Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка Стара“ е старинна православна църква в центъра на София на ул. „Цар Калоян“ 9, в комплекса на Софийска Света Митрополия, който е и резиденция на Българския Патриарх.

Църква „Света Петка Стара“
Sveta Petka stara .jpg
Sofia Center.png
42.6964° с. ш. 23.3226° и. д.
Църква „Света Петка Стара“
Местоположение в България София Център
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане 1241 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Църква „Света Петка Стара“ в Общомедия

Съдържание

Православен храм Света Петка СтараРедактиране

Църквата почита преподобната Петка на 14 октомври, това е и храмовият празник. Негово Светейшество Българският Патриарх често взима участие в св. Литургия тук. Тази църква е особено скъпа на софиянци.[1] Тук потокът вярващи не е преставал дори и през най-трудните години на османската власт и комунистическия режим. Посветена е на Света Петка Българска – Св. преподобна Параскева Епиватска (от Одринска Тракия гр. Епиват), наричана от нашия народ св. Петка Българска или св. Петка Търновска е една от най-обичаните и почитани светици в България, и в целия православен свят. В храма се пазят мощи на светицата.[2][3][4][5]

Другият светец който е почитан тук е Св. Терапонт софийски, българин, епископ Средечки, убит мъченически от турците заради християнската вяра. Дръвникът на който е съсечен „мъчениковото дърво“ се пази в храма и при него стават различни чудеса и изцеления. Чества се на 27 май.[6]

Друг тачен светец, с който е свързан храма, е Св. Спиридон Чудотворец, защото наред с частицата от мощите на св. Петка в столичния храм вече има и пантофка на светеца, осветена от неговите свети мощи на о. Корфу.[7]

Чудотворната икона на св. Мина. Всеки вторник пред тази икона се чете акатист на св. Мина. Има свидетелство на хора, които след четенето на акатиста и горещата си молитва към светеца, са намирали откраднатите си вещи (включително лека кола). Известен е и случай на предпазване от пълна слепота.[8]

Чудотворна икона на Св. Богородица. Има няколко свидетелства за бърз отклик на Св. Богородица след горещи молитви, отправяни от миряни. Пред нея хората оставят даровете си в знак на благодарност.[8]

Храмът е известен като църквата с Аязмото, чиято чудотворна света вода и днес тече вътре в храма.

Към столичния храм „Света Петка – стара“ е създаден Младежки православен център. [9]

История на старинния храмРедактиране

Църквата е от 13 век; строена вероятно като дворцова църква от тогавашния управител на София севастократор Александър (брат на цар Иван Асен II) в 1241, както гласи надписът в църквата. Това означава, че през 1241 година храмът е или цялостно обновен, или е ново съграден върху стари основи, в чест пренасяне мощите на преподобна Параскева-Петка в България, в столицата на тогавашното Българско царство Търново. Според някои източници е възможно църквата да е била дворцова още преди това. Един от входовете на „Св. Петка Стара“ излиза на съвременната улица „Цар Калоян“, която е запазила посоката на античната улица, минавала на това място. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“). За този дворцов комплекс се предполага, че е служил и като градска резиденция на севастократор Александър (около 1240 г.) и на севастократор Калоян.[10] На 20-ина метра от „Св.Петка Стара“ на същата улица се намира и храмът „Св. Николай Чудотворец“, изграден от севастократор Калоян, като семейна църква в градския му дом.

След падането на София под османско владичество в 1385 г., църквата „Св. Петка Стара“ е разрушена. Не е известно кога е възстановена със средства на местното българско население, но се знае, че в 1578 г. тя отново е действаща. За това споменава известният пътешественик Стефан Герлах в дневника си при преминаването си през българските земи. През 1930 г. „Св. Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинния обем на вътрешното ѝ пространство.

Обявена е за архитектурен паметник на културата.

В свой труд-изследване известният български професор и археолог Димитър Овчаров и Петър Вълев твърдят, че революционерът Васил Левски е погребан в храма, опровергавайки с научни доказателства тезите на непрофесионалистите, че това е станало в съседните църкви Св. Петка самарджийска или Св. Николай.[11][12]

АрхитектураРедактиране

Храмът днес е на две нива, наосът е на около 2 м под сегашното ниво на терена, многократно пристрояван и преправян през вековете. Средновековния храм е еднокорабна, едноапсидна, полу-цилиндрично засводена църква. Има един свети престол. Автентичната средновековна еднопространствена планова структура е допълнена през Възраждането с притвор и с фоайе при вграждането ѝ в новата сграда на Митрополията и резиденция на Българския Патриарх, построена от 1928 до 1930 г. (Към 1934 г. са построени доходното здание на ъгъла на пл. Света Неделя и ул. Съборна, откъдето днес е вторият вход на църквата, и обособената в югоизточния ъгъл на двора самостоятелна 4-етажна Библиотека на Столичната Митрополия, унищожена заедно с всичките ѝ книги от англо-американската бомбардировка на 10 януари 1944 г.). Градежът на храма е от камък, тухла и хоросан. Разкрити са стенописи от XVI век. Иконостасът е от началото на XX век с ажурна дърворезба, дело на дебърски майстори от рода Филипови.[13] Иконите са от края на 19 и началото на 20 век.[14][15]

Литература и източнициРедактиране

  1. Негово Светейшество Българският патриарх Максим благослови вярващите за Петковден., Българска Патриаршия официален сайт.
  2. В софийския храм „Света Петка – стара“ ще бъде отслужена Божествена света Литургия
  3. Света Петка е сред небесните покровители на българите
  4. Св. преподобна Петка (Параскева) Българска (Търновска, Епиватска)
  5. Света литургия отслужват пред мощите на Света Петка
  6. Празник на св.Терапонтий в столичния митрополитски старинен храм „Св. Петка“.
  7. Софиянци почетоха св. Спиридон Чудотворец в храм „Св. Петка“-стара
  8. а б Светини на храма
  9. Младежкият православен център към столичния храм "Света Петка – стара” откри новата учебна година, Агенция Фокус
  10. – За хипотезата тук да се е намирала резиденцията на севастократор Калоян
  11. Нова книга разбулва мистерията къде е погребан Левски.

  12. Нова книга: Левски не е погребан в църквата „Св. Петка Самарджийска“
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 249.
  14. Църква „Св.Петка – стара“, ЦБ БАН
  15. Храм Св. Петка стара, Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Външни препраткиРедактиране