Седемдесет и първи пехотен полк

Седемдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Седемдесет и първи пехотен полк
Информация
Активна18 април 1913 – август 1913
13 септември 1915 – 1918
11 септември 1942 – май 1943
ДържаваБългария
ТипПехотен полк

Формиране

редактиране

Историята на полка започва на 18 април 1913 година, когато в Одрин се формира Първи пехотен полк от Одринската бригада. На 18 май 1913 г. получава наименованието Седемдесет и първи пехотен полк. На 6 юни 1913 г. с влака се придвижва от Одрин и на 10 юни се установява на бивак край София. На 13 юни тръгва в поход към сръбската граница, за да участва в Междусъюзническата война (1913).[1][2]

Междусъюзническа война (1913)

редактиране

Полкът взема участие в Междусъюзническата война (1913) под командването на полковник Тодор Габаров[3], през август 1913 се завръща в България и на 20 август в Татар Пазарджик е демобилизиран и разформиран.[1][2]

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 13 септември 1915 година в Нова Загора се формира Шести маршеви полк в състав от три дружини. Започва бойни действия в състава на резерва на 12–а пехотна дивизия, разположен в Плевен и Бяла Слатина. В Плевен една дружина от полка е част от т.нар. Резерв в Плевен, заедно с една 8,7–см не с. с. шесторъдейна батарея, като към 1 септември 1915 г. резерва се командва от майор Цеков. В Бяла Слатина две дружини от полка, 3 от състава на 11–и маршеви полк, ½ от състава на 34–а опълченска дружина втори призив, 8,7–см не с. с. шесторъдейни батареи – 2, ескадрони – 2 от 5 к. п., картечници – 16 са част от т.нар. Резерв в Бяла Слатина, като към 1 септември 1915 г. резерва се командва от полковник Тричков. На 1 януари 1918 година се реорганизира в 3 дружини и е преименуван на Седемдесет и първи пехотен полк. Взема участие във войната, а след примирието, през октомври 1918 е демобилизиран и разформиран.[1][4][2]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 25 септември 1942 година от части на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ви пехотен софийски полк, 6 пехотен търновски полк и 25 пехотен драгомански полк) в София се формира Седемдесет и първи пехотен полк. Установява се на Прикриващият фронт, на югоизточната ни граница около Свиленград. През май 1943 се демобилизира и разформира в Разград.[1][2]

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Полковник Тодор Габарев Междусъюзническа война до 13 октомври 1913
Полковник Христо Стоянов Първа световна война

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи пехотен полк от Одринската бригада (18 април 1913 – 20 май 1913)
  • Седемдесет и първи пехотен полк (20 май 1913 – 20 август 1913)
  • Шести маршеви полк (13 септември 1915 – 1 януари 1918)
  • Седемдесет и първи пехотен полк (1 януари 1918 – октомври 1918, 25 септември 1942 – май 1943)
  1. а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 92
  2. а б в г ДВИА, ф. 378, История на фондообразувателя
  3. Кулиш, Симеон. Тодор Габарев (1864 – 1958) – Героят на България от пет войни // Добруджанската епопея, Първата световна война и България през 1916 – 1918 г.. 2022-08-26. с. 240.
  4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

редактиране