Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Джото.

Джото ди Бондоне (на италиански: Giotto di Bondone), по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата преди Ренесанса.

Джото
Giotto di Bondone
италиански художник и архитект
Uffizi Giotto.jpg
Роден
Починал

Националност  Италия
Кариера в изкуството
Учители Чимабуе
Направление живопис
стенопис
архитектура
Период готика
ранна италианска живопис
Патрон Роберто Анжуйски
Семейство
Деца 8
Джото в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1267 година във Веспиняно, близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).

Джорджо Вазари разказва в своите „Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти“, че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и, докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да рисува овца, толкова реалистична и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак. Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник.[1]

След завършване на обучението си в течение на 12 години Джото работи в различни градове – Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона, Салерно и други. През 1311 година става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода 1328 – 1333 година е придворен художник на неаполитанския крал Роберто Анжуйски. От 1334 година е главен архитект на Флоренция.

Джото умира на 8 януари 1337 година във Флоренция на 70-годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.

ИзкуствоРедактиране

 
Екстазът на свети Франциск, Асизи
 
„Целувката на Юда“. Падуа, Капела дела Арена, южна стена

За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител Чимабуе голяма роля изиграва и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.

Капела дел Арена. ПадуаРедактиране

Сред най-известните творби на Джото са стенописите в капелата (параклис) на семейство Скровени в Падуа, посветени на епизоди от живота на Дева Мария и Исус Христос.

Пространствената перспектива е подобна с перспективата на фреските от горната църква „Свети Франсиск“. Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 година. Джото е смятан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса – ферарският хронист Рикобалдо през 1312 – 1313 година ги назовава „творение Джото“, наред със стенописите на францисканските църкви в Асизи, Римини и Падуа. Под негово ръководство е изписан централният неф; фреските на стените на апсидата се отнасят към школата на Джото. Смята се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис – появата на чувства и пространство, в което се движи човекът. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и Страстите. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с особен блясък. Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.

 
Кампанилата на Джото,
църква Санта Мария дел Фиоре, Флоренция

Фрески в капелите на Барди и Перуци в базиликата Санта КрочеРедактиране

Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче. В капела Барди се намират известните шест сцени, посветени на Свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. Смята се, че стенописите в базиликата на Св. Франциск в Асизи също са на Джото, макар че според някои изследователи те са по-скоро дело на негови ученици. Джото е автор и на много олтарни образи – „Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.

НеаполРедактиране

По сведения на Джорджо Вазари, още докато е във Флоренция, Джото създава на стената на Палацо дела Синьория портрет на сина на краля на Неапол, Роберто Анжуйски. Карл Калабрийски, кмет на Флоренция през 1326 – 1327 година, е изобразен на колене пред Мадоната.

В периода 1328 – 1333 година Джото се намира при двора на неаполитанския крал Роберто Анжуйски. Възможно е да са го препоръчали Барди, банкерите на краля. Джото работи над фрески в църквата „Кастел Нуово“, капела ди Санта Барбара, личната капела на краля. Серията фрески „Девет герои“ (не е съхранена), а една от залите на „Кастел Нуово“ се споменава в сонетите на Франческо Петрарка. На 20 януари 1330 година крал Роберто присвоява на Джото титлата „придворен художник“.

АрхитектРедактиране

Освен живописец Джото е и архитект. Той ръководи строежа на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре след Арнолфо Камбио. Негов е проектът за камбанарията ѝ.

Джото има много последователи, които се наричат „джотески“. Най-известните от тях са Бернардо Дади, Аньоло Гади и Лоренцо Монако.

Кавалетни произведенияРедактиране

 
Разпятие-кръст, около 1290 – 1300 година. Църква Санта Мария Новела, Флоренция.
 
Мадона с младенеца и два ангела. 1295 – 1300 г. ц. „Сан Джорджо алла Коста“, Флоренция

Наред с фресковите цикли Джото създава цял ред кавалетни произведения. Това са кръстове-разпятия, отделни олтарни картини и полиптихи. Някои от тези произведения носят подписа на Джото, авторството на други е установено благодарение на съхранили се исторически свидетелства и стилистически анализ. Датировката на голяма част от тях е приблизителна, в някои случаи има широк диапазон (например, седем неголеми сцени от живота на Христа, принадлежащи на един олтар, съхраняващи се в няколко музея, различни експерти датират от 1306 – 1312 година до 1320 – 1325 година).

Кавалетните картини в XIII – XIV век се рисуват на дървени дъски (в Италия това е, като правило, топола). На дъската с помощта на лепило, приготвено от кожи на животни, се залепва платно, на платното се нанася грунд във вид на гипс, размесен със същото животинско лепило, а повърхността на гипса се нанася позлата. После в началото се надраскват контурите на фигурите и след това се нанася рисунката с темперна боя. Такава технология на производство на икони е разпространена във Византия, към нея се придържат и италианските майстори, включително и Джото.

Към ранния период в творчеството на майстора изследователите отнасят голям „кръст-разпятие“, Мадоната с младенеца и два ангела от църква Сан Джорджо алла Коста (Флоренция), олтарен образ „Стигматизация на Свети Франциск“ (Лувър, Париж) и Полиптих от флорентийската църква Бадиа.

„Рисуваният кръст-разпятие“ е около шест метра висок и е създаден за флорентийската църква „Санта Мария Новела“ между 1290 и 1300 година и скоро става образ за подражание (през 1301 година Деодато Орланди вече го копира в „Разпятие“ за църква Сан Миниато ал Тедеско). Тежкото висящо Христово тяло е надарено с толкова земна природа, че от някои даже се възприемало като недостойно за автор като Джото – „знаменития автор на фреските на капела Скровени“. Джото ди Бондоне изписва това „Разпятие“ в съответствие с установения канон – на края на десния и левия лъч от кръста да се изобразяват скърбящите Мария и Йоан Богослов. Стилистически те са близки до изображенията на Исаав и Яков от историята на Исаак, изписана от Джото в Горната църква „Сан Франческо“ в Асизи. Произведението няма подпис на автора, но е известно, че „Разпятие“ от църквата „Санта Мария Новела“ се „помни“ като творение на Джото и се споменава от италианския историк на изкуството от XV век Лоренцо Гиберти, и че през 1312 година е засвидетелствано присъствие на „някакво разпятие“ на Джото в тази църква. Изследователите виждат тясна близост между фигурите на Мария и Йоан към две догръдни изображения на ангели на остатъците от най-прославеното произведение на Джото – „мозайка Навичела“ на фасадата на катедралата „Свети Петър“ в Рим, впоследствие напълно преработена при реконструкцията на базиликата, започната от папа Юлий II.[2]

ГалерияРедактиране

БиблиографияРедактиране

  • Делка Димитрова, От Джото до Тициан. София: Български художник, 1981, 158 стр.
  • Джото. Живописецът на Евангелията в „Капела дели Скровени“. Превод от италиански език Сава Славчев. София: Изток-Запад, 2016, 80 стр. ISBN 978-619-152-961-2

ИзточнициРедактиране

  1. ((it)) Животописите на Вазари Архив на оригинала от 2008-09-28 в Wayback Machine.
  2. Алпатов Михаил Владимирович, Итальянское искусство эпохи Данте и Джотто.

Външни препраткиРедактиране