Света Петка Стара (София)

църква в София
(пренасочване от Света Петка Стара)
Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка Стара“ е старинна православна църква в центъра на българската столица София.

„Света Петка Стара“
15 май 2008 г.
Карта
Местоположение в София
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоСофия
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Изграждане1241 г.
Статутдействащ храм, паметник на културата
„Света Петка Стара“ в Общомедия

Местоположение редактиране

Разположена е на ул. „Цар Калоян“ 9, в комплекса на Софийска Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх.

Почитани светци редактиране

Църквата почита преподобната Петка на 14 октомври, това е и храмовият празник. В храма се пазят мощи на светицата.[1][2][3][4] В храма се почита и светецът новомъченик Терапонтий Софийски. В църквата се пази дръвникът, на който е съсечен. Чества се на 27 май.[5] В храма има и патнофка на свети Спиридон Чудотворец, осветена от неговите свети мощи на о. Корфу.[6]

В църквата се намира чудотворна икона на свети Мина. През 2018 година е поставен проскинитарий с иконата на света великомъченица Петка Римлянка[7] - една от трите светици с името Петка заедно със света Петка Българска, на която е посветен храмът, и света Параскева-Петка Иконийска, на която е посветен съседният старинен храм.

В „Света Петка Стара“ всяка седмица се четат следните акатисти: вторник на св. вмчк. Мина; четвъртък - на свети Спиридон Тримитунтски Чудотворец; петък - на св. Петка Българска[8].

Към църквата работи Младежки православен център.[9]

История редактиране

Църквата е от XIII век. Строена е вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София севастократор Александър (брат на цар Иван Асен II) в 1241 година, както гласи надписът в църквата. Това означава, че през 1241 година храмът е или цялостно обновен, или е ново съграден върху стари основи, в чест пренасянето на мощите на преподобна Параскева в България, в столицата Търновград. Според някои източници е възможно църквата да е била дворцова още преди това. Един от входовете на „Света Петка Стара“ излиза на съвременната улица „Цар Калоян“, която е запазила посоката на античната улица, минавала на това място. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“). За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на севастократор Александър (около 1240 г.) и на севастократор Калоян.[10] На двадесетина метра от „Свети Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Свети Николай Чудотворец“, изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.

След падането на София под османско владичество в 1385 г., църквата „Света Петка Стара“ е разрушена. Не е известно кога е възстановена, но в 1578 година като действаща я описва известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването си през българските земи. През 1930 г. „Света Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинният обем на вътрешното ѝ пространство.

Обявена е за архитектурен паметник на културата.

В свой труд-изследване известният български професор и археолог Димитър Овчаров и Петър Вълев твърдят, че революционерът Васил Левски е погребан в храма, опровергавайки с научни доказателства тезите на непрофесионалистите, че това е станало в съседните църкви „Света Петка Самарджийска“ или „Свети Николай“.

Архитектура редактиране

Храмът днес е на две нива, наосът е на около 2 м под сегашното ниво на терена, многократно пристрояван и преправян през вековете. Средновековния храм е еднокорабна, едноапсидна, полу-цилиндрично засводена църква. Има един свети престол. Автентичната средновековна еднопространствена планова структура е допълнена през Възраждането с притвор и с фоайе при вграждането ѝ в новата сграда на митрополията, построена от 1928 до 1930 г. Към 1934 г. са построени доходното здание на ъгъла на площад „Света Неделя“ и улица „Съборна“, откъдето днес е вторият вход на църквата и обособената в югоизточния ъгъл на двора самостоятелна четириетажна Библиотека на Софийската митрополия, унищожена заедно с всичките ѝ книги от англо-американската бомбардировка на 10 януари 1944 г. Градежът на храма е от камък, тухла и хоросан. Разкрити са стенописи от XVI век. Иконостасът е от началото на XX век с ажурна дърворезба, дело на дебърски майстори от рода Филипови.[11] Иконите са от края на 19 и началото на 20 век.[12][13]

Литература редактиране

Източници редактиране

  1. В софийския храм „Света Петка – стара“ ще бъде отслужена Божествена света Литургия
  2. Света Петка е сред небесните покровители на българите
  3. Св. преподобна Петка (Параскева) Българска (Търновска, Епиватска)
  4. Света литургия отслужват пред мощите на Света Петка
  5. Празник на св.Терапонтий в столичния митрополитски старинен храм „Св. Петка“ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine..
  6. Софиянци почетоха св. Спиридон Чудотворец в храм „Св. Петка“-стара, архив на оригинала от 2 април 2015, https://web.archive.org/web/20150402144528/http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=158823, посетен на 2015-03-25 
  7. Светините в „Света Петка-стара" привличат като духовен магнит // Агенция „БГ Нес". 2020-12-28. Посетен на 2023-12-12.
  8. Официален сайт на храм „Света Петка-стара". Разписание на богослуженията // Посетен на 2023-12-12.
  9. Младежкият православен център към столичния храм "Света Петка – стара” откри новата учебна година, Агенция Фокус // Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2015-03-25.
  10. – За хипотезата тук да се е намирала резиденцията на севастократор Калоян // Архивиран от оригинала на 2009-09-26. Посетен на 2008-06-13.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 249.
  12. Църква „Св.Петка – стара“, ЦБ БАН
  13. Храм Св. Петка стара, Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Външни препратки редактиране