Салчо Чомаков

български стопански и обществен деец

Салчо Иванов Чомаков е български стопански и обществен деец и благодетел.[1]

Салчо Чомаков
български стопански и обществен деец
Портрет от Станислав Доспевски, 1857 г.
Портрет от Станислав Доспевски, 1857 г.
Роден
Салчо Иванов Чомаков
1800 г.
Починал
1863 г. (63 г.)
Пловдив, Османска империя
Националностбългарин
Семейство
БащаСтоян Чомаков
Братя/сестриСтоян Чомаков

Биография

редактиране

Роден е през 1800 г. в Копривщица. Баща му е Стоян Чомаков, негов брат е политикът и лекар д-р Стоян Чомаков. Племенник е на Вълко и Стоян Чалъкови. Замогва се като бегликчия и през 1842 г. се установява в Пловдив. Получава ферман, с който може да търгува с Европа, Персия и Индия. Помага на брат си за откриване на аптеката му в Пловдив. В 1840-те години е представител на християните в местния меджлис и е един от настоятелите на марашкото училище в града и подпомага създаването на епархийското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Дарява 5000 гроша за издръжката му. Участва активно в Църковно-националната борба. Избран е за епитроп на църквата в Кършияка. Настоятел е на Бачковския манастир и подпомага издаването на български книги.[1]

Салчо Чомаков има двама сина и три дъщери, които се омъжват за брат на Михаил Гюмюшгердан, за Йоаким Груев[2] и за син на Константин Мишайков.

Умира през 1863 г.[1]

Източници

редактиране
  1. а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 22 – 23.
  2. Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 242.