Дора Балтеа

река в Северна Италия, приток на По

Дòра Бàлтеа (на италиански: Dora Baltea, на френски: Doire Baltée, на Arpitan: Djouiye или Dououre, на пиемонтски: Deura Bàutia) е река в Северна Италия, дълга 160 км, важен ляв приток на река По.

Дора Балтеа
(на италиански: Dora Baltea)
Река Дора Балтеа в град Ивреа
Река Дора Балтеа в град Ивреа

Течението на река Дора Балтеа в Италия
Общи сведения
Местоположение Италия
Пиемонт,
Вале д'Аоста
Дължина160 km
Водосб. басейн4322 km²
Отток96,0 m³/s
Начало
МястоАнтрев, Вале д'Аоста, Северна Италия
Координати45°29′24″ с. ш. 6°34′48″ и. д. / 45.49° с. ш. 6.58° и. д.
Устие
МястоПо при Крешентино
Координати45°06′16.92″ с. ш. 8°01′31.79″ и. д. / 45.1047° с. ш. 8.0255° и. д.
Надм. височина1400 m
Дора Балтеа в Общомедия

Етимология

редактиране

Името Дора Балтеа произлиза от латинското Dura Bautia или Duria Bautica: през Средновековието тя е наричана така по латинското име на левия ѝ приток Бютие – Bautex. На пиемонтски dòira обозначава всеки воден поток с вариантите си doiron и doirëtta, които са в основата на много исторически хидроними и топоними.

Среща се и с латински имена Duria Maior (за разлика от Duria Minor, днешната река Дора Рипария), Doria, Dura, Duria.[1]

Хидронимът dora е с праиндоевропейския корен * dura / duria и е широко разпространен в Европа (като напр. река Дуеро в Северна Испания и река Дуър в Кент, Англия), и по-специално в келтските райони, макар че произходът му от келтски е под въпрос.[2] Dora се среща и в някои апелативи като лигурското doria, което означава „воден поток“.[3][4]

Извор, течение, устие

редактиране

Дора Балтеа е петият по големина приток на По след Танаро, Ольо, Ада и Тичино. Води началото си от склоновете на масива Монблан, по-точно от Антрев - малко подселище на италианския град Курмайор. Там именно се събират водите на река Дора ди Фере, идващи от ледника Пре дьо Бар (на френски: Pré de Bar) във Вал Фере и на Дора ди Вени, водещи началото си от ледника Миаж във Вал Вени.

При село Пре Сен Дидие в нея се вливат водите на потока Дора ди Верне, после тя пресича територията на селата Морже и Ла Сал, след което в нея се вливат притоците Дора ди Валгризанш, Дора ди Рем, потоците Савара и Гранд Ейвия. Преминава през южната част на град Аоста, като в нея се влива притокът Бютие, след което минава през голям брой населени места, сред които градчетата Сен Кристоф и Нюс, село Фенис, градчетата Шатийон (където в нея се влива потокът Мармор) и Сен Венсан, където рязко променя посоката си, като се насочва на юг. Оттук стига до градчето Верес (където в нея се влива потокът Евансон), селата Арна и Бар, и минава под моста на Бар в подножието на Крепостта на Бар. На височината на село Он в нея се влива потокът Аяс. Градчето Пон Сен Мартен е последната община на регион Вале д'Аоста, окъпана от Дора, и там в нея се влива потокът Лис.

След това Дора Балтеа навлиза в регион Пиемонт. Пресича голяма част от района на Канавезе и скоро стига до град Ивреа, където, след като преминава през малък и тесен каньон в центъра на града, е блокирана от дълга дига, като по този начин захранва Канала на Ивреа. Оттук реката започва ниското си равнинно течение, след което близо до градчето Страмбино (в полето на подселище Чероне) в нея се влива потокът Киузела. Под формата на меандър реката се насочва към река По, в която се влива близо до градчето Крешентино.

На територията на Вале д'Аоста:

На територията на Пиемонт:

Хидроложки показатели и особености

редактиране

Дора Балтеа се захранва от планинските масиви на Монблан, Матерхорн, Монте Роза и Гран Парадизо, чиито ледници влияят на речния ѝ режим, характеризиращ се с маловодна зима и летни наводнения. Тя е единствената италианска река със снежно-ледников речен режим.

Дора Балтеа има типичните характеристики на високопланинска река: висока средна надморска височина, много ниска температура на водата, устойчиви склонове, скоростно течение и променлива водовместимост, повишен пренос на твърд материал, вградени буйни корита, доминиращи скални субстрати.

През XX век експлоатацията на водни течения подпомага икономическия растеж и разрастването на градовете, като постепенно ерозира речната среда чрез намаляване на крайречната растителност, заливните равнини и промяната на естествения ход на реката. В нейния басейн има множество ВЕЦ-ове и основните сред тях са Авиз (Avise) и Валпелин II (Valpelline II). Водната компания на Вале д'Аоста – CVA (Compagnia Valdostana delle Acque) е една от най-процъфтяващите икономически реалии във Вале д'Аоста. В планината са издълбани канали със забележителна дължина, които разпределят водата в електроцентралите във Вале д'Аоста. Те започват от Валдиние (район на регион Вале д'Аоста близо до Монблан) и се вливат в село Куинчинето в Пиемонт.

Дора Балтеа е известна с богатата си фауна: дъгова пъстърва и сьомгова пъстърва, речни раци и голямо разнообразие от различни видове земноводни.

По протежение на Дора Балтеа се практикуват спортове като кану, рафтинг и каяк. Едни от най-известните места са Шавон в община Вилньов и Салуджа (Saluggia) на шлюзовете на Природния резерват на островчето Ритано между провинция Верчели и Метрополен град Торино. В град Ивреа е изграден канал, в който се провеждат тренировки, както и национални и международни състезания по кану и каяк.

