Свети Никола (Гайтаниново)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
„Свети Никола“ е възрожденска българска църква, енорийски храм на село Гайтаниново, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]
| „Свети Никола“ | |
 Местоположение в Хаджидимово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гайтаниново |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1839 г. |
| Статут | действащ храм |
История редактиране
Храмът е построен в 1839 година, като дотогава селяните се черкуват в малката църква „Свети Георги“ извън селото. Значителна сума пари за изграждането му дава Вълчо Сарафов.[3] Активно участие взима и Лазар Жирков.[4]
Архитектура и интериор редактиране
В архитектурно отношение храмът представлява голяма трикорабна псевдобазилика с полуциндрична апсида с пет олтарни ниши, открит притвор на запад и навес на юг. Вътрешните размери са 18 m дължина и 12 m ширина. В 1879 година църквата е преустроена и е построен четиристенен купол. От запад в 1885 година е пристроена висока камбанария с две камбани – малката е дар от Света гора, а голямата е отлята в Гайтаниново в 1871 година.[1] В 1890 година на камбанарията е сложен часовник, дело на Братя Димкови от Горно Броди.[1][4]
Трите кораба в интериора са разделени от два реда с по 7 дървени колони. Таваните на корабите са апликирани и изписани, като този над средния кораб е повдигнат и свързан с колонадите чрез холкел.[1]
Апсидата е изписана като в центъра ѝ е изображението на Богородица Ширшая небес. Изписан е и парапетът на емпорията, където е изобразено Успение Богородично,[1] дело на банския живописец Димитър Молеров.[5]
Иконостасът е голям резбован и изписан, като хоризонтално е разделен на цокъл, царски икони, лозница, празнични икони, лозница, празнични икони, апостолски икони и венчилка. На цокълните табла има изрисувани букети и образи. Лозниците са изписани примитивно. Царските двери, кръжилото, четирите разделителни колонки, убрусът и венчилката са резбовани с богата, пластична, на места ажурна позлатена резба. Скулптрирани са и два архангела със свещници. Неизвестният автор е добър, опитен резбар.[1] Изработката е от 1861 година според ктиторския надпис на царските двери.[1][4]
Царските икони са 18 – 12 от тях са донесени от Света гора в 1839 година, а 6 са дело на по-късен зограф и са по-шаблонни. Двата реда празнични икони, апостолските и малките целувателни са дело на трети зограф.[1]
Ценни са и владишкият трон, амвонът, проскинитарият с храмовата икона и балдахинът на задпрестолното разпятие, датиращ от 1862 година, който има резбовани фронтони и кръжила.[1][4] Пред иконостаса са разположени два мраморни свещника, а на пода в центъра на средния кораб има три мраморни плочи. На средната е изобразен двуглав орел – символът на Цариградската патриаршия, а на страничните – розети.[6][7]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 409.
- ↑ Черква „Свети Никола“ – Гайтаниново // Посетен на 13 ноември 2015.
- ↑ Борис Сарафов: „човек со звезда“. София, Издание на ВМРО-СМД, 1994. с. 13.
- ↑ а б в г Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 225-229.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 289.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 410.
- ↑ Черква „Свети Никола“ – Гайтаниново // Посетен на 13 ноември 2015.