Говедарци

селище в България

Говедарци е село в Югозападна България. То се намира в Община Самоков, Софийска област. Със своите 1402 жители, селото се нарежда на първо място по брой на население след Самоков. На територията и землището на Говедарци, попада курортен комплекс Мальовица и Гюлечица.

Говедарци
Изглед от Говедарци
Изглед от Говедарци
Общи данни
Население 1199 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 124,474 km²
Надм. височина 1238 m
Пощ. код 2020
Тел. код 07125
МПС код СО
ЕКАТТЕ 15285
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Самоков
Владимир Георгиев
(БСП)
Кметство
   - кмет
Говедарци
Бойчо Шуманов
(независим)
Говедарци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в предпарковата зона на Националния парк Рила, по поречието на река Черни Искър. Разположено в Говедарската котловина на 1157 м надморска височина, то има умерено-континентален климат с минимална януарска температура -33,6 °C и максимална юлска +30,3 °C. Сняг има средно през 160 дни от годината, а през зимата снежната покривка е над 120 см.

Най-достъпният път за селото е от Самоков (13 км) през село Маджаре (1 км) асфалтов път, но може да се достигне и от Сапарева баня през курорта Паничище по черен път с високопроходим автомобил.

АдминистрацияРедактиране

Местни избори 2019

Кмет - Лорита Христова (БСП)

Секретар на кметство - Светла Бързанова

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2256
1946 2397
1956 2408
1965 2224
1975 2177
1985 2069
1992 1873
2001 1638
2011 1308

ИкономикаРедактиране

Основните поминъци са животновъдство, дърводобив, отглеждане на т.нар. „самоковски картофи“, ски-, планински и риболовен туризъм. В Черни Искър може да се лови балканска пъстърва.

ИсторияРедактиране

Старото наименование на Говедарци е било Българане и Мацакурово. През различните исторически периоди е имало живот и поминък из Говедарската котловина и селищата, развивали се на мястото на сегашното Говедарци, са се казвали различно. По време на Римската империя около горните притоци на Искровете (Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица и др.) е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо. По билата на върховете южно от Говедарци е запазен Фердинандов път, строен в края на ХIХ в. по нареждане на княз Фердинанд. Той е трябвало да свърже Говедарци с Рилския манастир, но не е завършен и достига само до Кобилино бранище. Има няколко пещери около бреговете на споменатите по-горе реки, чиито входове са запазени все още.

По време на Римската империя в района се е добивало и злато освен от разсипи на гореспоменатите реки, то и по минен способ, което е доста авангардно за онова време. Добивът на желязо е свързан преди всичко с времето на османското владичество, когато цялата Говедарска котловина е представлявала голяма индустриална зона:

  • добив на разсипен магнетит „желязна руда“;
  • „жижни“ за производство на дървени въглища;
  • „видния“ за претопяване на рудата и добив на желязо;
  • „мадани-самокови“ за обработка на желязото до краен продукт.

„Пещерите“ в района са минни изработки, свързани с древния златодобив, и „нови“ минни изработки, използвани за бомбоубежище по времето на Втората световна война от Генералния щаб на армията.

РелигииРедактиране

Основна и единствена религия в Говедарци е християнството. В селото църквите работят само на празници от 07.30 до 12.00 ч., а Манастира „Свети Георги“ събота и неделя, и на празниците през делнични дни от 09.00 до 16.00 ч.

Всички църковни храмове в селата Говедарци, Маджаре, Мала църква и Бели Искър са под ръководството на Църковно настоятелство – с. Говедарци

Курбаните в ГоведарциРедактиране

  • Гергьовден (6 май) – манастир „Св. Георги Победоносец“
  • „Св. Троица“ (датата се мени – 27.05.2018) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото
  • Петровден (29 юни) – храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“
  • Илинден (20 юли) – параклис „Св. пророк Илия“
  • Успение Богородично (15 август) – храм „Св. Никола“, храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Успение Богородично“
  • Успение на Св. Иван Рилски (18 август) – параклис „Св. Иван Рилски Чудотворец“
  • Рождество Богородично (8 септември) – манастир „Св. Троица“ – Аязмото
  • Покров Богородичен (1 октомври) – храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, параклис „Покров Богородичен“
  • Петковден (14 октомври) – храм „Св. Никола“
  • „Св. мчк Мина“ (11 ноември) – параклис „Св. Мина“

