Отваря главното меню

Св. св. Константин и Елена (Одрин)

Св. св. Константин и Елена“ (на турски: Konstantin-Elena Kilisesi, на гръцки: Ἱερός Ναός Ἁγίων Θεοστέπτων Βασιλέων καί Ἰσαποστόλων Κωνσταντίνου καί Ἑλένης) е българска православна църква в Одрин, Турция. Църквата е подчинена на Одринската епархия на Вселенската патриаршия. Заедно с другата българска църква „Свети Георги“ са единствените две действащи църкви в епархията.[1]

„Св. св. Константин и Елена“
Konstantin-Elena Kilisesi
Sts. Constantine and Helen Church (Edirne), Front.jpg
Западната фасада
Местоположение в Одрин
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Населено място Одрин
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Одринска
Време на изграждане 1869 г.
Съвременен статут действащ храм
„Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Църквата се намира в югоизточната част на Одрин в махалата Абдурахман. В непосредствена близост река Тунджа се влива в река Марица.

ИсторияРедактиране

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена е през 1869 г. за по-малко от седем месеца и е ярко свидетелство за православната архитектура от онова време.

Представлява трикорабна псевдобазилика, изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони, дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. 70 икони са били монтирани на иконостаса.

На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи:

За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.

Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.

Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската държава, на общини и фондации от България и много дарения от обикновени българи.

В 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България.[2] Паметникът е поставен без разрешение на Вселенската патриаршия и тъй като екзарх Антим е схизматичен епископ, вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски и одринският митрополит забраняват службите на български в храма и посещенията на български епископи и свещеници в двете български църкви в града.[3] В 2015 година патриарх Варломей уведомява Светия синод на Българската православна църква, че не разрешава посещението на епископ Поликарп Белоградчишки в Одрин до премахването на паметника.[4] Светият синод отговаря, че няма как да премахне паметника, тъй като той не е поставен от Българската православна църква, и че няма да промени титлата на епископ Евлогий Адрианополски – друг спорен между двете църкви въпрос, но обещава да не дава повече титли, дублиращи се с тези на други православни църкви.[5]

БележкиРедактиране

  1. Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ. // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 18 август 2019 г.
  2. Откриха паметник на първия български екзарх Антим І в Одрин. // Infotourism, 17 октомври 2010 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  3. На кого пречи паметникът на екзарх Антим първи в християнската църква в Одрин?. // Ретро.бг, 24 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  4. От Фенер ни натискат да махнем паметника на екзарх Антим I в Одрин. // Гласът на България, 7 юни 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  5. Църквата поряза Вартоломей за Антим I, паметникът в Одрин остава!. // Faktor.bg, 21 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.