Отваря главното меню
Мястото на великденската акция е точно под Великата народна школа и на брега на Златния рог.

Великденската акция, наричана още в популярната литература и Българският Великден [1], от 3 април 1860 г. е кулминационен момент българо-гръцките отношения и дебют в борбата за църковна независимост.

Съдържание

СъбитиетоРедактиране

На 3 април 1860 г. по време на тържествената великденска служба във все още дървения български храм Свети Стефан в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх и на негово място изрича „всякое епископство православных“, което се произнася само от предстоятел на автокефална църква. Вместо името на вселенския патриарх Кирил VII Константинополски е произнесено това на султана Абдул Меджид I.[2]

По това време суверен на българските земи е османския султан. По този начин канона формално е спазен и бългаските духовници не могат да бъдат обвинени в ерес или отлъчени. Така Иларион Макариополски символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

ПричиниРедактиране

Великденската акция е предварително замислена от цариградските български църковни дейци и е отговор на неотстъпчивата позиция на Вселенската патриаршия към българските искания. Исканията са три:

  1. изборност на архиереи от паството по епархии;
  2. архиереите да извършват богослужението на родния на паството новобългарски език;
  3. архиереите да са на фиксирана заплата, за да не могат да се облагодетелстват от служебното си положение за сметка на паството.[3]

Още преди и по време на Кримската война, българите формулират искания за духовна автономност. През 40-те години на века движението прераства в българо-гръцка църковна разпра [4], тъй като народния будител Неофит Бозвели умира в заточение на Света гора.[5]

На 29 юни 1850 г. църквата на Гърция е призната от Вселенската патриаршия, с който акт новогръцкото просвещение губи светския си характер.[6]

ПредисторияРедактиране

Българският народ има в продължение на векове своя автокефална църква. Вселенският патриарх Самуил Ханджери е обвиняван от българските възрожденци в целенасочена ликвидация на Охридската архиепископия. Историографията е изяснила, че тази историческа теза е в голямата си част недостоверна,[7] обаче послужва като претекст на българските възрожденци и духовни водачи да мотивират паството си срещу Фенер, чиято политика по българския църковен въпрос е недипломатична и в крайна сметка Кирил VII Константинополски става втория вселенски патриарх след Григорий V Константинополски, който е убит на 18 април 1872 г.

Преди Коледата на предходната календарна година на акцията на Възкресението, се случват няколко други събития:

  1. На 25 октомври 1859 г. княз Никола Богориди поставя основния камък на Желязната българска църква „Свети Стефан“;
  2. На 11 ноември 1859 г. е осветена старата възрожденска църква в Кюстендил, посветена на свети Мина.

ПоследствияРедактиране

Акцията се посреща с ентусиазъм. В много от българските селища населението заставя духовните владици да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква. С Великденската акция българският църковен въпрос навлиза във фазата на борба за признаване на независима българска църква.

ИзточнициРедактиране

  1. „БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН“ НА ТОНЧО ЖЕЧЕВ
  2. Публикувано във факти.бг: 3 април 1860 г. Великденската акция
  3. 7. Церковь во время турецкого господства на Балканах: тяжесть духовного и политического гнета; борьба болгар за церковно-национальную независимость; усиление этой борьбы в XIX веке; греко-болгарская схизма
  4. К ИСТОРИИ ВОССТАНОВЛЕНИЯ АВТОКЕФАЛИИ БОЛГАРСКОЙ ЦЕРКВИ В ХIХ ВЕКЕ. ЧАСТЬ 1
  5. 7. Церковь во время турецкого господства на Балканах: тяжесть духовного и политического гнета; борьба болгар за церковно-национальную независимость; усиление этой борьбы в XIX веке; греко-болгарская схизма
  6. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 134
  7. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 18 – 19

Външни препраткиРедактиране