Държавни институцииРедактиране

  • Хотел на Министерство на финансите – м. Гюлечица
  • Хотел на Българската академия на науките – м. Гюлечица
  • Почивна станция на „Автомагистрали“ ЕАД – м. Гюлечица
  • Почивна станция на „Метрополитен“ ЕАД – към Столична община
  • Метеорологична станция – Говедарци към НИМХ на БАН – м. Овнарско
  • Институт за гората – БАН
  • Здравен дом – филиал на МБАЛ „Самоков“ ЕООД
  • БТХ „Автостарт“ АД – към „Държавно автомобилно предприятие“ (ДАП) – филиал Говедарци
  • Хотел „Мальовица“ – к.к. Мальовица към Български туристически съюз
  • ЦПШ „Мальовица“ – к.к. Мальовица към Български туристически съюз
  • ДГС – Говедарци към Югозападно държавно предприятие (Благоевград)

Културни и природни забележителностиРедактиране

Над котловината се намира връх Мальовица и селото е един от изходните пунктове за достигането му. От Говедарци тръгват маршрути за хижа Вада (2 часа пеш), хижа Мечит (1 час), хижа Ловна (3 часа), хижа и планинска школа Мальовица (по пътя за хижата и през местността Овнарско). През хижа Вада може да се стигне до Седемте рилски езера, едноименната хижа, от хижа Мечит се стига до заслона Кобилино бранище и от комплекс Мальовица се стига до циркуса Страшното езеро, където има изграден заслон, като другият маршрут е през местността „Овнарско“.

В местността Надарица има останки от древно селище, датиращо от времето на Римската империя.

В местностите Тапанковица, Мечкарица и Изворо има запазени исторически паметници – църкви, манастир и параклиси.

Селото е изходен пункт за Седемте рилски езера, Чанаците – 2 бр, Урдини езера – 6 бр, Мальовишки езера – 3 бр., Еленини езера, циркусът на Страшното езеро – 5 езера, Лопушките езера и Сухото езеро. Общо около двадесет и пет високопланински езера, някои от които богати на местна пъстърва.

Редовни събитияРедактиране

  • „Св. Троица“ (Петдесетница) – официален събор на селото (27.05.2018)
  • Гергьовден – събор на Манастир „Св. Георги Победоносец“
  • Тодоровден – организират се състезания с коне в м. „Лакатица“
  • 31 декември – организира се събор за посрещане на Нова Година
  • Йордановден – организира се наддаване за Кръста в Манастир „Св. Троица“ – Аязмото
  • Ивановден – традиционно къпят в буйната планинска река всички моми и млади невести
  • Национален фолклорен фестивал „Дар от природата“ – (25 – 26 август 2018)

ОбразованиеРедактиране

  • ОУ „Димчо Дебелянов“
  • ЦДГ „Незабравка“
  • Народно читалище „Христо Ботев – 1928“

Личности, родени в ГоведарциРедактиране

Личности, починали в ГоведарциРедактиране

ТранспортРедактиране

Село Говедарци има редовен транспорт на всеки час от Автогара Самоков. Фирмата, която обслужва линията Самоков – Говедарци е „Експрес бус-транс 2003“ ЕООД. Цената на билета е 1.90 лв. Всеки ден от Автогара Самоков в 08.15 ч. и 16.15 ч., тръгва маршрутка по линията Самоков – Говедарци – Мальовица, като цената на билета Самоков – Мальовица е 6.00 лв., а цената на билета – Говедарци – Мальовица – 4.00 лв.

ЛитератураРедактиране

В Говедарци също така има и библиотека, достъпна за всеки жител на селото.

КухняРедактиране

Кухнята е традиционна, българска, като от националните ястия са популярни витата баница, зелник, киселник, котмач, каварма и др.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 3 май 2020. (на български)
  2. „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 3 май 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране