Стенче
Стенче (изписване до 1945 година: Стѣнче; на македонска литературна норма: Стенче; на албански: Stençe) е село в Северна Македония, в Община Бървеница.
| Стенче Стенче | |
| — село — | |
 Изглед към Стенче | |
  Стенче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Бървеница |
| Географска област | Горни Полог |
| Надм. височина | 1346 m |
| Население | 150 души (2002) |
| Пощенски код | 1237 |
| Телефонен код | 044 |
| Стенче в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира в областта Горни Полог, в склоновете на Сува гора, на десния бряг на реката Вардар. Село Стенче се намира между селата Вълковия и Теново. Селото е на 25 km южно от Тетово и на 14 км северно от Гостивар.
История
редактиране
На 1 km източно над Стенче е къстоантичната и средновековна крепост Градище.[1]
В края на XIX век Стенче е българско село в Тетовска каза на Османската империя.
В църквата „Свети Илия“ в Стенче в 1866 година работи Дичо Зограф, а по-късно синът му Аврам Дичов.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стѣнче е село, населявано от 680 жители българи християни.[3]
През учебната 1897-1898 година в Стенче работи българско училище.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стенче има 664 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
По време на Балканската война в 1912 година 4 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В 1912 година лидерът на албанското въстание в Тетовско Мехмед паша Дерала налага на българите в Тетово 700 лири данък, а на българските села Вълковия и Стенче – 300.[7]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Стенче е център на Стенчевска община с три села в Долноположкия срез и има 101 къщи с 957 жители българи.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 150 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 149 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Стенче
Безистен Илчев, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.XI.1912г. - неизвестно[10]- Божил Божанич, македоно-одрински опълченец, 53-годишен; кафеджия; 2-а рота на Кюстендилската дружина; 29.IX.1912г. - неизвестно[11]
- Георги Тодоров (1877 - ?), български революционер от ВМОРО
Стеван Израиловски (р. 1929), сръбски балетист- Никола Василевски (1871-1945), български екзархийски свещеник
- Стоян Израилов Симов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен; работник; III отделение ; 1-а рота на 2-а Скопска дружина; 1.X.1912г. - неизвестно[12]
- Филип Костадинов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен; търговец; основно образование; Огнестрелен парк - МОО; 30.IX.1912г. - неизвестно[13]
Бележки
редактиране- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 334.
- ↑ Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани - Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010. с. 441.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913, София 1982, с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 835.
- ↑ Народни права, година ХХІІ, брой 161, сряда 18 юли 1912, стр. 3.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 318.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 91.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 616.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 368.