Св. св. Константин и Елена (Одрин)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на свети свети Константин и Елена.

Св. св. Константин и Елена“ (на турски: Konstantin-Elena Kilisesi; на гръцки: Ἱερός Ναός Ἁγίων Θεοστέπτων Βασιλέων καί Ἰσαποστόλων Κωνσταντίνου καί Ἑλένης) е българска православна църква в Одрин, Турция. Църквата е подчинена на Одринската епархия на Вселенската патриаршия. Заедно с другата българска църква „Свети Георги“ са единствените две действащи църкви в епархията.[1]

„Св. св. Константин и Елена“
Konstantin-Elena Kilisesi
Sts. Constantine and Helen Church (Edirne), Front.jpg
Западната фасада
Местоположение в Одрин
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Населено място Одрин
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Одринска
Изграждане 1869 г.
Съвременен статут действащ храм
„Св. св. Константин и Елена“ в Общомедия

МестоположениеРедактиране

Църквата се намира в югоизточната част на Одрин в махалата Абдурахман. В непосредствена близост река Тунджа се влива в река Марица.

ИсторияРедактиране

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена е през 1869 г. за по-малко от седем месеца и е ярко свидетелство за православната архитектура от онова време.

Представлява трикорабна псевдобазилика, изградена със смесена каменно-тухлена зидария на гевгирена конструкция, с два реда колони, дървени тавани и интериорни елементи от дървена пластика. 70 икони са били монтирани на иконостаса.

На западната ѝ фасада е поставена паметна плоча, която гласи:

За слава на Едносъщната, Животворяща и Неразделна Троица Отца, Сина и Светия дух с благоволението на негово императорско величество султан Абдул Азис хан започна да се изгражда този храм… на 3 март 1869, а беше завършен на 25 септември същата година… с дарения на българското джелепско народно общество в Одрин.

Изследване на архитект Николай Тулешков показва, че църквата е построена от българи, преселили се от Тракия и Западна Македония в село Булгаркьой, Кешанско в Беломорска Тракия, днес в Турция. Главен майстор е бил Константин Казака.

Църквата е изцяло реставрирана в 2008 г. със средства на българската държава, на общини и фондации от България и много дарения от обикновени българи.

В 2010 година в двора на църквата е открит паметник на екзарх Антим I, поставен от Съюза на тракийските дружества в България.[2] Паметникът е поставен без разрешение на Вселенската патриаршия и тъй като екзарх Антим е схизматичен епископ, вселенският патриарх Вартоломей I Константинополски и одринският митрополит забраняват службите на български в храма и посещенията на български епископи и свещеници в двете български църкви в града.[3] В 2015 година патриарх Варломей уведомява Светия синод на Българската православна църква, че не разрешава посещението на епископ Поликарп Белоградчишки в Одрин до премахването на паметника.[4] Светият синод отговаря, че няма как да премахне паметника, тъй като той не е поставен от Българската православна църква, и че няма да промени титлата на епископ Евлогий Адрианополски – друг спорен между двете църкви въпрос, но обещава да не дава повече титли, дублиращи се с тези на други православни църкви.[5]

БележкиРедактиране

  1. Μητροπόλεις ἐν Τουρκίᾳ. // Οἰκουμενικόν Πατριαρχεῖον. Посетен на 18 август 2019 г.
  2. Откриха паметник на първия български екзарх Антим І в Одрин. // Infotourism, 17 октомври 2010 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  3. На кого пречи паметникът на екзарх Антим първи в християнската църква в Одрин?. // Ретро.бг, 24 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  4. От Фенер ни натискат да махнем паметника на екзарх Антим I в Одрин. // Гласът на България, 7 юни 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.
  5. Църквата поряза Вартоломей за Антим I, паметникът в Одрин остава!. // Faktor.bg, 21 ноември 2015 г. Посетен на 19 август 2019 г.