, в които се добива желязото (редуцира се магнетитовия пясък) – Долната (най-близо до селото), Средната и Горната пехца.[1] Също до към 1900 година просъществувал и последният самоков – собственост на селския чорбаджия Иван Коджабашев.[6]
След западането на железодобиването долноброждени започват да се занимават със земеделие и повече със скотовъдство.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне броди (Dolné-brodi) е посочено като село с 230 домакинства със 180 жители мюсюлмани и 480 жители българи.[7]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Долно Броди като село със 133 български и 70 турски къщи.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1570 души, от които 800 българи-християни и 770 турци.[9]
След 1904 година в гръцкото училище в селото преподават учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду.[10]
Според български източник към 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Броди живеят 1696 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 2 учител и 92 ученици.[11]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:
| „ | С. Долно Броди... се намира в полите на Черна гора. Срещу селото е клисурата на св. Константин, където се добива също гора. Има хубави, плодородни земи, които дават добра пшеница и житни растения.
Селото има 200 къщи български с 1020 души народ и 100 къщи турски с 500 души. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Черквата и училището са на високо място над селото. Черквата е хубаво здание, при което има камбанария и часовник. Училището е полусрутено здание, което е негодно.[12] |
“ |
Според гръцката статистика, през 1913 година в Долно Броди (Κάτω Βροντού) живеят 1437 души.[13]
В ГърцияРедактиране
През 1912 година по време на Балканската война Долно Броди е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Долно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] Към 1913 година селото има около 250 български и 140 турски семейства.[1]
През 1913, 1918 и 1925 година българското население на селото се изселва в България. В селото остават само 4 гръкомански семейства. Днес най-много наследници на бежанци от Долно Броди живеят в Гоцеделчевско, Пловдив, Кричим, Пазарджик, София.[6] Към 1928 година Долно Броди е чисто бежанско село със 183 семейства и 690 души бежанци.[15]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Долно Броди
Атанас Коджабашиев (1894 – 1923), деец на БЗНС, син на Петър Коджабашиев- Иван Коджабашиев, селски чорбаджия, кмет на селото
- Коста Каравеликов (1882 или 1883 – след 1943), български революционер
- Петър Коджабашиев, кмет на селото, деец на ВМОРО, син на Иван Коджабашиев
- Сотир Димитров (1864 – ?), български благодетел
Външни препраткиРедактиране
- Официален сайт на дем Неврокоп.
- "Животописна бележка на Коста Каравеликов от Долно Броди", публикувано в "Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 г.", София, 2021 година
БележкиРедактиране
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 11.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 82.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 116.
- ↑ Живојиновић, Драгић (2011), "Простагма краља Душана кефалији Рајку", Стари српски архив књ. 10: 35, https://www.academia.edu/2486677/Prostagma_kralja_Du%C5%A1ana_kefaliji_Rajku_Prostagma_du_roi_Stefan_Du%C5%A1an_adress%C3%A9_au_k%C3%A9phale_Rajko_
- ↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 73.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 12.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 126-127.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 234-235. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 112-113. (на френски)
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012