Отваря главното меню

Свети Безсребреници (Ниси)

„Свети Безсребреници“ (на гръцки: Αγίων Αναργύρων) е възрожденска православна църква в берското село Ниси, Егейска Македония, Гърция, част от Берската, Негушка и Камбанийска епархия.[1] През XIX век манастирът е център на едно от двете архиерейски наместничества на Камбанийската епископия и съответно играе важна роля в административните, църковните и коциалните проблеми в епархията.[2][3]

„Свети Безсребреници“
Αγίων Αναργύρων
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Ниси
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Берска, Негушка и Камбанийска
Архиерейско наместничество Александрия
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1813 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм

АрхитектураРедактиране

Храмът е трикорабна базилика, построена в 1813 година и е забележителен пример за църковна архитектура в Берско. В 1969[4] и в 1986 година църквата е обявена за защитен паметник.[5]

ИсторияРедактиране

 
Ктиторският надпис от 1840 г.

Първите сведения за съществуването на манастира са от архива на камбанийския епископ Теофил Папафилис (1745 - 1795). Важен източник за историята на храма, Камбанийската епископия и изобщо на Урумлъка е ктиторският надпис над горния праг на южната врата.[6] От него се разбира, че манастирът е издигнат на 1 август 1813 година при камбанийския епископ Неофит (1806 - 1828) и при игумена Макарий, което показва наличието на монашеско братство. „Издигането“ (ανέγερση) на католикона трябва да се разбира като обновяване или поддържане на части от съществуващата църква, а не изграждане на ново. Може би авторът на надписа от 1840-те години е преразказал унищожения стар ктиторски надпис. На 1 април 1840 година са отбелязани нови обновителни дейности в притвора на храма при епископ Григорий Катрис (1828 - 1853). Епитроп на манастира е архимандрит Захарий, а игумен не се споменава, което означава, че не е имало братство в манастира. В края на надписа се посочва, че обновяването е направено с помощта на християните от района, което може би е трето обновяване след това в 1813 и 1840 г., и при което е изработен надписът.[7] Очевидно манастирът е възстановяван в 1840 година след като пострадва при Негушкото въстание в 1822 година, когато може би се разпада и братството.[8] Надписът гласи:

Ἀνηγέρθη ὁ παρῶν ναός, τῶν ἁγίων ἐνδόξων καί θαυματουργῶν Ἀναργύρων Κοσμᾶ καί Δαμιανοῦ ἀρχιερατεύοντος τοῦ θεοφιλεστάτου ἐπισκόπου ἁγίου Καμπανίας κυρίου κυρίου Νεοφύτου καί ἡγουμενεύοντος τοῦ πανοσιωτάτου κυρίου Μακαρίου ἐν ἔτει: ᾳωιγ αὐγούστῳ: α΄: Ὁ δέ νάρθηξ τῆς αὐτῆς μονῆς ἀνακαινήσθη κατά τό ᾳωμ΄ ἔτος Ἀπριλίου: α΄: Ἀρχιερατεύοντος τοῦ θεοφιλεστάτου ἐπισκόπου ἁγίου Καμπανίας κυρίου κυρίου Γρηγορίου. Συνδρομῇ μέν, τοῦ πανοσιωτάτου ἀρχιμανδρίτου κυρίου Ζαχαρίου: τοῦ καί ἐπιτρόπου τῆς ἰδίας μονῆς, δαπάνῃ δέ τῶν ἐλεούντων χριστιανῶν εἰς μνημόσυνόν των: -[9]

Надписът е с високи художествени и калиграфски качества и е дело на висококвалифициран художник.[10] В храма има икони на Кулакийската художествена школа,[11] но според калиграфските особености надписът по-скоро е дело на Георгиос Мануил и на сина му Мануил Георгиу от Селица,[12] които най-вероятно са поканени специално за изготвянето на надписа.[13]

В архива на Солунската митрополия са запазени османски нотариални актове на манастира от 1845 година.[14]

Вероятно при обновяването на нартекса са изработени и изключително впечатляващите резбовани дървени тавани в католикона, едни от малкото оцелели от времето.[2]

БележкиРедактиране

  1. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 211.
  2. а б Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 215.
  3. 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 560 - 561.
  4. ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/25767/656/11-7-1986 - ΦΕΚ 659/Β/2-10-1986. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 14 октомври 2014.
  6. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 212.
  7. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 213, 218.
  8. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 214.
  9. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 239.
  10. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 220.
  11. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 222 - 223.
  12. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 226.
  13. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 230.
  14. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Η επισκοπή Καμπανίας κατά την περίοδο της προσωρινής υπαγωγής της στη Μητρόπολη Θεσσαλονίκης (1876-1883). // Μελετήματα Ημαθίας 1. 2010. σ. 439.