Отваря главното меню

„Св. св. Петър и Павел“ е възрожденска българска църква в село Преколница, община Кюстендил.

„Св. св. Петър и Павел“
Prekolnica.jpg
Местоположение в Преколница
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Преколница
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Кюстендилско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1848 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана

Църквата се намира в центъра на селото. Представлява трикорабна псевдобазилика, изградена от дялани ломени камъни и червени тухли, споени с бял хоросан. Построена е през 1848 г. според ктиторския каменен надпис над вратата, която води към наоса и султанския ферман, съхраняван в Националната библиотека в София. Има размери 22 Х 12 m, отворен масивен пристроен нартекс от запад и замрежена галерия на женското отделение. Централният кораб на наоса има таван с три слепи купола.

Ктиторският надпис над вратата гласи:

Сей Свещений храм Светих Верховних Апостолов Петра и Павла. Согради се царским дозволением Абдул Меджида. И на время митрополита Артемия Критски. Епископствующий Еритрон Захария. Настоянием же первим попа Малин Стояновича от село Преколница. И иконом попа Новко от Кюстендил исподруга их Митре Боцева. Ктитори приложници и спомоществователи село Преколница и вси села. 1848, месец июни 1 ден от Кюстендил и всей села.

Иконостасът е двуреден, изпълнен с ярки багри в топла гама, дело на майстор Коте Гюви (1820 - 1910) от град Сапарева баня. Олтарните двери са украсени с резба, както и арката над тях (с изображение на двуглав орел), венчилката и владишкия трон. Иконите са дело на Петрос Георгиадис от Янинско и са изрисувани в 1849 г.[1] Църквата се отличава със сдържан разчленен обем, обогатен с ажура на металните решетки на прозоречните отвори и средновековно звучене на портика на запад с вълнообразния масивен корниз над него.

В двора е запазена част от килийното училище – стаята на учителя и пещта за обредни празненства с надпис "1 юни 1848". В източната част на двора са надгробните паметници на ктиторите Митре Боцев и Малин Стоянович.

Църквата е паметник на културата.

Църквата чества светите апостоли на 29 юни и на 30 юни.

Съдържание

ЛитератураРедактиране

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.

ГалерияРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 267 - 268.