Свети Никола (Гайтаниново)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“ е възрожденска българска църква, енорийски храм на село Гайтаниново, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

„Свети Никола“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Гайтаниново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Арх. наместничество Гоцеделчевско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1839 г.
Съвременен статут действащ храм

ИсторияРедактиране

Храмът е построен в 1839 година. В архитектурно отношение представлява голяма трикорабна псевдобазилика с полуциндрична апсида с пет олтарни ниши, открит притвор на запад и навес на юг. Вътрешните размери на храма са 18 m дължина и 12 m ширина. В 1879 година е преустроена и е построен четиристенен купол. От запад в 1885 година е пристроена висока камбанария с две камбани – малката е дар от Света гора, а голямата е отлята в Гайтаниново в 1871 година. В 1890 година на камбанарията е сложен часовник, дело на Братя Димкови от Горно Броди.[1]

Трите кораба в интериора са разделени от два реда с по 7 дървени колони. На запад има женска църква. Таваните на корабите са апликирани и изписани, като този над средния кораб е повдигнат и свързан с колонадите чрез холкел.[1]

Апсидата е изписана като в центъра ѝ е изображението на Богородица Ширшая небес. Изписан е и парапетът на женската църква, където е изобразено Успение Богородично,[1] дело на банския живописец Димитър Молеров.[3]

Иконостасът е голям резбован и изписан, като хоризонтално е разделен на цокъл, царски икони, лозница, празнични икони, лозница, празнични икони, апостолски икони и венчилка. На цокълните табла има изрисувани букети и образи. Лозниците са изписани примитивно. Царските двери, кръжилото, четирите разделителни колонки, убрусът и венчилката са резбовани с богата, пластична, на места ажурна позлатена резба. Скулптрирани са и два архангела със свещници. Неизвестният автор е добър, опитен резбар. Изработката е от 1861 година според ктиторския надпис на царските двери.[1]

Царските икони са 18 – 12 от тях са донесени от Света гора в 1839 година, а 6 са дело на по-късен зограф и са по-шаблонни. Двата реда празнични икони, апостолските и малките целувателни са дело на трети зограф.[1]

Ценни са и владишкият трон, амвонът, проскинитарият, на който е храмовата икона и балдахинът, който има резбовани фронтони и кръжила. Задпрестолното разпятие е от 1862 година.[1] Пред иконостаса има два мраморни свещника, а на пода в центъра на средния кораб има три мраморни плочи – на средната е изобразен двуглав орел, а на страничните розети.[4][5]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 409.
  2. Черква „Свети Никола“ – Гайтаниново. // Посетен на 13 ноември 2015.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 289.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.
  5. Черква „Свети Никола“ – Гайтаниново. // Посетен на 13 ноември 2015.