В района на вливането на Дора Балтеа в По е разположен Природният резерват на вливането на Дора Балтеа, нар. още Резерват на Бараконе, съставен от 1568 хектара в регион Пиемонт, между провинция Верчели и Метрополен град Торино.

Наводнения

редактиране

Наводненията на реката са циклични, причинени са най-вече от жегата и интензивните дъждове и са способни да унищожат всичко, което срещнат по пътя си. Те радикално променят речното корито на дадени места, създавайки нови бързеи и проходи. Така реката завладява земи, някога заети от дървета и ливади. На 15 октомври 2000 г., след дни на обилни валежи, Дора Балтеа и нейните притоци преливат, причинявайки сериозни наводнения във Вале д'Аоста и в Пиемонт, където са потопени цели селища, причинявайки смъртта на няколко души, а водовместимостта на Дора Балтеа достига до изключителните 3100 м³ / сек в долното течение.

Основни наводнения на Дора Балтеа[5]
Дата Характеристики Места
1839 г. излизане от коритото с реактивиране на палеоречното корито отдясно на височината на Рио Рибес Кастеламонте – Ивреа
септ. 1948 г. излизане от коритото в района на Банкете, проливни явления в района на повечето основни притоци (Евансон, Масконяз) Аяс (подселище Шампюлюк), Банкете
юни 1957 г. метеорологично събитие, утежнено от топенето на снега; свлачища и крайбрежни ерозии в страничните долини; нестабилност на речното корито и на защитните работи, наводнения по протежение на Дора Б., Лис и Евансон долините Гресоне, Рем Нотр Дам, Рем Сан Жорж и Валсаваранш; Пон Сен Мартен, Вилньов, Аяс (подселище Шампюлюк), Гресан и Монжове
ноем. 1968 г. силно метеорологично събитие, особено в долините на югозападния сектор Курмайор, Ла Сал, Ла Тюил, Морже, Валсаваранш
юни 1972 г. свлачище във Валтурнанш, засягащо Рио Брусанш с образуването на наводнителна вълна, която причинява наводняване на конуса близо до подселище Нуарса (Антей Сент Андре) Антей-Сент-Андре (подселище Нуарса)
авг. 1972 г. валежи с висока, 3-4-часова интензивност; свлачища и наводнения и поради временното препречване на речните корита поради свлачища долини Валсаваранш, Вал ди Рем и Валнонтей; басейн на потока Коломба над Морже; Вале ди Оломон
май 1977 г. свлачища и наводнения в долината на Пиемонт Албиано д'Ивреа, Мерченаско
окт. 1977 г. широко разпространени хидрогеоложки нестабилности средно-долна долина на Дора Балтеа; долини на Лис и на Евансон и от дясно между Аоста и Куинчинето
авг. 1978 г. бури с висока интензивност и краткотрайни валежи долна долина на Шампорше
авг. 1980 г. високоинтензивни и краткотрайни валежи засягат притоците на потока Мармор с транспортиране на значителни количества маси върху конуса Рио ди Шамоа и Рио ди Ферна
септ. 1981 г. епизодични наводнения в долната долина (потоци Ренанкио и Берсела) с голямо транспортиране на маси и отломки Куинчинето, Вал Киузела (Траверсела)
март 1983 г. свлачища във Валтурнанш Антей Сент Андре (подселище Фиерна), първостепенен междуградски път за Червиния
март-апр. 1986 г. свлачища Карема
авг. 1987 г. валежи с висока интензивност и кратка продължителност общини на Горно Канавезе и тези на Дора Балтеа на Канавезе, Вале Сакра и Вал Киузела
септ. 1993 г. тежко наводнение, особено засягащо отсечката ИвреаКарема; реактивиране на палеоречното корито отдясно на Рио Рибес; транспортиране на маси и наводнение по коритото на поток Киузела и на конуса на Рио Ренанкио в Куинчинето възел на Ивреа (вътрешният басейн на големия Моренов амфитеатър на Ивреа), общини Павоне, Лесоло, Монталто Дора, Фиорано, Банкете, Романо Канавезе, Маце и подселището му Тоненго; автомагистрали Аоста-Торино и Ивреа-Сантия
ноем. 1994 г. подобно на това от 1993 г., но с по-малък отток на Дора Б.; наводняване на равнината на Ивреа; излизане от бреговете на Киузела Павоне Канавезе
15 окт. 2000 г. обилните валежи засягат целия басейн на По и предизвикат голямо излизане от коритото заедно с всички левите му притоци, сред които и Дора Б. Нейният обем е 3 200 м³ / сек, което опустошава по-голямата част от селищата във Вале д'Аоста по протежението ѝ и наводнява долната част на град Ивреа в Пиемонт. северната част на регион Пиемонт: Вал ди Суза, Вали ди Ланцо, Канавезе, Вал д'Осола и целия регион Вале д'Аоста.

Дора Балтеа тече през целия регион Вале д'Аоста и в северозападната част на регион Пиемонт.

В регион Вале д'Аоста:

В регион Пиемонт:

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Graesse, J. G. Th. Orbis Latinus. Т. I. Dresdae, Schoenfeld, 1861; 1909.
  2. Dizionario di toponomastica. Torino, UTET, 1990. ISBN 88-02-007228-0. с. 296.
  3. Praeromanica. Bern, Francke, 1949. с. 109 – 105.
  4. Französisches Etymologisches Wörterbuch. Т. III. с. 192.
  5. Autorità del bacino del fiume Po. Linee generali di assetto idrologico e quadro degli interventi bacino della Dora Baltea // с. 40 – 41. Посетен на 17.4.2020.