Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Великомъченик Георги“ е църква в град Русе, България.

„Свети Георги“
Rousse St Georgi Church.jpg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Русе
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Русенска
Архиерейско наместничество Русенско
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1841 – 1843 г.
Съвременен статут действащ храм

ИсторияРедактиране

На мястото на сега съществуващата църква „Свети Георги“ е имало дървена църква, изгорена по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 г. При своето посещение в Русе през 1640 г. католическият архиепископ Петър Богдан Бакшев отбелязва, че в града има две дървени български църкви. Вероятно става дума за църквите „Свети Троица“ и „Свети Георги“. Феликс Каниц пише, че църквата „Свети Георги“ е по-стара от „Света Троица“.

През 1837 г. настоятелството на храм „Света Троица“ отпуснало заем, за да започне строителството на днешния храм „Свети Георги“. Последвали многократни постъпки на българското население, живеещо в южната част на града да бъде възстановен православният храм. На 25 март 1841 г. султан Абдул Меджид I издал ферман, с който се разрешавало да бъде построен храм на мястото на стария. Строежът на църквата започнал през 1841 г. и завършил следващата година. Освещаването станало на 30 януари 1843 г. от Червенския епископ Синесий. Строежът се ръководел от майстор Пено Никеоглу от град Трявна. Строителните работници били от Тревненско и Габровско.

Архитектура и интериорРедактиране

Църквата „Свети Великомъченик Георги“ е с размери – дължина 32 метра и ширина 14 метра и е вкопана около два метра в земята. Тя е трикорабна базилика с три олтара: централен „Свети Георги“, северен „Свети Димитрий Басарбовски“ и южен „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“. Средният кораб е отделен от двата странични с по шест дървени колони от двете страни. Храмът е изографисан от Апостол Христов от София през 1924 г. През 1958 г. стенната иконопис е заменена с нова, работена от професор Николай Кожухаров и художника Цанко Василев. Първият иконостас в храма е изработен от Дончо Тодоров от село Божковци и Божко Стойков от Тревненските колиби Митровци. Части от него има запазени в Басарбовския манастир и Каранвърбовския манастир „Света Марина“. Сегашният иконостас е изработен от професор Иван Травницки. Монтиран е на днешното си място през февруари – март 1930 г. На него са поставени икони, рисувани от Господин Желязков и русенския иконописец Д. Радойков. В храма са запазени иконите от стария иконостас. Те са рисувани от Захарий Цанюв и Йоаникий папа Витанов от Тревненската живописна школа през 1842 г. В храма богомолците влизали през джамлък /остъкление/, покрито с керемиди. То имало северна и южна врата. През 1939 г. пред храма е построена камбанария с параклис „Свети Иван Рилски“, по проект на инженер Васил Роглев.

В най-високата част е поставена камбана, тежаща 445 кг. Днешната камбанария е построена с камъните от старата. Изградена е през 1904 г. по проект на градския инженер Едуард Винтер. Църковната къща в двора на храма е построена по проект на градския архитект Онуфрий Зарзов. Завършена е през 1909 г. и е обзаведена за времето си модерно – с мушами по пода и транспаранти по прозорците. В сградата настанили библиотеката, стаята за заседания на църковното настоятелство, канцеларията, а в сутерена свещоливницата. Свещоливницата при храма била открита през 1892 г. и функционира до април 1930 г. През 1914 г. свещите били три вида: „желти“ по 8 лева килограма, „белите“ по 10 лева и „пъстри“ за сватби по 20 лева. Използван бил анадолски восък от Турция. Електричеството в храма е прокарано през 1924 г., а телефонният пост е открит през 1937 г.

Църквата имала две погребални коли, наричани „дрикове“. През 1904 г. използвали конете на Пожарната команда в града. Единият от дриковете е използван за погребението на Доростолски и Червенски митрополит Михаил през май 196 г. След няколко години дрика е продаден в Разград. През 1867 г. по инициатива на учителя Никола поп Михайлов било създадено първото в Русе „Дружество за поддържане на бедни ученици“. То имало около 250 члена и издържало 20 ученика. Четири години след създаването му е преименувано „Дружество братство“.

С решение на Общинския съвет през 2002 г. 6 май – денят на Свети Георги – е определен за празник на Русе.

ИзточнициРедактиране

  • Мутафов, В. архим., Църквата „Свети Великомъченик Георги“ Русе, Русе 2002, тираж 1000 бр., 45 страници.
  • Мутафов, В. архим., 160 години православен храм „Св. великомъч. Георги“, сп. „Пристан“ 2 (2003), с. 6 – 7.
  • Информация