Хитрино (община)
Община Хитрино е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.
| Община Хитрино | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Шумен |
| Площ | 289.37 km² |
| Население | 7 051 души |
| Адм. център | Хитрино |
| Брой селища | 21 |
| Сайт | hitrino.org |
| Управление | |
| Кмет | Нуридин Исмаил (ДПС; 2003) |
| Общ. съвет | 17 съветници |
.png) | |
| Община Хитрино в Общомедия | |
География редактиране
Географско положение, граници, големина редактиране
Общината е разположена в западната част на област Шумен. С площта си от 289,369 km2 е 6-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 8,54% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Венец;
- на изток – община Нови пазар;
- на юг – община Шумен;
- на югозапад – община Търговище, област Търговище;
- на запад – община Лозница, област Разград;
- на северозапад – община Самуил, област Разград.
Природни ресурси редактиране
Релеф редактиране
Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.
В северната част на общината попадат южните склонове на Самуиловските височини. В тях, на 1 km северозападно от село Трем се издига най-високата точка на общината – връх Сърта 458,6 m. На североизток в нейните предели е разположена западната част на Войводското плато с височина от 476,8 m, разположена на 2 km североизточно от село Живково.
Останалата част от територията на община Хитрино се заема от хълмистата историко-географска област Овче поле със средна надморска височина между 200 и 300 m. В неговата югоизточна част, на границата с община Шумен, в коритото на Провадийска река се намира минималната височина на община Хитрино – 190 m.
Води редактиране
В западната част на общината, от юг на север преминава участък от вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. През нейната територия от северозапад на югоизток, на протежение около 15 km преминава най-горното течение на Провадийска река (изворите ѝ са на територията на община Венец).
От територията на община Хитрино водят началото си две по-големи реки: Крива река – ляв приток на Провадийска река и Пакуша – ляв приток на река Врана, от басейна на Голяма Камчия.
Населени места редактиране
Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Байково | 169 | 7,765 | Бойково | Каменяк | 347 | 23,477 | Каялъ дере, Скални дол |
| Близнаци | 167 | 15,769 | Икиздже, Екисче | Развигорово | 162 | 16,134 | Кулфалар |
| Висока поляна | 194 | 10,826 | Ново олуклу | Сливак | 145 | 14,424 | Ереклийе |
| Върбак | 312 | 28,036 | Кабиюк сьоютлю | Становец | 26 | 9,865 | Йорюклер |
| Длъжко | 160 | 8,140 | Узунлар | Студеница | 279 | 11,203 | Суджаз |
| Добри Войниково | 171 | 14,275 | Хассъ | Тервел | 204 | 11,874 | Коджадиклер |
| Единаковци | 165 | 9,291 | Бурханлар | Тимарево | 800 | 22,439 | Каджи тимар, Тимарово, Равнец |
| Живково | 458 | 23,595 | Къзъл кая, Червена скала | Трем | 288 | 15,516 | Мирханлъ |
| Звегор | 269 | 10,387 | Кьоселер | Хитрино | 709 | 1,186 | Шейтанджък, Гара Шайтанджик, Гара Хитрино |
| Иглика | 203 | 12,918 | Калайджълар, Калайджийско | Черна | 284 | 12,675 | Каралар |
| Калино | 142 | 9,574 | Чамурлу | ОБЩО | 5654 | 289,369 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени редактиране
- Височайши доклад № 3063/обн. 14.04.1882 г. – преименува с. ЕЮруклер на с. Становец;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хассъ на с. Добри Войниково;
- – преименува гар.с. Гара Шайтанджик на гар.с. Гара Хитрино;
- МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Каялъ дере на с. Скални дол;
- – преименува с. Мирханлъ (Орман кьой) на с. Трем;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Екисче на с. Близнаци;
- – преименува с. Ново олуклу (Ени кьой) на с. Висока поляна;
- – преименува с. Кабиюк сюютлю на с. Върбак;
- – преименува с. Узунлар на с. Длъжко;
- – преименува с. Бурханлар на с. Единаковци;
- – преименува с. Кьоселер на с. Звегор;
- – преименува с. Калайджии на с. Калайджийско;
- – преименува с. Чамурлу на с. Калино;
- – преименува с. Скални дол на с. Каменяк;
- – преименува с. Кулфалар на с. Развигорово;
- – преименува с. Ереклие (Ериклие) на с. Сливак;
- – преименува с. Суджас на с. Студеница;
- – преименува с. Коджадиклер на с. Тервел;
- – преименува с. Каяджик тимар на с. Тимарово;
- – преименува с. Каяджик хас на с. Хасово;
- – преименува с. Къзъл кая на с. Червена скала;
- – преименува с. Каралар на с. Черна;
- Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Червена скала на с. Живково;
- Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Калайджийско на с. Иглика;
- Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Хасово и го присъединява като квартал на с. Тимарово;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бойково на с. Байково;
- – отстранява грешката в името на с. Тимарово на с. Тимарево;
- Указ № 2664/обн. 23.08.1985 г. – преименува с. Тимарево на с. Равнец;
- Указ № 2074/обн. 28.08.1987 г. – преименува гар.с. Гара Хитрино на с. Хитрино;
- – преименува Община Гара Хитрино на община Хитрино;
- Указ № 109/обн. 03.04.1998 г. – възстановява старото име на с. Равнец на с. Тимарево;
- Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
- Указ № 311/обн. 01.10.2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.
