Братя Димкови
Димитър, Никола, Георги, Атанас и Христо Димкови Халембакови са видни български майстори часовникари, братя от Македония от XIX век.
| Димитър, Никола, Георги, Атанас и Христо Димкови | |
| български часовникари | |
| Роден | |
|---|---|
Биография
редактиранеРодени са в Горно Броди, тогава в Османската империя. Димитър е роден в 1853 година, Никола – в 1859 година, Георги – в 1861 година, Атанас – в 1865 година и Христо – в 1874 година.[1] Имат и две сестри - Гевеза (1857) и Катерина (1863). Техен баща е Димко Стоянов Халембаков, който също е майстор часовникар и който обучава в професията си всичките си синове, а след това и работи заедно с тях.[1][2]
Най-големият брат Димитър участва в националноосвободителното движение и влиза във ВМОРО. Известно време е четник в четата на Гоце Делчев.[2]
Атанас Димков е се учи добре като малък, но напуска училището при избухването на Априлското въстание. След това става отличен конструктор и изработва сам всичките си чертежи. Взима участие в международен конкурс за изработване на проект за предотвратяване на катастрофи в 1910 година в Париж. Журито силно се впечатлява от проектите му. Атанас Димков умира в 1923 година в Бургас.[2]
Георги Димков е първи майстор в тайфата и ръководител на работилницата.[2]
Часовниците, изработени от братята първоначално само показват времето, но след това Никола Димков открива начин и да бият на кръгъл час.[2]
Братята са много даровити, а работилницата и леярната им е оборудвана с едни от най-модерните машини за времето си.[2] Димко заедно със синовете си участват активно в оформянето на петте основни еснафски съсловия в Горно Броди, а именно като рудари, въглари, пешчери, самоковари и кузнари. Братя Димкови построяват и първия струг в родното си село. Атанас, Димитър и Георги построяват първия механичен часовник в селото, като го монтират на Горнобродската кула.[1]
В 1890 година на камбанарията на църквата „Свети Никола“ в неврокопското село Гайтаниново е поставен часовник, дело на братя Димкови.[3]
Часовникът на кулата в Горна Джумая (днес Благоевград) е изработен от Димитър, Атанас и Георги Димкови.[1][4]
В 1941 година куполът на църквата „Свети Димитър“ в Тешово е отново изграден и към храма е добавена камбанария с часовник, направен от рода Димкови.[5] Часовникът е дело на Димитър, Атанас, Георги и баща им Димко Стоянов. Той е монтиран върху дървен под и е с размери 86 сантиметра височина, 52 х 52 сантиметра ширина. Работи с два механизма – за биене и показване на времето.[2]
Родословие
редактиране| Иван Халембаков | Стоян Халембаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димко Хаджииванов (около 1813 – 1906) | Димко Халембаков | Кипра Зуева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Зимбилев (1847 – 1883) | Катерина Хаджидимова | Димо Хаджидимов (1875 – 1924) | Александра Ставракиева (1882 – 1957) | Иван Хаджидимов (около 1840 – 1940) | Екатерина Димкова | Димитър Димков (1853 – ?) | Никола Димков (1859 – 1937) | Георги Димков (1853 – ?) | Атанас Димков (1865 – ?) | Христо Димков (1875 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катя Хаджидимова | Дафина Хаджидимова (1906 – 1984) | Иван Хаджидимов (1915 – 1938) | Петър Димков (1886 – 1981) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Инж. Никола Димков. Кампания на Международна фондация „Софимон“ и Сдружение „НОСБ“ // www.nd.sofimun.org. Посетен на 21 август 2016.
- ↑ а б в г д е ж Пелтеков, Александър. Камбанарията на църквата с часовника който и днес работи безотказно // Официален сайт на Тешово, 2001. Архивиран от оригинала на 2011-04-29. Посетен на 21 август 2016.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 409.
- ↑ Часовник от 19 век посочвал началото и края на работния ден в Горна Джумая // Илинден Прес, 1 февруари 2016. Посетен на 21 август 2016.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 407.