Сан Витале
Базиликата „Сан Витале“ (на италиански: Basilica di San Vitale) е най-известният архитектурен паметник на град Равена, Италия. Тя е един от най-бележитите примери на византийското изкуство и архитектура в Западна Европа. Сградата е едно от осемте здания от Равена, включени през 1996 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
| Базилика „Сан Витале“ | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
.JPG) Сан Витале в Равена | |
| В регистъра | Early Christian Monuments of Ravenna |
|---|---|
| Регион | Европа |
| Местоположение |  Италия |
| Тип | Културно наследство |
| Критерии | i, ii, iii, iv |
| Вписване | 1996 (20-а сесия) |
| Координати | |
| Базилика „Сан Витале“ в Общомедия | |
История редактиране
Строежът на базиликата започва през 527 г. от равенският епископ Еклесий Равенски. Архитектът е неизвестен, но със сигурност е бил сред най-добрите майстори на своето време. Строителството се финансира със средства на гръцкия банкер Юлиан Аргентарий.
Храмът е осветен на 19 април 548 г. от 27-ия епископ на Равена Максимиан Равенски. Всички мозайки във вътрешността на базиликата са направени едновременно през 546 – 547 г. Патрон на храма става раннохристиянския мъченик Свети Виталий, чието изображение се намира апсидата.
През XIII век до южната стена на базиликата е пристроена камбанария. През XVI век е извършена мащабна реконструкция: обновен е олтарът, преустроен е вътрешният двор (1562 г.) и южният портал на сградата. През 1688 г. силно земетресение разрушава построената през XIII век камбанария; тя е възстановена през 1696 – 1698 г.
През 1780 г. куполът и подкуполните ниши, които при първоначалното строителство не са били украсени, са изписани със стенописи от болонците Бароци и Гандолфи и венецианеца Джакопо Гуарана.
Архитектура редактиране
Базиликата има осмоъгълна основа, т.нар. октогон. От архитектурна гледна точка Сан Витале не представлява базилика, но този термин до края на VI век се използва широко по отношение и на такива центрични здания.
Външните стени нямат декоративна украса и са разчленени от вертикални и хоризонтални контрафорси. Сградата е увенчана с куполен барабаном купола. Архитектурата съчетава римски елементи: (куполът, формата на порталите, кулите) с византийски – многоъгълни апсиди, трапецовидни капители, тесни тухли и др.
Конструкцията на сградата поддържат осем централни стълба, на които се крепи куполът с диаметър 16 метра. За намаляване на налягането куполът е с конусообразна форма, изграден от леки глинени тръби.
Опорните стълбове образуват в центъра на храма ротонда, на второ ниво на която са разположени галерии – певници. Между стълбовете са разположени полукръгли двуетажнви аркади, извити към външните стени на сградата. Нартексът е разположен под ъгъл спрямо основната ос на сградата.
Базиликата Сан Витале послужила за образец за архитектурата на Каролингския Ренесанс в цялост и за централното и произведение – капелата на Карл Велики в Аахен, построена през 805 година. Векове по-късно куполът на базиликата дава вдъхновение и идеи и на Филипо Брунелески за изработването на купола на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“.
Мозайки редактиране
Базиликата е украсена с най-богатите и пищни византийски мозайки, които са и с най-големи размери извън самия Константинопол.
Множество мозайки изобразяват сцени от Стария завет – жертването на Исаак, историята за Моисей и горящият къпинов храст, както и тази на Каин и Авел. Двойка ангели, държащи медальон с кръст, завършват всеки люнет (вид прозорец). По стените има мозайки на Четиримата Евангелисти, облечени в бели дрехи, и техните символи – ангел, лъв, бик и орел. Изображението на лъвът е най-забележително с необузданата си ярост.
Всички мозайки са направени по елинистично-римската традиция: жизнени и белетристични, с открояващо се изобразяване на пейзажите, растенията и животните. Тези произведения на изкуството били завършени, докато Равена все още била под управлението на готите. Мозайката с явяването на Бог в човешки вид пред хората е изпълнена с изящни златни первази с усукани цветя, птици и рогове на изобилието. Исус Христос се появява, седнал върху син глобус на върха на купола, облечен в лилава дреха, и подаващ мъченическата корона на Свети Виталий с дясната си ръка.
В долните краища на апсидата са разположени две много прочути мозайки, изобразяващи императорското семейство. Едната е на император Юстиниан I, облечен в лилаво и носещ златен ореол, стоящ до придворните си и епископ Максимиан с преториански гвардейци и дякони. Ореолът на императора го поставя наравно с Христос в купола на Апсидата. Той е обграден от символите на неговата земна и духовна мощ и власт. Това показва, че императорското господство в Рим се отразява и на византийското теократично управление. Другата мозайка изобразява императрица Теодора – тържествена и официална, също със златен ореол, корона от скъпоценни камъни и свита от придворни дами. Тези две мозайки са сред малкото запазени образци на византийско светско мозаично изкуство и предлагат само бегъл поглед върху славата, величието и великолепието на Византия.
Мозайките на Сан Витале са били предназначени да демонстрират пред западния свят могъществото и безупречния вкус на византийския император Юстиниан I по време на византийско владичество в Италия. Те са ценен образец на раннохристиянското монументално изкуство, създадено в стила и техниката на византийската мозайка.
Литература редактиране
- Friedrich Wilhelm Deichmann: Ravenna. Hauptstadt des spätantiken Abendlandes. Band 1 Geschichte und Monumente; Wiesbaden 1969; S. 226 – 256.
- Friedrich Wilhelm Deichmann: Ravenna. Hauptstadt des spätantiken Abendlandes. Band 2 Kommentar. Teil 2; Wiesbaden 1976; S. 47 – 206.
- Otto G. von Simson: Sacred Fortress. Byzantine Art and Statecraft in Ravenna; Princeton 1987; S. 23 – 39.
- P. Angiolini Martinelli, La Basilica di San Vitale a Ravenna, Modena 1997.
- Irina Andreescu-Treadgold, Warren Treadgold: Procopius and the Imperial Panels of S. Vitale, in: The Art Bulletin 79/4 (1997), S. 708 – 723.
- S. Pasi, Ravenna, San Vitale. Il corteo di Giustiniano e Teodora, 2006.
- Gianfranco Malafarina (Hrsg.): La Basilica di San Vitale a Ravenna; Modena 2006.