Население редактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| Година на преброяване |
Численост |
| 1934 | 17 246 |
| 1946 | 18 741 |
| 1956 | 17 442 |
| 1965 | 16 440 |
| 1975 | 14 889 |
| 1985 | 12 523 |
| 1992 | 8 219 |
| 2001 | 7 045 |
| 2011 | 6 223 |
| 2021 | 5 654 |
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 6223 | 867 | 4853 | 26 | 10 | 24 | 443 | 100,00 | 13,93 | 77,98 | 0,41 | 0,16 | 0,38 | 7,11 |
| Байково | 169 | 0 | 169 | 0 | 0 | 0 | 0 | Байково | 0,00 | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Близнаци | 206 | 28 | 177 | 0 | 0 | 0 | 1 | Близнаци | 13,59 | 85,92 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,48 |
| Висока поляна | 207 | 205 | 0 | 0 | Висока поляна | 99,03 | 0,00 | 0,00 | ||||||
| Върбак | 318 | 176 | 126 | 9 | Върбак | 55,34 | 39,62 | 2,83 | ||||||
| Длъжко | 149 | 132 | 0 | 14 | Длъжко | 88,59 | 0,00 | 9,39 | ||||||
| Добри Войниково | 175 | 32 | 141 | 0 | 0 | 0 | 2 | Добри Войниково | 18,28 | 80,57 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,14 |
| Единаковци | 144 | 9 | 118 | 5 | 0 | 3 | 9 | Единаковци | 6,25 | 81,94 | 3,47 | 0,00 | 2,08 | 6,25 |
| Живково | 564 | 46 | 511 | 4 | 2 | Живково | 8,15 | 90,60 | 0,70 | 0,35 | ||||
| Звегор | 269 | 264 | 3 | 0 | Звегор | 98,14 | 1,11 | 0,00 | ||||||
| Иглика | 204 | 6 | 196 | 0 | 1 | Иглика | 2,94 | 96,07 | 0,00 | 0,49 | ||||
| Калино | 174 | 0 | 150 | 0 | 0 | 0 | 24 | Калино | 0,00 | 86,20 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 13,79 |
| Каменяк | 475 | 137 | 245 | 0 | 0 | 4 | 89 | Каменяк | 28,84 | 51,57 | 0,00 | 0,00 | 0,84 | 18,73 |
| Развигорово | 217 | 18 | 190 | 9 | 0 | 0 | 0 | Развигорово | 8,29 | 87,55 | 4,14 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Сливак | 167 | 37 | 116 | 8 | Сливак | 22,15 | 69,46 | 4,79 | ||||||
| Становец | 30 | 28 | 0 | 0 | 0 | Становец | 93,33 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Студеница | 342 | 3 | 332 | 0 | 0 | 0 | 7 | Студеница | 0,87 | 97,07 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 2,04 |
| Тервел | 237 | 154 | 0 | 81 | Тервел | 64,97 | 0,00 | 34,17 | ||||||
| Тимарево | 848 | 62 | 763 | 0 | 0 | 4 | 19 | Тимарево | 7,31 | 89,97 | 0,00 | 0,00 | 0,47 | 2,24 |
| Трем | 296 | 156 | 0 | 138 | Трем | 52,70 | 0,00 | 46,62 | ||||||
| Хитрино | 720 | 270 | 405 | 0 | 39 | Хитрино | 37,50 | 56,25 | 0,00 | 5,41 | ||||
| Черна | 312 | 9 | 303 | 0 | 0 | 0 | 0 | Черна | 2,88 | 97,11 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
Вероизповедания редактиране
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6 223 | 100,00 |
| Православие | 705 | 11,32 |
| Католицизъм | 30 | 0,48 |
| Протестантство | 10 | 0,16 |
| Ислям | 4 651 | 74,73 |
| Друго | 0 | 0,00 |
| Нямат | 78 | 1,25 |
| Не се самоопределят | 92 | 1,47 |
| Непоказано | 657 | 10,55 |
Транспорт редактиране
През средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 25,4 km преминава участък от трасето на жп линията от село Русе – Самуил – Каспичан от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,4 km:
- участък от 9,9 km от Републикански път I-2 (от km 91,6 до km 101,5);
- участък от 12,2 km от Републикански път I-7 (от km 93,6 до km 105,8);
- началният участък от 9,3 km от Републикански път III-7004 (от km 0 до km 9,3).
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Хитрино- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
