Демир Димитров Борачев, с псевдоним Чичо, е български комунист, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин, военен деец, офицер, генерал-полковник.

Демир Борачев
български партизанин и генерал
Роден
Починал
18 януари 1995 г. (84 г.)
Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   [1]

Биография редактиране

Демир Борачев е роден в с. Николаевка, Варненско, на 23 февруари 1910 г.

Като ученик е активен член на Работническия младежки съюз от 1928 г. Член на БКП от 1931 г. От 1925 до 1931 г. е ученик в Духовната семинария в София. Студент в Шумен­с­кия учител­ски инс­титут (1931 – 1933) и секретар на институтската организация на Българския общ народен студентски съюз. Сек­ретар на окръж­ния комитет на Доб­ру­джан­с­кия младежки съюз и на окръж­ния комитет на Добруджанската революционна организация. Арес­туван е през май 1933 г. По процеса срещу шумен­с­ката военна кон­с­пирация е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Присъдата е заменена със затвор. Изтърпява я до май 1941 г. В затвора преподава История на БКП, политическа икономия и руски език.

След освобож­даването му от зат­вора е сек­ретар на вар­нен­с­кия сел­ски пар­тиен район на БКП, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на воен­ната комисия при окръж­ния комитет на пар­тията.

Участва в съпротивителното движение през Втората световна война. Партизанин от май 1942 г. в чета „Народна дума“ (коман­дир и полит­комисар) в Коджа Бал­кан. От 1942 г. е член на окръж­ния комитет на БКП и върши нелегална организационна работа, като ръководи съз­даването на Вар­нен­с­ката пар­тизан­ска чета (Партизански отряд „Васил Левски“ (Варна)). От съз­даването ѝ през юли 1943 г. до януари 1944 г. е полит­комисар на Десета Варненска въстаническа оперативна зона на НОВА. От януари до 9 септември 1944 г. е командир на зоната. Два пъти задочно е осъждан на смърт.[2]

След 9 септември 1944 г. е член на Бюрото на окръж­ния и облас­т­ния комитети на БКП и на облас­т­ния комитет на Отечествения фронт, началник на новосъздадените Народ­на гвар­дия и Народна милиция във Вар­нен­ски окръг. По решение на ЦК на БКП участва в пър­вия период на Отечествената война (1944 – 1945 г.) като помощник-командир (политкомисар) на IV Преславска пехотна дивизия. Награден е с 2 ордена За храброст. Отзован е от фронта и от март 1945 г. отново е на пар­тийна и организационна работа във Варна до октомври 1945 г.

По решение на ЦК на БКП става кадрови военен деец. В периода октомври 1945 – септември 1946 г. завършва курс за старши офицери във Военното училище в София. Завър­шва Вис­шият академични кур­сове „Вис­т­рел“ (октомври 1947 – декември 1948) и Вис­шата академия на Генерал­ния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР (ноември 1951 – ноември 1953). В периода октомври 1946 – октомври 1947 командир на осми стрелкови полк. От декември 1948 до ноември 1949 г. е командир на трета стрелкова дивизия. Между ноември 1949 и ноември 1950 г. е командир на четвърта стрелкова дивизия. Командир на седма мотострелкова дивизия (ноември 1950 – ноември 1951), корпус (1953), командващ Втора армия (11 декември 1954 – 3 август 1956) в Пловдив. Заместник-началник е на Генералния щаб (ноември 1953) по организационно-мобилизационните въпроси[3]. По-късно завеж­да отдел „Админис­т­ративни органи“ на ЦК на БКП (1956 – 1960).[4][5]

Замес­т­ник и първи заместник-министър на вът­реш­ните работи, отговарял за мобилизацион­ната готов­ност и за войс­ките на МВР (1960 – 1973).[6][7]

Кандидат-член (от VII конгрес на БКП, 1958) и член (от VIII конгрес на БКП, 1962) на ЦК на БКП до 1990 г.[8]

Военни звания: генерал-майор (1953), генерал-лейтенант (1959), генерал-полковник (1969). Той е един­с­т­веният бъл­гар­ски генерал, завършил пъл­ния курс на Софийската духовна семинария.[9]

През октом­ври 1973 г. е изб­ран за заместник-председател на Национал­ния съвет на Отечествения фронт. Остава на този пост 14 години (1973 – 1987). След пенсиониране работи в Българския ловно-рибарски съюз.

Избиран е за народен пред­с­тавител в Пето, Шесто, Седмо и Осмо народни съб­рания.

Образование редактиране

  • Софийска духовна семинария – (1925 – 1931)
  • Шумен­с­ки учител­ски инс­титут (1931 – 1933)
  • Военно училище, София, курс за старши офицери (октомври 1945 – септември 1946)
  • Вис­ш академичен кур­с „Вис­т­рел“, СССР (октомври 1947 – декември 1948)
  • Вис­ша академия на Генерал­ния щаб на Съветската армия „К. Е. Ворошилов“ в СССР (ноември 1951 – ноември 1953)

Военни звания редактиране

Награди редактиране

и много други бъл­гар­ски, съвет­ски и на други страни ордени и медали.[11][12]

Мемоари редактиране

  • Бойци. Спомени, Партиздат, София, 1982
  • Пълномощници на Партията. Спомени за Отечествената война 1944 – 1945, Издателство на ОФ, София, 1985
  • Една изповед..., Тип-топ прес, 2015, ISBN 978-954-723-145-0

Източници редактиране

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 158
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 47
  3. Протокол № 416 от 9 декември 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 46
  4. Черен календар на комунизма. 17 ноември 1956 г., desebg.com
  5. Протокол № 119 от 4 май 1957 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП
  6. Протокол № 249 от 23 декември 1959 г. с взети решения за: ...; назначаване на Апостол Колчев и Демир Борачев за първи зам.-министър и зам.-министър на МВР.
  7. о.з. ген.-полк. Ангел Солаков, Председателят на КДС разказва…, „Тексимреклама“ АД, 1993 г.
  8. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 61
  9. Смел борец срещу фашизма, достоен български генерал, в-к „Земя“, 25.02.2015 // Архивиран от оригинала на 2015-10-05. Посетен на 2015-10-02.
  10. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 22
  11. Протокол № 107 от 17 февруари 1970 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП със справки за наградите на ген. Благой Пенев и ген.-полк. Демир Борачев и др. 31 януари – 28 февруари 1970 г., (стр. 89).
  12. Севда Маринова, Живот в защита на отечеството. 105 години от рождението на ген. Демир Борачев , вестник „Дума“, 23.02.2015, брой: 43