Долно Броди

селище в Гърция

До̀лно Бро̀ди (на гръцки: Κάτω Βροντού, Като Вронду) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия с 528 жители (2001).

Долно Броди
Κάτω Βροντού
— село —
Църквата „Свети Тодор“ в Долно Броди
Църквата „Свети Тодор“ в Долно Броди
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Източна Македония и Тракия
Дем Неврокоп
Географска област Елеска котловина
Надм. височина 636 m
Население 528 души (2001)
Пощенски код 66033

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историко-географската област Мървашко в югоизточното подножие на планината Черна гора (Мавро Вуно). Отстои на 17 километра югозападно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи) и на 10 километра югоизточно от Горно Броди (Ано Вронду). Разположено е между върховете Горно Драган и Щудер.[1]

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов Броди произхожда от брод (планински), за което свидетелстват и формите Горни и Долни Брод.[2] Жителското име е долнобро̀жденин, долнобро̀жденка, долнобро̀ждене.[3]

В Османската империяРедактиране

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Долно Броди живели 179 християнски домакинства и 6 на тюркмени-мюсюлмани.[4]

През XIX век Долно Броди е сравнително голямо село със смесено население, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Долно Броди е типично мървашко селище, в което до началото на XIX век се добива много руда в така наречените за̀дми (рудища) по течението на река Опъка – Османаговата, Топалмихальовата, Ицвехтовата, Тоньовата, Граматиковата, Каравеликовата, Коешиновата, Капчината, Камбурамедовата задма. Жителите на селото не ходят на гурбет и целогодишно добиват руда, при наличие на вода, и ако времето не е прекалено студено. От занаятите са представени единствено пехчерство и кузнарство – работата в пехците и кузните, където се преработва добитото желязо. Притежателите на задми имали участъци в гората за добиване на въглища. Най-много въглища се добиват в Шипайково, Алмалък, Криви дол. Към края на XIX век по реката има само три пехци, в които се добива желязото (редуцира се магнетитовия пясък) – Долната (най-близо до селото), Средната и Горната пехца.[1] Също до към 1900 година просъществувал и последният самоков – собственост на селския чорбаджия Иван Коджабашев.[5]

След западането на железодобиването долноброждени започват да се занимават със земеделие и повече със скотовъдство.[5]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне броди (Dolné-brodi) е посочено като село със 230 домакинства със 180 жители мюсюлмани и 480 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Долно Броди като село със 133 български и 70 турски къщи.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1570 души, от които 800 българи-християни и 770 турци.[8]

След 1904 година в гръцкото училище в селото преподават учителката В. Пасхали и учителите Г. Зьогас, Георгиос Триандафилидис, Л. Йоанидис и дъщеря му Йоаниду.[9]

Според български източник към 1905 година цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Броди живеят 1696 българи екзархисти. В селото функционира българско начално училище с 2 учител и 92 ученици.[10]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

С. Долно Броди... се намира в полите на Черна гора. Срещу селото е клисурата на св. Константин, където се добива също гора. Има хубави, плодородни земи, които дават добра пшеница и житни растения.

Селото има 200 къщи български с 1020 души народ и 100 къщи турски с 500 души. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Черквата и училището са на високо място над селото. Черквата е хубаво здание, при което има камбанария и часовник. Училището е полусрутено здание, което е негодно.[11]

Според гръцката статистика, през 1913 година в Долно Броди (Κάτω Βροντού) живеят 1437 души.[12]

В ГърцияРедактиране

През 1912 година по време на Балканската война Долно Броди е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Долно Броди са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Към 1913 година селото има около 250 български и 140 турски семейства.[1]

През 1913, 1918 и 1925 година българското население на селото се изселва в България. В селото остават само 4 гръкомански семейства. Днес най-много наследници на бежанци от Долно Броди живеят в Гоце Делчевско, Пловдив, Кричим, Пазарджик, София.[5] Към 1928 година Долно Броди е чисто бежанско село със 183 семейства и 690 души бежанци.[14]

ЛичностиРедактиране

Родени в Долно Броди

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 11.
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 82.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 116.
  4. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 73.
  5. а б в Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 12.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.126-127.
  7. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
  9. Παπάζογλου, Χρ. Η ΠΑΙΔΕΙΑ ΣΤΗ ΔΡΑΜΑ KAΙ ΤΗΝ ΠΕΡΙΟΧΗ ΤΗΣ από το 1800 και μετά. // Yauna Takabara. Посетен на 23 ноември 2014.
  10. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.112-113.
  11. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 82.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928