Сенковец
Сенковец (Сенковица или Сенкьовица) е река в Североизточна България, област Шумен – община Хитрино, област Разград – общини Самуил и Исперих и Област Силистра – общини Главиница и Ситово, десен приток на р. Дунав (влива се в нея като суходолие), на 405-и km. Дължината ѝ е 101,6[1] km, която ѝ отрежда 34-то място сред реките на България.
| Сенковец (Сенковица, Сенкьовица) | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Шумен Община Хитрино Област Разград Община Самуил Община Исперих Област Силистра Община Главиница Община Ситово |
| Дължина | 101,6 km |
| Водосб. басейн | 553 km² |
| Отток | 0,166 m³/s |
| Начало | |
| Място | от източната част на село Висока поляна, Община Хитрино, Самуиловските височини |
| Координати | |
| Надм. височина | 448 m |
| Устие | |
| Място | десен приток (като суходолие) на река Дунав (на 405-и km) → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 11 m |
Река Сенковец води началото си под името Сазлъка от извор-чешма „Коса чешме" (на 448 m н.в.), разположена в източната част на село Висока поляна, община Хитрино, в Самуиловските височини. Тече в северна посока, като почти по цялото си протежение долината ѝ е каньоновидна, всечена дълбоко в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След село Китанчево, община Исперих пресъхва, а след село Босна, община Ситово долината ѝ става много широка, на места над 1 км, но отново със стръмни (над 50 m) брегове. Влива се като суходолие отдясно в река Дунав (на 405-и km), на 11 m н.в., срещу българският остров Гарван.
Площта на водосборния басейн на река Сенковец е 553 km2, което представлява 0,07% от водосборния басейн на Дунав. Основен приток е река Ясенковец, вливаща се в нея отдясно като суходолие.
Сенковец е с основно дъждовно-снежно подхранване, но се подхранва и от множество карстови извори, които са частично каптирани. Средният годишен отток при град Исперих е 0,166 m3/s.
По течението на реката са разположени 11 села:
- Община Венец – Ясенково
Община Венец – Ясенково
По горното течение на реката водите ѝ се използват за напояване, като са изградени няколко микроязовира, най-големи от които са „Кара Михал", „Сазлийка", „Исперих", „Китанчево" и др.
Вижте също
редактиранеТопографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта L-35-138. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 10 (РЕМ-СОН), ИК „Труд“, София 2012, ISBN 978-954-8104-32-6, стр. 4621.
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 435 – 436.
- Реки в България.