Свети Гауденций (Ивреа)
„Свети Гауденций“ (на италиански: Chiesa di San Gaudenzio) е римокатолическа барокова църква от 18 век, разположена в град Ивреа, регион Пиемонт, Северна Италия.
| Църква „Свети Гауденций“ Chiesa di San Gaudenzio | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Ивреа | |
| Вид на храма | църква |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Населено място | Ивреа |
| Религия | католицизъм |
| Вероизповедание | Римокатолическа църква |
| Епархия | Иврейска |
| Архиерейско наместничество | монсеньор Едоардо Алдо Черато |
| Тип на сградата | Римокатолическа църква |
| Архитектурен стил | Барок |
| Изграждане | 1716 – 1724 г. |
| Статут | под Общинска юрисдикция |
| Състояние | посещаема в определени дни |
| Регион | Пиемонт |
| Църква „Свети Гауденций“ в Общомедия | |
Известна е със следата, оставена от спящия св. Гауденций върху скалата вътре в нея и с изящните фрески на канавезкия художник Лука Росети да Орта.
История
редактиранеИзящна представителка на бароковата архитектура, църквата е издигната на мястото, където според агиографската наука и традиция през 348 г. е пренощувал Свети Гауденций, родом от Ивреа и епископ на Новара, а скалата, която е използвал за легло, е запазила отпечатък от тялото му. Издигането на свещената сграда е възможно след разрушаването през 1705 г. на разположеното там укрепление на име Кастелето.
През 1714 г. ректорът на Катедралата в Ивреа Лоренцо Пинкия и братовчед му, приорът Джовани Антонио Пинкия спомагат за изграждането на църквата, построена между 1716 и 1724 г. През 1734 г. в задната част са добавени сакристията с горния презвитерий, а през 1742 г. е издигната изящна камбанария, характеризираща се с четири панорамни балкона.
Проектът на църквата е на неизвестен автор. Вероятно е скиците да са на архитекта Луиджи Андреа Гуиберт (Luigi Andrea Guibert), доста активен в града между 1714 и 1719 г.
Фасадата е съчленена хоризонтално на две части чрез подаващи се корнизи: всяко ниво е разделено вертикално на три с коринтски пиластри, които заграждат ниши, увенчани с мотив на черупка. На горното ниво на фасадата има фалшив прозорец, а на долното е главната порта.
Гербът на град Ивреа се появява върху люнета на фасадата. Църквата е под oбщинска юрисдикция.
На стъпалото пред входната врата на църквата има вкаменелост, посветена на Светията, подобно на тази на прага на Катедралата на Новара.
Църквата е с един неф с централен план и правоъгълна форма. В четирите ѝ ъгъла здрави стълбове подпират платната на елиптичния купол. Централното тяло се стеснява и продължава в презвитерия, където се намира изящен полихромен мраморен олтар. Той е поставен върху кухината на скалата с белега от заспалото тяло на светеца. Белегът е видим през решетката, която затваря ниската предна част на олтара.
Художествени произведения
редактиранеВъв вътрешността си църквата носи характерните белези на изящно изкуство чрез стенописите на художника от Канавезе Лука Росети да Орта от 1738 – 1739 г. Те разкриват качествата му на умел организатор на илюзионни пространства и майстор в пресъздаването на образите на велики личности редом с тези на обикновените хора.
Пъстрият набор от фрески, добре вплетен в пищната архитектура, разказва с бързи темпове епизоди от живота и чудесата на Св. Гауденций, следвайки нишка, водеща до сакристията.
Сред тях със своето величие и красота се откроява „Величието на светеца“, разположена в олтарната апсида. Светият епископ е представен с жезъл и обвит в ярка светлина. Той разтваря широко ръце в знак на приемане на Божията благодат и е стъпил на облак, крепен от ангели, представени в перспектива. Очакващото го Царство Небесно е изографисано върху свода на помещението над сакристията.
На лявата стена е представена Св. Юлиана, емблематична фигура в разпространението на християнството, посветила живота си на откриването на мощите на телата на Тиванските легионерски светии. На заден план се виждат градовете Ивреа и Верчели.
