Отваря главното меню

Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; на монголски: Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал. Дължината ѝ е 1024 km, от които 615 km в Монголия и 409 km в Русия. Дължината ѝ заедно с дясната съставяща я река Идер е 1476 km.

Селенга
Selenga2.jpg
Relief map of Mongolia.png
49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Mongolia.svg Монголия
Хьовсгьол
Булган
Селенге
Flag of Russia.svg Русия
Република Бурятия
Дължина 1024 km
Водосборен басейн 447 000 km²
Отток 935 (устие) m³/s
Начало
Място Делгер Мурен (лява съставяща)
Идер (дясна съставяща)
Монголия
Хьовсгьол
Координати 49°15′44.28″ с. ш. 100°40′44.76″ и. д. / 49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
Надм. височина 1179 m
Устие
Място ез. БайкалАнгараЕнисейКарско море
Координати 52°16′33.96″ с. ш. 106°16′17.76″ и. д. / 52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Надм. височина 455 m
Ширина делта m
Селенга в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Енисей
Карта на водосборния басейн на река Селенга.

Съдържание

Географска характеристикаРедактиране

Извор, течение, устиеРедактиране

Река Селенга се образува от сливането на двете големи съставящи я реки Делгер Мурен (445 km, лява съставяща) и Идер (452 km, дясна съставяща), на 1179 m н.в. в южната част на аймака Хьовсгьол, Монголия. Река Делгер Мурен води началото си от хребета Улаан Тайга в западната част на аймака Хьовсгьол, а река Идер – от западната част на планината Хангай в аймака Завхан. След образуването си Селенга тече на протежение от 615 km в посока изток-североизток през северните аймаци на Монголия Хьовсгьол, Булган и Селенге. Тук долината ѝ има предимно равнинен облик като се редуват стеснения (до 1 – 2 km) и долинни разширения (до 20 – 25 km), където реката се разделя на ръкави и образува многочислени острови. При село Наушки, Република Бурятия Селенга навлиза в Русия и протича по нейната територия на протежение от 409 km. Тук долината ѝ става широка, а посоката ѝ – североизточна. След град Улан Уде реката заобикаля от изток и североизток хребета Хамар Дабан в дълбока и тясна проломна долина и при посьолок Селенгинск навлиза в котловината на езерото Байкал. Тук Селенга образува голяма ветрилообразна делта с площ от 680 km2 и чрез няколко по-големи и по-малки ръкави се влива в югоизточната част на езерото, на 455 m н.в.

Водосборен басейнРедактиране

Водосборният басейн на Селенга има площ от 447 хил. km2, което представлява 43,02% от водосборния басейн на река Ангара. Площта на собствения басейн на Селенга обхваща части от Монголия и Русия:

Монголия – аймаци Архангай (целия), Булган (целия), Завхан (частично), Йовьорхангай (частично), Селенге (целия), Тьов (частично), Улан Батор (целия), Хентий (частично) и Хьовсгьол (частично)
РусияРепублика Бурятия, Забайкалски край и Република Тува (всички частично)

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на река Иркут, ляв приток на Ангара, река Турка и други по-малки реки вливащи се в езерото Байкал;
  • на североизток – водосборния басейн на река Лена;
  • на изток – водосборния басейн на река Амур;
  • на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята Гоби;
  • на запад – водосборните басейни на реките Дзабхан и Тес-Хем, вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в Монголия;
  • на северозапад – водосборния басейн на река Малък Енисей (лява съставяща на Енисей).

ПритоциРедактиране

Река Селенга получава множество притоци, като 10 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки хоказателиРедактиране

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Водният режим се характеризира ниско пролетно и високо лятно и есенно пълноводие в резултата до дъждовете през този сезон и зимно маловодие. Основна част от оттока на реката се формира на територията на Монголия, като на границата с Русия той съставлява 14 – 15 km3 годишно. В Русия се формира още толкова годишен отток, като по този начин общия среден многогодишен отток съставлява 28,98 m3, което представлява около 45 – 50% от общото количество вода постъпваща в езерото Байкал. Освен това Селенга годишно внася в езерото 3,6 млн. т. наноси, което представлява около 70% от всичките наноси постъпващи в езерото. Среден годишен отток близо до руско-монголската граница 310 m3/s, на 127 km от устието 935 m3/s (максимален в устието през 1973 г. 4140 m3/s). Замръзва през ноември, а се размразява през април.

СелищаРедактиране

По течението на реката в са разположени множество населени места. На територията на Монголия по течението на реката са разположени няколко малки села, а в устието на река Орхон – град Сухе Батор. В Русия на Селенга е разположена столицата на Република Бурятия град Улан Уде, селищата от градски тип (посьолки) Наушки и Селенгинск и село Кабанск (районен център).

Стопанско значениеРедактиране

До края на ХХ в. от устието на реката до град Сухе Батор в Монголия се е извършвало регулярно корабоплаване, което сега е прекратено. На територията на Монголия в басейна на реката се експлоатират находища на кафяви въглища, а на руска територия има топли минерални извори.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Селенга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.