Отваря главното меню

Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски (Пловдив)

църква в Пловдив
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Александър Невски.

„Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“, понякога само „Св. св. Кирил и Методий“ или „Св. Александър Невски“, е православна църква в Пловдив.

„Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“
Cyril and Methodius Church Plovdiv (3).JPG
Map of Plovdiv.png
42.1522° с. ш. 24.7489° и. д.
„Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“
Местоположение в България Пловдив
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание Православие
Епархия ПловдивскаБПЦ
Архитектурен стил руски класицизъм
Архитект арх. Йосиф Шнитер
Време на изграждане 1884 г
Съвременен статут действащ храм
„Св. св. Кирил и Методий и св. Александър Невски“ в Общомедия

Това е първият храм-паметник, посветен на Руско-турската освободителна война и Освобождението на България. Храмът се намира на площад „11 май“.

ИсторияРедактиране

След Руско-турската освобо­дителна война голяма част от турското население се изсел­ва от Пловдив и на мястото на старите турски махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ до река Марица възниква но­ва, българска, наречена „Копривщката“. В нея се заселват копривщенци, клисурци, панагюрци и калофер­ци – все будни българи от подбалканските места. Християните от новата махала първоначално по­сещавали катедралния храм „Св. Богородица“, намиращ се на юг от квартала на недалечното Таксим тепе, но катедралния храм едва побирал многобройните си нови енориаши Така сред жителите на новата българска махала се за­родила идеята за построяване на техен храм.[1]

 
Храмът и Пловдивска мъжка гимназия в началото на ХХ в.

На 11 май 1881 г., в деня на светите бра­тя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жи­тели на квартала – Иван и Ве­личка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, ро­дом от Калофер, се събрали и основали изпълнителен ко­митет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за не­бесен покровител на покой­ния по това време император Александър II – Цар Освобо­дител на България. Оформило се реше­ние да се издигне не малък енорийски храм, а храм-па­метник на Освобождението на българския народ.[1]

Година по-късно на същия свят ден, 11 май, е положен основният камък с подобаващо тържество при служението на пловдивския митропо­лит Панарет и в присъствие­то на румелийския генерал-губернатор княз Алеко Богориди, на тогавашните директори-министри на областта и на руския генерален консул Кребел. Събраните през 1882 година средства дават въз­можност да започне строи­телство по проект и под ръ­ководството на арх. Йосиф Шнитер. [1]

През 1884 г., в навечерието на 25 август – летния църковен празник на св. Александър Невски храмът-паметник на Освобож­дението бил осветен с тържествена архиерейска света литургия.

Архитектура и украсаРедактиране

Изгра­ден в стила на модерния за времето си руски класи­цизъм, той напомня с извисе­ните си куполи за големия Исакиевски събор в тогавашната руска столица Санкт Петербург. Външността на сте­ните е украсена с много­бройни арки и пиластри с капители вйонийско-коринтски стил, а трите входа от за­пад, север и юг са подчерта­ни с високи колонни порти­ци, завършващи с триъгълни фронтони. Олтарната част е оформена с голяма полукръг­ла апсида, извисена до по­крива.[1]

Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната кръстокуполна базилика, характерни за източноправославното църковно строителство. Иконоста­сът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Инте­рес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния худож­ник, иконописец и револю­ционер Георги Данчов – Зографина, който след Осво­бождението се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, св. Богородица, светите братя Кирил и Мето­дий, св. Александър Невски. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов – Никола Данчов.[1]

БележкиРедактиране