Свети Николай (София)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Николай Мирликийски Чудотворец“ е старинна православна църква, разположена в центъра на българската столица София, на ул. „Цар Калоян“ № 8.

„Свети Николай“
St Nikolay Mirlikiyski1.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Време на изграждане ХІІІ век
Съвременен статут действащ храм
Сайт svetinikolay-sofia.info
„Свети Николай“ в Общомедия

МиналоРедактиране

 
Надписът и стенописът над входа
 
Средновековните стени на храма, видими зад завесата в нишата на северната страна на наоса
 
Храмът в края на ХІХ век след възрожденското му пристрояване с поствъзрожденската му камбанария, пред него са покривите на църквата, на преден план вдясно е църквата „Св. Петка Стара“

Митрополитският храм „Св. Николай Чудотворец“ е сред най-старите храмове в София.

Построен е като малка семейна църква в двореца, намирал се на днешната ул. „Калоян“, зад хотел „Рила“. Смята се, че този дворец е бил в оцелелите части на дворцовия комплекс, построен от император Константин Велики, покръстителя на Римската империя, когато е отсядал в София.

Най-старите стени под църквата са от Константиново време (IV век). След като цар Крум превзема града в 809 г., оцелелите части на имперския дворец стават резиденция на българския управител на обширния и важен за царството Средечки комитат. От 971 г. Средец при цар Самуил (също дълго живял в София) е седалище на българския патриарх Дамян, като патриаршията последователно се мести във Воден, Преспа и Охрид.

След освобождението на София от византийско иго от Цар Асен I в 1193 г. дворецът е поправен от българския областен управител, а по-късно е построен и семейният дворцов параклис „Св. Николай“ на севастократор Калоян, царев братовчед. Калоян и съпругта му красивата севастократорица Десислава са изписани заедно с цар Константин Тих и царица Ирина Ласкарина Асенина в Боянската църква, също като тази посветена на св. Николай. Севастократор Александър ок. 1240 г. е изградил дворцовата си църква „Св. Петка Стара“, вградена днес в сградата на Софийската митрополия през днешната Калоянова улица срещу храма.

През вековете на османското владичество храмът е наричан „Св. Николай Големи“ (което е напълно разбираемо, ако се сравнява със станалата уземна тогава „Св. Петка Стара“ срещу него и за да се различава от „Св. Никола Мали“ – скромен възрожденски храм с подобна камбанария, разрушен при преустройство на София в края на ХІХ век. Сведение за средновековния храм в София дава Стефан Герлах, който в ХVI в. минава през града. През Възраждането и веднага след Освобождението от османска власт малката средновековна църква е обновявяна от българите, пристроена е до трикорабна и ѝ е направена камбанария.

През 1939 г. именно този храм приютява изгонените за десетилетие духовници от руската църква „Св. Николай“ на бул. „Цар Освободител“ в София. След като България установява дипломатически отношения с СССР руските емигранти принадлежащи към паството на Руската задгранична църква са обявявани от съветското посолство за белогвардейци. След като руската енория се мести в храмовете: св. Петка Самарджийска и в св. Екатерина на Княжевските гробища и начело с предстоятеля на руските енории в страната, общността се дистанцира от хитлеризма и приема съветско гражданство, след евакуацията се възвръща статута на руския храм-подворие. Днес там в криптата се пазят още неразкрити чудотворните мощи на канонизирания съвместно от Московската и Българската патриаршии през 2016 г. софийски чудотворец архиепископ Серафим Соболев. Предстои един ден, освен написването на историята на руската духовна общност, която вече е предмет на проучване от няколко изследователи, да се обсъжда канонизацията и на някои от другите руските духовни лица служили в тези няколко църкви и завършили своя земен път в България или реемигрирали (еп. Дамиан Говоров, прот. Всеволод Шпилер, прот. Георги Шавелски, игумениите Серафима Ливень, Диодора-Мария Дохторова, Касиния Везенкова и др. изиграли изключително важна роля в религиозния живот на страната), особено на предстоятеля протойерей Николай Владимирский и др. починали при срутването на храма при бомбардировките през март 1944 г., затрупани при едно от връщанията си от бомбоубежището.

На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировки над София старинният храм е тежко разрушен. Оцелява невредима в пепелището храмовата чудотворна икона на свети Николай, късно произведение на иконописта, а също олтарът, в който е сложена, промискидията и даконикона и в цялата си височина част от стените при него и по-нанатък, но покривът и много от останалото са унищожени от взрива и пожара от бомбите. По стените или иконите през 20-те в този храм работят Атанас и Димитър Гюдженови, за което се споменава в биографичния албум на Димитър Аврамов. Храмът, без изчезналата още преди войната поствъзрожденска камбанария, която се вижда на снимките, по-малък и по-нисък след възрожденските пристроявания, практически е преизграден при строежа на хотела, когато се решава да бъде запазен, и така средновековният параклис по оцелелите му стени се изографисва и натъкмява в средата на 1950-те години по настояване на патриарх Кирил Български след Възстановяването на Българската патриаршия на 10 май 1953 г. и до началото на 1970-те години. Стенописите реставрирани през 2017-2018 г. са направени от Карл Йорданов, а Богородичната икона в иконостаса и иконите на балкона са изписани от реставратора на Руската църква след бомбардировките, от руския белоемигрантски иконописец и дългогодишен служител на НВИММихаил Малецки през последните години от живота му. Служещият в храма свещеник Николай Нешев споменава в свое интервю, че има податки, че иконостасът на храма е от един от разрушените дворцови параклиси или от парк Врана, а оригиналният иконостас на храма е бил преместен в църквата св. Андрей, където е известно, че апостолският ред е изписан от Павлинка Дидова. Другаде същият иконостас се пиписва на Методи Балалчев.

СъвремиеРедактиране

Днес църквата е запазила старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопана, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, няма да открием къде са лежали костите на Левски[1], какъвто слух в миналото е привличал поток от посетители и в съседни храмове, а се откриват оставените нарочно видими старинни църковни стени[2], поставени са сравнително нови авторскии подписани икони, една от които на свети Модест със събрани около него животни. Свещниците са изнесени в специален шкаф до входа. Надвратната патронна икона е също съвременна и много издържана в църковен стил.

Всяка година на храмовия празник 6 декември (Никулден) стотици софиянци посещават този малък храм, за да бъдат благословени от светеца и да се докоснат до неговата чудотворна икона. Тогава множеството на христолюбивия божи народ изпълва цялата Калоянова улица. В малкия храм с интересеен иконен балкон, в четвъртък традиционно се служи акатист към светеца за измолване на покровителство, особено при пътуване, за успешно задомяване, за безопасност на децата, при работа с пари, при бедност и прочее.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране