Джото
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Джото.
Джото ди Бондоне (на италиански: Giotto di Bondone), по-известен само като Джото, е италиански художник и архитект, работил в епохата преди Ренесанса.
| Джото Giotto di Bondone | |
|---|---|
| италиански художник и архитект | |
 | |
| Роден |
1267 г.
|
| Починал | |
| Националност |  Италия |
| Кариера в изкуството | |
| Учители | Чимабуе |
| Направление | живопис стенопис архитектура |
| Период | готика ранна италианска живопис |
| Патрон | Роберто Анжуйски |
| Семейство | |
| Деца | 8 |
| Джото в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1267 година във Веспиняно, близо до Флоренция, в семейството на земеделеца Бондоне. Някои автори смятат, че истинското му име е съкращение от Амброджо (Амброджото) или Анджело (Анджелото).
Джорджо Вазари разказва в своите „Животописи на най-знаменитите художници, скулптори и архитекти“, че когато Джото станал на 10, баща му го пратил да пасе овцете и, докато ги пасял, малкият рисувал върху земята и по камъните с остро камъче. Един ден художникът Чимабуе минавал случайно оттам и видял момчето да рисува овца, толкова реалистична и съвършена, че незабавно попитал баща му дали може да го вземе чирак. Бащата на Джото се съгласил и така започнала кариерата на младия художник.[1]
След завършване на обучението си в течение на 12 години Джото работи в различни градове – Авиньон, Ферара, Неапол, Падуа, Равена, Рим, Верона, Салерно и други. През 1311 година става член на флорентинската гилдия на художниците. В периода 1328 – 1333 година е придворен художник на неаполитанския крал Роберто Анжуйски. От 1334 година е главен архитект на Флоренция.
Джото умира на 8 януари 1337 година във Флоренция на 70-годишна възраст. Погребан е в Санта Мария дел Фиоре.
ИзкуствоРедактиране
За оформянето на Джото като художник освен неговият първи учител Чимабуе голяма роля изиграва и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.
Капела дел Арена. ПадуаРедактиране
Сред най-известните творби на Джото са стенописите в капелата (параклис) на семейство Скровени в Падуа, посветени на епизоди от живота на Дева Мария и Исус Христос.
Пространствената перспектива е подобна с перспективата на фреските от горната църква „Свети Франсиск“. Това знаменито произведение на Джото е създадено между 1303 и 1305 година. Джото е смятан и за архитект на капелата (този въпрос се оспорва от много изследователи), но несъмнено е, че именно на него принадлежат фреските в параклиса – ферарският хронист Рикобалдо през 1312 – 1313 година ги назовава „творение Джото“, наред със стенописите на францисканските църкви в Асизи, Римини и Падуа. Под негово ръководство е изписан централният неф; фреските на стените на апсидата се отнасят към школата на Джото. Смята се, че те са изпълнени след 1317 година. Работата на художника в капелата е изпълнена по поръчка на гражданина на Падуа, Енрико Скровени. Творението ознаменува решаваща промяна в развитието на европейската живопис – появата на чувства и пространство, в което се движи човекът. Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христа и Страстите. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветяване. Джото и в тази творба привлича ученици и помощници, но не в ущърб на целостта на общия замисъл. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с особен блясък. Премествайки перспективата на нивото на зрението, художникът достига с това оптическо сливане с направлението на погледа на зрителя. Подреждането на образите в картината се подчинява на художествената логика, но без биеща на очи ефектност.
Фрески в капелите на Барди и Перуци в базиликата Санта КрочеРедактиране
Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче. В капела Барди се намират известните шест сцени, посветени на Свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. Смята се, че стенописите в базиликата на Св. Франциск в Асизи също са на Джото, макар че според някои изследователи те са по-скоро дело на негови ученици. Джото е автор и на много олтарни образи – „Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.
НеаполРедактиране
По сведения на Джорджо Вазари, още докато е във Флоренция, Джото създава на стената на Палацо дела Синьория портрет на сина на краля на Неапол, Роберто Анжуйски. Карл Калабрийски, кмет на Флоренция през 1326 – 1327 година, е изобразен на колене пред Мадоната.
В периода 1328 – 1333 година Джото се намира при двора на неаполитанския крал Роберто Анжуйски. Възможно е да са го препоръчали Барди, банкерите на краля. Джото работи над фрески в църквата „Кастел Нуово“, капела ди Санта Барбара, личната капела на краля. Серията фрески „Девет герои“ (не е съхранена), а една от залите на „Кастел Нуово“ се споменава в сонетите на Франческо Петрарка. На 20 януари 1330 година крал Роберто присвоява на Джото титлата „придворен художник“.
