Седми артилерийски полк
Седми артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Седми артилерийски полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 1904 – ноември 1944 |
Държава | България |
Тип | Артилерийски полк |
Гарнизон | Самоков |
Формиране
редактиранеИсторията на полка започва през 1903 година, когато с Указ № 85 за формирането на Седми артилерийски полк в състав от 3 отделения, едно от 4-ти артилерийски полк и две от 1-ви артилерийски полк. Полкът е формиран през 1904 година със заповед №8 към Военното ведомство.[1][2]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПрез Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 7-и полски скорострелен артилерийски полк, формира 7-и нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия (2-ра съюзна армия).[3]
Командване и състав
редактиранеПо време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:[4]
- Командир на полка – полковник Васил Рейнов
- Командир на 1-во отделение (1-ва, 2-ра и 7-а батареи) – майор Васил Бараков[5]
- Командир на 2-ра батарея – майор Янко Коджов
- Командир на 2-ро отделение (3-та, 4-та и 8-а батареи) – майор Захарий Захариев, майор Антон Подгоров (6 – 13 октомври 1912) – временен командир
- Командир на 3-то отделение (5-а, 6-а и 9-а батареи) – майор Харалампи Златанов, майор Янко Коджов (13 октомври 1912 – 2 февруари 1913) – временен командир
- Командир на 5-а батарея майор Антон Подгоров
- Командир на 1-во отделение (1-ва, 2-ра и 7-а батареи) – майор Васил Бараков[5]
- Военен лекар – санитарен майор ветеринар д-р Иван Владов
Седми нескорострелен артилерийски полк
редактиранеСедми нескорострелен артилерийски полк е формиран в Самоков на 12 септември 1912 година от чинове на 7-и артилерийски полк. Влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия. Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 1 октомври 1913 година, като чиновите му се превеждат обратно в 7-искорострелен артилерийски полк.[6]
Командване и състав
редактиранеПо време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:[7]
- Командир на полка – подполковник Иван Пройнов
- Командир на 1-во отделение – майор Кирил Николов
- Командир на 2-ро отделение – майор о.з. Никола Проданов
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеПрез Първата световна война (1915 – 1918) 7-и артилерийски полк е отново в състава на 7-а пехотна рилска дивизия(2-ра армия), като част от 7-а артилерийска бригада и е под командването на подполковник Васил Петров.[8]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[1]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 23 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1149 |
Коне: 1121 Волове: 13 |
Обикновени коли: 151 Товарни коли: 136 |
Пушки и карабини: 60 Полски с.с. оръдия: 24 Планински с.с. оръдия: 12 |
Между двете световни войни
редактиранеПрез 1920 година съгласно предписание №6129 на Министерството на войната и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 7-о артилерийско отделение. На 1 февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 7-и артилерийски полк с две артилерийски отделения, но носи явното название отделение до 1938 година.[2]
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПо време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941, 1942 и 1943 година полкът е част от Първи български окупационен корпус. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 7-а пехотна рилска дивизия. Демобилизиран е през ноември 1944 година в Самоков.[2]
За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.[2]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Седми артилерийски полк (1904 – 1912)
- Седми скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
- Седми артилерийски полк (1913 – 1915)
- Седми скорострелен артилерийски полк (1915 – 1920)
- Седмо артилерийско отделение (1920 – 1928)
- Седми артилерийски полк (1928 – 1938)
- Седми дивизионен артилерийски полк (1938 – ноември 1944)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Полковник | Петър Тантилов | 1904 – 1907 |
2. | Полковник | Васил Райнов | от 1907, Балкански войни |
3. | Подполковник | Стоян Пушкаров | от 1914 |
4. | Подполковник | Васил Петров | от септември 1915 |
Подполковник | Георги Михайлов | 1927 – 1933? | |
Подполковник | Никола Михов | от 1933 | |
Подполковник | Константин Стоянов | 1935 – 1935 | |
Подполковник | Начо Грозев | 14 септември 1944 – ноември 1944 |
Други командири: Иван Мечкуевски
Бележки
редактиране- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 208
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 245 – 246
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 246
- ↑ Подполковник от 1 януари 1913
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 222 (цит: Централен военен архив, ф. 149б, а.е. 24)
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 246
- ↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 3, стр. 1127
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен татър“, София, 1935, Държавна печатница
- Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница