Седемдесет и първи пехотен полк
Седемдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
| Седемдесет и първи пехотен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 18 април 1913 – август 1913 13 септември 1915 – 1918 11 септември 1942 – май 1943 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Формиране редактиране
Историята на полка започва на 18 април 1913 година, когато в Одрин се формира Първи пехотен полк от Одринската бригада. На 18 май 1913 г. получава наименованието Седемдесет и първи пехотен полк. На 6 юни 1913 г. с влака се придвижва от Одрин и на 10 юни се установява на бивак край София. На 13 юни тръгва в поход към сръбската граница, за да участва в Междусъюзническата война (1913).[1][2]
Междусъюзническа война (1913) редактиране
Полкът взема участие в Междусъюзническата война (1913) под командването на полковник Тодор Габаров[3], през август 1913 се завръща в България и на 20 август в Татар Пазарджик е демобилизиран и разформиран.[1][2]
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 13 септември 1915 година в Нова Загора се формира Шести маршеви полк в състав от три дружини. Започва бойни действия в състава на резерва на 12–а пехотна дивизия, разположен в Плевен и Бяла Слатина. В Плевен една дружина от полка е част от т.нар. Резерв в Плевен, заедно с една 8,7–см не с. с. шесторъдейна батарея, като към 1 септември 1915 г. резерва се командва от майор Цеков. В Бяла Слатина две дружини от полка, 3 от състава на 11–и маршеви полк, ½ от състава на 34–а опълченска дружина втори призив, 8,7–см не с. с. шесторъдейни батареи – 2, ескадрони – 2 от 5 к. п., картечници – 16 са част от т.нар. Резерв в Бяла Слатина, като към 1 септември 1915 г. резерва се командва от полковник Тричков. На 1 януари 1918 година се реорганизира в 3 дружини и е преименуван на Седемдесет и първи пехотен полк. Взема участие във войната, а след примирието, през октомври 1918 е демобилизиран и разформиран.[1][4][2]
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 25 септември 1942 година от части на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ви пехотен софийски полк, 6-и пехотен търновски полк и 25-и пехотен драгомански полк) в София се формира Седемдесет и първи пехотен полк. Установява се на Прикриващият фронт, на югоизточната ни граница около Свиленград. През май 1943 се демобилизира и разформира в Разград.[1][2]
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Полковник | Тодор Габарев | Междусъюзническа война до 13 октомври 1913 | |
| Полковник | Христо Стоянов | Първа световна война |
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Първи пехотен полк от Одринската бригада (18 април 1913 – 20 май 1913)
- Седемдесет и първи пехотен полк (20 май 1913 – 20 август 1913)
- Шести маршеви полк (13 септември 1915 – 1 януари 1918)
- Седемдесет и първи пехотен полк (1 януари 1918 – октомври 1918, 25 септември 1942 – май 1943)
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 92
- ↑ а б в г ДВИА, ф. 378, История на фондообразувателя
- ↑ Кулиш, Симеон. Тодор Габарев (1864 – 1958) – Героят на България от пет войни // Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916 – 1918 г.. 2022-08-26. с. 240.
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