АрхитектРедактиране
Освен живописец Джото е и архитект. Той ръководи строежа на флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре след Арнолфо Камбио. Негов е проектът за камбанарията ѝ.
Джото има много последователи, които се наричат „джотески“. Най-известните от тях са Бернардо Дади, Аньоло Гади и Лоренцо Монако.
Кавалетни произведенияРедактиране
Наред с фресковите цикли Джото създава цял ред кавалетни произведения. Това са кръстове-разпятия, отделни олтарни картини и полиптихи. Някои от тези произведения носят подписа на Джото, авторството на други е установено благодарение на съхранили се исторически свидетелства и стилистически анализ. Датировката на голяма част от тях е приблизителна, в някои случаи има широк диапазон (например, седем неголеми сцени от живота на Христа, принадлежащи на един олтар, съхраняващи се в няколко музея, различни експерти датират от 1306 – 1312 година до 1320 – 1325 година).
Кавалетните картини в XIII – XIV век се рисуват на дървени дъски (в Италия това е, като правило, топола). На дъската с помощта на лепило, приготвено от кожи на животни, се залепва платно, на платното се нанася грунд във вид на гипс, размесен със същото животинско лепило, а повърхността на гипса се нанася позлата. После в началото се надраскват контурите на фигурите и след това се нанася рисунката с темперна боя. Такава технология на производство на икони е разпространена във Византия, към нея се придържат и италианските майстори, включително и Джото.
Към ранния период в творчеството на майстора изследователите отнасят голям „кръст-разпятие“, Мадоната с младенеца и два ангела от църква Сан Джорджо алла Коста (Флоренция), олтарен образ „Стигматизация на Свети Франциск“ (Лувър, Париж) и Полиптих от флорентийската църква Бадиа.
„Рисуваният кръст-разпятие“ е около шест метра висок и е създаден за флорентийската църква „Санта Мария Новела“ между 1290 и 1300 година и скоро става образ за подражание (през 1301 година Деодато Орланди вече го копира в „Разпятие“ за църква Сан Миниато ал Тедеско). Тежкото висящо Христово тяло е надарено с толкова земна природа, че от някои даже се възприемало като недостойно за автор като Джото – „знаменития автор на фреските на капела Скровени“. Джото ди Бондоне изписва това „Разпятие“ в съответствие с установения канон – на края на десния и левия лъч от кръста да се изобразяват скърбящите Мария и Йоан Богослов. Стилистически те са близки до изображенията на Исаав и Яков от историята на Исаак, изписана от Джото в Горната църква „Сан Франческо“ в Асизи. Произведението няма подпис на автора, но е известно, че „Разпятие“ от църквата „Санта Мария Новела“ се „помни“ като творение на Джото и се споменава от италианския историк на изкуството от XV век Лоренцо Гиберти, и че през 1312 година е засвидетелствано присъствие на „някакво разпятие“ на Джото в тази църква. Изследователите виждат тясна близост между фигурите на Мария и Йоан към две догръдни изображения на ангели на остатъците от най-прославеното произведение на Джото – „мозайка Навичела“ на фасадата на катедралата „Свети Петър“ в Рим, впоследствие напълно преработена при реконструкцията на базиликата, започната от папа Юлий II.[2]
„Стигматизация на св. Франциск“. 1295-1300 г. Лувър, Париж
„Сънят на Инокентий III“
„Утвърждаване на устава на францисканския орден“
„Проповед на птиците“
ГалерияРедактиране
Въведение в храма
Бягство в Египет
БиблиографияРедактиране
- Делка Димитрова, От Джото до Тициан. София: Български художник, 1981, 158 стр.
- Джото. Живописецът на Евангелията в „Капела дели Скровени“. Превод от италиански език Сава Славчев. София: Изток-Запад, 2016, 80 стр. ISBN 978-619-152-961-2
ИзточнициРедактиране
- ↑ ((it)) Животописите на Вазари Архив на оригинала от 2008-09-28 в Wayback Machine.
- ↑ Алпатов Михаил Владимирович, Итальянское искусство эпохи Данте и Джотто.
Външни препраткиРедактиране
- Ерньо Мароши, „Джото ди Бондоне (1266?-1337)“, Джото, Лоренцети, Мазачо, превод от унгарски Борислав Александров, София: Български художник, 1969
- Галерия от изображения в Olga's Gallery
- Камбанарията на Джото, виртуална разходка
- Капела Скровени – описание на фреските в капелата Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine.