Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; на монголски: Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал. Дължината ѝ е 1024 km, от които 615 km в Монголия и 409 km в Русия. Дължината ѝ заедно с дясната съставяща я река Идер е 1476 km.

Селенга
Сэлэнгэ мөрөн
49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Монголия
Хьовсгьол
Булган
Селенге
Русия
Република Бурятия
Дължина1024 km
Водосб. басейн447 000 km²
Отток935 (устие) m³/s
Начало
МястоДелгер Мурен (лява съставяща)
Идер (дясна съставяща)
Координати49°15′44.28″ с. ш. 100°40′44.76″ и. д. / 49.2623° с. ш. 100.6791° и. д.
Надм. височина1179 m
Устие
Мястоез. БайкалАнгараЕнисейКарско море
Координати52°16′33.96″ с. ш. 106°16′17.76″ и. д. / 52.2761° с. ш. 106.2716° и. д.
Надм. височина455 m
Ширинаделта m
Селенга в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Енисей
Карта на водосборния басейн на река Селенга.

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Река Селенга се образува от сливането на двете големи съставящи я реки Делгер Мурен (445 km, лява съставяща) и Идер (452 km, дясна съставяща), на 1179 m н.в. в южната част на аймака Хьовсгьол, Монголия. Река Делгер Мурен води началото си от хребета Улаан Тайга в западната част на аймака Хьовсгьол, а река Идер – от западната част на планината Хангай в аймака Завхан. След образуването си Селенга тече на протежение от 615 km в посока изток-североизток през северните аймаци на Монголия Хьовсгьол, Булган и Селенге. Тук долината ѝ има предимно равнинен облик като се редуват стеснения (до 1 – 2 km) и долинни разширения (до 20 – 25 km), където реката се разделя на ръкави и образува многочислени острови. При село Наушки, Република Бурятия Селенга навлиза в Русия и протича по нейната територия на протежение от 409 km. Тук долината ѝ става широка, а посоката ѝ – североизточна. След град Улан Уде реката заобикаля от изток и североизток хребета Хамар Дабан в дълбока и тясна проломна долина и при посьолок Селенгинск навлиза в котловината на езерото Байкал. Тук Селенга образува голяма ветрилообразна делта с площ от 680 km2 и чрез няколко по-големи и по-малки ръкави се влива в югоизточната част на езерото, на 455 m н.в.

Водосборен басейн

редактиране

Водосборният басейн на Селенга има площ от 447 хил. km2, което представлява 43,02% от водосборния басейн на река Ангара. Площта на собствения басейн на Селенга обхваща части от Монголия и Русия:

Монголия – аймаци Архангай (целия), Булган (целия), Завхан (частично), Йовьорхангай (частично), Селенге (целия), Тьов (частично), Улан Батор (целия), Хентий (частично) и Хьовсгьол (частично)
Русия – Република Бурятия, Забайкалски край и Република Тува (всички частично)

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на река Иркут, ляв приток на Ангара, река Турка и други по-малки реки вливащи се в езерото Байкал;
  • на североизток – водосборния басейн на река Лена;
  • на изток – водосборния басейн на река Амур;
  • на юг – водосборните басейни на малки реки, пресъхващи в пустинята Гоби;
  • на запад – водосборните басейни на реките Дзабхан и Тес-Хем, вливащи се езера разположени в Котловината на Големите езера в Монголия;
  • на северозапад – водосборния басейн на река Малък Енисей (лява съставяща на Енисей).

Река Селенга получава множество притоци, като 10 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборния им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Хидроложки хоказатели

редактиране

Подхранването на реката е смесено, като преобладава дъждовното. Водният режим се характеризира ниско пролетно и високо лятно и есенно пълноводие в резултата до дъждовете през този сезон и зимно маловодие. Основна част от оттока на реката се формира на територията на Монголия, като на границата с Русия той съставлява 14 – 15 km3 годишно. В Русия се формира още толкова годишен отток, като по този начин общия среден многогодишен отток съставлява 28,98 m3, което представлява около 45 – 50% от общото количество вода постъпваща в езерото Байкал. Освен това Селенга годишно внася в езерото 3,6 млн. т. наноси, което представлява около 70% от всичките наноси постъпващи в езерото. Среден годишен отток близо до руско-монголската граница 310 m3/s, на 127 km от устието 935 m3/s (максимален в устието през 1973 г. 4140 m3/s). Замръзва през ноември, а се размразява през април.

По течението на реката в са разположени множество населени места. На територията на Монголия по течението на реката са разположени няколко малки села, а в устието на река Орхон – град Сухе Батор. В Русия на Селенга е разположена столицата на Република Бурятия град Улан Уде, селищата от градски тип (посьолки) Наушки и Селенгинск и село Кабанск (районен център).

Стопанско значение

редактиране

До края на ХХ в. от устието на реката до град Сухе Батор в Монголия се е извършвало регулярно корабоплаване, което сега е прекратено. На територията на Монголия в басейна на реката се експлоатират находища на кафяви въглища, а на руска територия има топли минерални извори.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Селенга“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​