Отваря главното меню
Наблюдателен спътник ERS 2

Изкуствен спътник (на английски: satellite) е обект, произлязъл от човешка дейност и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло.

Този вид спътници на български се наричат още и сателити, което произлиза от английската дума за спътник. Сателитите днес изпълняват важна роля в комуникациите.

ИсторияРедактиране

Първият изкуствен спътник е Спутник-1, изстрелян от СССР на 4 октомври 1957 г., с което започва т. нар. "космическа надпревара" между Съветския съюз и САЩ. Първият спътник на САЩ е "Експлорър 1", изстрелян на 31 януари 1958 г.

Най-големият изкуствен спътник, обикалящ в момента около Земята, е Международната космическа станция.

Видове спътнициРедактиране

Видове орбитиРедактиране

Съществуват няколко вида орбити около Земята, на които са разположени изкуствените спътници и които се категоризират според височината:

Съществуват и други видове орбити

  • Орбита Мълния – силно елиптична орбита
  • Слънчево-синхронизирана околоземна орбита
  • Полярна орбита – орбита с инклинация 90, минаваща над полюсите
  • Надсинхронна орбита – Орбита малко над геосинхронната. Използва се за сателити, които трябва да се преместват бавно на запад
  • Подсинхронна орбита – Орбита малко под геосинхронната. Използва се за сателити, които трябва да се преместват бавно на изток

Неактивни сателити- космически боклукРедактиране

 
Приблизително разпределиние на космическият боклук около Земята.

В околоземната орбита има огромно количество от така наречения „Космически боклук”- (space junk) това са основно отломки от различни космически апарати и сателити, които все още са в орбита и не са изгорели в горните слоеве на атмосферата. Често между отломките стават сбъсъци и това води до още повече нови отломки. Най-голяма заплаха са неуправляемите и излезли от употреба сателити. Американските ВВС следят тези неуправляеми сателити с цел избягването на сблъсъци с опериращите сателити или други космически кораби.

Разработени са различни експериментални проекти от НАСА целящи улавянето на опасните отломки.

Понякога резервни ракетни двигатели се използват, за да поставят не опериращите сателити на места на които няма да пречат и съответно да направят място за новите сателити.

Позициониране на сателититеРедактиране

 
Карта за разпределение на сателитите според предназначението им.

Всички изкуствени спътници (сателити) в орбита периодично се позиционират чрез помощни ракетни двигатели. Ако това не бъде извършено, орбиталната скорост на сателита постепенно ще започне да намалява с течение на времето до момент, в който частици на външната земна атмосфера ще ускорят процеса на забавяне и след опрелена граница сателитът ще започне да изгаря в горните слоеве. Позиционирането е важно и за избягването на сблъсъци с други сателити.

Изкуствени спътници по страниРедактиране

Държава Спътник Ракета-носител Изстрелян от Дата
1950-те
1.   СССР Спутник-1 Р-7 Семьорка Байконур, Казахстан 4 октомври, 1957
2.   САЩ Експлорър 1 Юпитер-С Кейп Канаверал, Флорида 31 януари, 1958
1960-те
3.   Франция Астерикс Диамант Хамагур, Алжир 26 ноември, 1965
1970-те
4.   Япония Ошуми Ламбда Космически център Танигашима, Кагошима 11 февруари, 1970
5.   Китай Донг Фанг Хонг I Голям Поход Център за изстрелване на спътници Жункан, Вътрешна Монголия 24 април, 1970
6.   Великобритания Просперо Екс-3 Черна Стрела Умера, Австралия 28 октомври, 1971
  Европа КАТ 1 Ариана 1 Космически център Гвиана, Френска Гвиана 24 декември, 1979
1980-те
7.   Индия Роини 1 Спътникова ракета-носител Космически Център Сатиш Дауан, остров Шрихарикота 18 юли, 1980
8   Израел Офек 1 Шавит Военновъздушна база Палмачим, 19 септември, 1988
1990-те
  Русия Космос 2175 Союз-У Плесецк 21 януари 1992
  Украйна Стрела Циклон 3 Плесецк 13 юли 1992
2000-те
9   Иран Омид Сафир-2 Семнан 2 февруари 2009
2010-те
10   Северна Корея Кванмьонсон-3 Унха Тончхан-ри 12 декември 2012
11   Южна Корея STSAT-2C Наро 1 Космически център Наро 30 януари 2013