Според някои източници на дясната стена е изобразена Св. Юлиана от сем. Солери – леля на светеца и роднина на предходната Юлиана, която учи малкия Гауденций на основите на християнската вяра. Тук също се появяват Ивреа и Верчели на заден план.
На друга фреска са изобразени пожарът в град Новара и моментът, в който новината за бедствието е предадена на четящия Светото писание светец. Надпис на латински разказва за чудото, извършено от него за спиране на огъня.
На следващата фреска Свети Гауденций е представен в опита си да благослови и да излекува тежко болния император Теодосий I. Императорът лежи под разкошен балдахин, с корона и имперски скиптър до него, протегнал нуждаеща си ръка към Светията.
По-нататък светецът извършва чудо в Секуняно, село близо до град Лоди, чиято катедрала е изобразена на фона на стенописа. Той засява семена и ги благославя, като след два часа събира обилна реколта и превръща водата във вино с кръстен знак.
Следващата фреска разказва първия чудотворен епизод след смъртта на светеца. Дъщерята на рицар от Рим е „нападната от легион демони“ и бащата се моли на Господ да я освободи. Св. Петър му се явява на сън и му нарежда да предприеме пътуване до Новара, за да се отдаде почит към гроба на епископ Гауденций. Така момичето е изцелено и се завръща в Рим.
Четирите ъглови стълба имат централна лента, където са представени някои второстепенни чудеса на светията. Всяка сцена е оградена в медальони, които приличат на гипсова украса. Тук той е представен в ролята му на лечител, опитващ се да достигне върху малко облаче до обикновените хора, което е знак, че чудесата му са извършени посмъртно.
Презвитериумът е с изографисан свод, който подчертава архитектурата чрез оптични илюзии: жълти ребра, флорални ленти върху зелен цвят, зелена бродерия тип „Beràin“ на син фон. От централния отвор се виждат два ангела: онзи, който се подава чрез любопитния ефект на „trompe l’oeil“, сочи към скалата, на която навремето е заспал Свети Гауденций. Пръстът на ангела не е нарисуван, а е щукатура.
Сцената на свода на сакристията изобразява легендарен момент от живота на светеца. Принуден да бяга от Ивреа под страх от смъртно наказание заради християнската си вяра, той намира убежище в нощта преди заминаването си на камъка, който днес се намира в църквата. На следващата сутрин той разстила наметалото си над река Дора Балтеа, като по чудо успява да я пресече.
Друга интересна композиция се намира върху свода на сакристията и на заден план изобразява Ивреа, а на преден – религиозно шествие, тръгващо от църквата, която е все още без камбанария, но с фасада, в чиито ниши са разположени статуи. По причини, свързани с панорамното изображение, тя изглежда обърната на югозапад.
От оригиналната мебелировка в сакристията са останали само няколко дървени ламперии. Вратата за достъп е направена от стар панел.
Страничните отвори са с шкафове. Същата структура характеризира стената срещу презвитериума, където има отвор към камбанарията.
Всички тези дървени панели са с овал, вътре в който е нарисуван епизод от живота на свети епископ, вероятно Св. Гауденций.
До хора, разположен в малко помещение над сакристията, се стига по тясна вита стълба. Лука Росети да Орта украсява свода му със стенопис, който свидетелства за неговия поетичен и интимен стил на изобразяване. Царството Небесно, в чийто център се намира Света Троица, е внушителен стенопис. В перспектива това се вижда, когато от централната зала се погледне към входа на стената над олтарния образ с Успението на Св. Гауденций, обрамчен от изрисувани на стената ангели. На края на този кулминационен момент се появяват Света Богородица и свети Йосиф, а множество херувими и ангели увенчават свещената сцена.
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ((it)) Информация на уеб страницата на Община Ивреа
- ((it)) Информация на уеб страницата на Културна асоциация Croass del Borghet
- ((it)) Информация на уеб страница Anfiteatro Morenico Ivrea