Салчо Чомаков
Салчо Иванов Чомаков е български стопански и обществен деец и благодетел.[1]
| Салчо Чомаков | |
| български стопански и обществен деец | |
 Портрет от Станислав Доспевски, 1857 г. | |
| Роден | Салчо Иванов Чомаков
1800 г.
|
|---|---|
| Починал | 1863 г.
Пловдив, Османска империя |
| Националност | българин |
| Семейство | |
| Баща | Стоян Чомаков |
| Братя/сестри | Стоян Чомаков |
Биография
редактиранеРоден е през 1800 г. в Копривщица. Баща му е Стоян Чомаков, негов брат е политикът и лекар д-р Стоян Чомаков. Племенник е на Вълко и Стоян Чалъкови. Замогва се като бегликчия и през 1842 г. се установява в Пловдив. Получава ферман, с който може да търгува с Европа, Персия и Индия. Помага на брат си за откриване на аптеката му в Пловдив. В 1840-те години е представител на християните в местния меджлис и е един от настоятелите на марашкото училище в града и подпомага създаването на епархийското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Дарява 5000 гроша за издръжката му. Участва активно в Църковно-националната борба. Избран е за епитроп на църквата в Кършияка. Настоятел е на Бачковския манастир и подпомага издаването на български книги.[1]
Салчо Чомаков има двама сина и три дъщери, които се омъжват за брат на Михаил Гюмюшгердан, за Йоаким Груев[2] и за син на Константин Мишайков.
Умира през 1863 г.[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 22 – 23.
- ↑ Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 242.