Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Илия.

„Свети Илия“ (на македонска литературна норма: „Свети Илија“) е възрожденска църква в положкото село Стенче, Северна Македония, част от Тетовско-Гостиварската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.

„Свети Илия“
„Свети Илија“
общ изглед
общ изглед
Карта Местоположение в Стенче
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоСтенче
Посветен наИлия
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияТетовско-Гостиварска
Архиерейско наместничествоТетовско
Изграждане1867 г.
Статутдействащ храм
„Свети Илия“ в Общомедия

Църквата за пръв път се споменава заедно с църквата „Свети Никола” в Тетово в един от хрисовулите на Стефан Душан от XIV век като метоси на манастира „Света Богородица Хтетовска“. Смята се, че възрожденската църква е построена върху основите на средновековната.[1] В архитектурно отношение е трикорабна базилика.[2]

Църквата е завършена и осветена в 1867 година.[3] В църквата има 4 оригинални икони на Дичо Зограф („Исус Христос Вседържител“, „Богородица Одигитрия“, „Свети Йоан Предтеча“ и „Възнесение на Свети Илия“), рисувани в 1866 година.[4][5][6] По-късно в църквата работи синът на Дичо Аврам Дичов[7] и Йосиф Мажовски от Лазарополе. Църквата е зографисана в 1881-1882 г. от Петър Новев и Аврам Дичов.[4][8]

Бележки редактиране

  1. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 463.
  2. Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга, 2011, с. 27.
  3. Петковска, Наташа. Празникот Свети Атанасиј -летен, вчера традиционално беше про-славен во Стенче // КИСС ТВ, 16.05.2007. Посетен на 25 март 2014. (на македонска литературна норма)[неработеща препратка]
  4. а б Грозданов, Цветан. Дичо Зограф и неговите ученици во црквата Свети Илија во Стенче, Гостиварско, в: Цветан Грозданов. Уметноста и културата на XIX век во Западна Македонија, МАНУ, 2004, стр. 78.
  5. Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
  6. Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
  7. Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 441.
  8. Цветковски, Сашо. Аврам Дичов, Струга 2011, с. 27.