Отваря главното меню

Преколница е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

Преколница
Изглед от централната част на селото
Изглед от централната част на селото
Общи данни
Население 96 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,977 km²
Надм. височина 920 m
Пощ. код 2571
Тел. код 07925
МПС код КН
ЕКАТТЕ 58129
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Преколница в Общомедия
Църквата "Свети Петър и Павел" (1848)
Килийното училище в църковния двор

ГеографияРедактиране

Село Преколница се намира в Западна България, в географската област Каменица, западно от гр. Кюстендил. Жп.спирка на линията Кюстендил - Гюешево. Разстояние до гр.Кюстендил – 16.666 км.

Махали: Рекалийска, Бузаджийска, Багалийска, Чокойска, Дръчина, Сливарска, Варошанска, Лачище, Бегова, Чиновдолска, Ризова, Горни карадаци, Мирновска, Доларска, Долно карадаци, Чергарска, Тутунарска, Ивановска. През 1971 г. село Жедилово е заличено от списъка на селищата и става махала на с.Преколница. [1]

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Раненци (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Раненци (1959-1978), община Гюешево (1978 – 1983), община Гърляно (1983-1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [2]

НаселениеРедактиране

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2010
Население 369 760 877 863 945 877 712 467 332 267 120

ИсторияРедактиране

Няма данни за времето на възникване на селището. На 1,5 км южно от селото, в местността "Върбов дол" има останки от късноантично селище, а в местността "Църцова чука" – останки от късноантична крепост.

В селото се намира най-старата възрожденска църква в района на Каменица - Свети Петър и Павел (Преколница), построена през 1848 г. Църквата е паметник на културата, задължителна спирка на всички туристически маршрути в община Кюстендил. Към църквата е построено и килийно училище, запазено и до днес.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. През 1910 г. селото има 2500 декара землище, от които 1300 дка естествени ливади и 1200 дка гори. Основен поминък на населението е земеделие (овощарство) и животновъдство. В селото има 3 воденици, 4 кръчми, 2 бакалници, работят 6 шивачи и 2 търговци.

През 1880 г. е построено училище в Рекалийска махала. Основана е кредитна кооперация "Христо Ботев" (1933). Селото е електрифицирано през 1947 г. През 1953 г. училището е преустроено в дом за социални грижи.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Пролет", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Румена войвода" - с.Гърляно. Построен е нов кооперативен дом (1959). Селото има автобусна и железопътна връзка с град Кюстендил.

Активни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани със земеделието (картофопроизводство и овощарство), пасищното животновъдство и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

ЗабележителностиРедактиране

  • Възрожденска църква "Свети Петър и Павел" (1848). Паметник на културата.
  • Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1944-1945 г.
  • Останки от късноантична крепост, в местността "Църцова чука".
  • Старо крушово дърво на около 250 – 300 години в местността "Полето".

РелигииРедактиране

Село Преколница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институцииРедактиране

  • Кметско наместничество Преколница.

Редовни събитияРедактиране

  • Земляческата среща – събор – провежда се ежегодно в последната събота преди Петровден (29 юни), до църквата "Свети Петър и Павел".

ЛичностиРедактиране

  • Спас Ранов – първи кмет на Преколнишката селска община след Освобождението (1883).
  • Иван Златков (1864 – 30.06.1944) – учител, банков служител, народен представител, околийски началник, общински съветник и черковен настоятел.
  • Константин Кюркчиев (1884 – 1955) – български революционер от ВМОРО.
  • Борис Елисеев (10.09.1901 – 24 януари 1978) – български учител и художник.
Свързани с Преколница
  • Стефан Н. Гиков – Венко Анкин (1875 – ?), български революционер от ВМОРО от Карлово, ръководител на пограничния пункт в селото през 1900 – 1901 година[1]

КухняРедактиране

Традиционни местни ястия са:

  • Боден дедо – баница, която се приготвя от разточени тестени кори, сирене или извара, яйца и разтопено масло.
  • Качамак – приготвя се от царевично брашно, разбъркано във вряла вода, полято с разтопено масло и гарнирано с изпържени късчета свинско месо и сланина.
  • Гаст боб – вари се боб с люти чушки, праз или кромид лук, добавя се запръжка, и се оставя на тих огън да се сгъсти.
  • Мешаница – гъст боб с кисело зеле.
  • Ориз с червени домати или зеле – постна гозба.
  • Кисело – приготвя се от надробени листа кромид лук, чесън, сол, вода и оцет.
  • Лятна лютеница – приготвя се от печени лютиви зелени пиперки и нарязани на дребно червени домати, овкусени с чесън сол и оцет.
  • Зимна лютеница – приготвя се от варени и смачкани люти червени пиперки от низа, овкусени със ситно накълцан чесън, сол и оцет.
  • Гювеч по каменички – приготвя се на фурна от картофи, домати, патладжан, зелен боб, кромид лук и олио, може да е с месо или без месо.
  • Каварма по каменички – приготвя се от запържени късове свинско месо и сланина, праз лук и нарязани люти чушки.
  • Омлет по каменички – приготвя се зимно време от отсолено, наложено в саламура свинско месо, което се запържва и залива с разбити яйца.
  • Вариво – приготвя се зимно време от кисело зеле, праз лук, лютиви сушени чушки и пушено или осолено свинско месо и сланина, които се варят в зелев сок.
  • Преколнишка туршия – приготвя се от лютиви пиперки, зелени домати и зеле, овкусени със сол, вода и оцет.

ЛитератураРедактиране

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.529.
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 158;
  • Янев, Янчо, Село Преколница, Велико Търново, изд."Фабер", 2004 г., 176 с.;

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23

Външни препраткиРедактиране