Хитрино (община)

(пренасочване от Община Хитрино)

Община Хитрино е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Шумен.

Община Хитрино
Hitrino Municipality Within Bulgaria.png
Общи данни
Област Шумен
Площ 289.37 km²
Население 7 051 души
Адм. център Хитрино
Брой селища 21
Сайт hitrino.org
Управление
Кмет Нуридин Исмаил
(ДПС)
Общ. съвет 17 съветници
   Местна коалиция „ДОСТ“ – ДОСТ, БЗНС (11)
   ДПС (6)
Map of Hitrino municipality (Shumen Province).png
Топографска карта на община Хитрино.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в западната част на област Шумен. С площта си от 289,369 km2 е 6-а по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 8,54% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в централните части на Източната Дунавска равнина.

В северната част на общината попадат южните склонове на Самуиловските височини. В тях, на 1 km северозападно от село Трем се издига най-високата точка на общината – връх Сърта 458,6 m. На североизток в нейните предели е разположена западната част на Войводското плато с височина от 476,8 m, разположена на 2 km североизточно от село Живково.

Останалата част от територията на община Хитрино се заема от хълмистата историко-географска област Овче поле със средна надморска височина между 200 и 300 m. В неговата югоизточна част, на границата с община Шумен, в коритото на Провадийска река се намира минималната височина на община Хитрино – 190 m.

ВодиРедактиране

В западната част на общината, от юг на север преминава участък от вододела между Дунавския водосборен басейн и Черноморския водосборен басейн. През нейната територия от северозапад на югоизток, на протежение около 15 km преминава най-горното течение на Провадийска река (изворите ѝ са на територията на община Венец).

От територията на община Хитрино водят началото си две по-големи реки: Крива река – ляв приток на Провадийска река и Пакуша – ляв приток на река Врана, от басейна на Голяма Камчия.

Населени местаРедактиране

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Байково 169 7,765 Бойково Каменяк 475 23,477 Каялъ дере, Скални дол
Близнаци 206 15,769 Икиздже, Екисче Развигорово 217 16,134 Кулфалар
Висока поляна 207 10,826 Ново олуклу Сливак 167 14,424 Ереклийе
Върбак 318 28,036 Кабиюк сьоютлю Становец 30 9,865 Йорюклер
Длъжко 149 8,140 Узунлар Студеница 342 11,203 Суджаз
Добри Войниково 175 14,275 Хассъ Тервел 237 11,874 Коджадиклер
Единаковци 144 9,291 Бурханлар Тимарево 848 22,439 Каджи тимар, Тимарово, Равнец
Живково 564 23,595 Къзъл кая, Червена скала Трем 296 15,516 Мирханлъ
Звегор 269 10,387 Кьоселер Хитрино 720 1,186 Шейтанджък, Гара Шайтанджик, Гара Хитрино
Иглика 204 12,918 Калайджълар, Калайджийско Черна 312 12,675 Каралар
Калино 174 9,574 Чамурлу ОБЩО 6223 289,369 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • Височайши доклад № 3063/обн. 14.04.1882 г. – преименува с. ЕЮруклер на с. Становец;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хассъ на с. Добри Войниково;
– преименува гар.с. Гара Шайтанджик на гар.с. Гара Хитрино;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Каялъ дере на с. Скални дол;
– преименува с. Мирханлъ (Орман кьой) на с. Трем;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Екисче на с. Близнаци;
– преименува с. Ново олуклу (Ени кьой) на с. Висока поляна;
– преименува с. Кабиюк сюютлю на с. Върбак;
– преименува с. Узунлар на с. Длъжко;
– преименува с. Бурханлар на с. Единаковци;
– преименува с. Кьоселер на с. Звегор;
– преименува с. Калайджии на с. Калайджийско;
– преименува с. Чамурлу на с. Калино;
– преименува с. Скални дол на с. Каменяк;
– преименува с. Кулфалар на с. Развигорово;
– преименува с. Ереклие (Ериклие) на с. Сливак;
– преименува с. Суджас на с. Студеница;
– преименува с. Коджадиклер на с. Тервел;
– преименува с. Каяджик тимар на с. Тимарово;
– преименува с. Каяджик хас на с. Хасово;
– преименува с. Къзъл кая на с. Червена скала;
– преименува с. Каралар на с. Черна;
  • Указ № 131/обн. 14.03.1950 г. – преименува с. Червена скала на с. Живково;
  • Указ № 236/обн. 28.05.1950 г. – преименува с. Калайджийско на с. Иглика;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Хасово и го присъединява като квартал на с. Тимарово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бойково на с. Байково;
– отстранява грешката в името на с. Тимарово на с. Тимарево;
  • Указ № 2664/обн. 23.08.1985 г. – преименува с. Тимарево на с. Равнец;
  • Указ № 2074/обн. 28.08.1987 г. – преименува гар.с. Гара Хитрино на с. Хитрино;
– преименува Община Гара Хитрино на община Хитрино;
  • Указ № 109/обн. 03.04.1998 г. – възстановява старото име на с. Равнец на с. Тимарево;
  • Указ № 216/обн.14.07.1999 г. – отделя с. Велино и неговото землище от община Хитрино и го присъединява към община Шумен;
  • Указ № 311/обн. 01.10.2002 г. – отделя с. Черна и неговото землище от община Венец и го присъединява към община Хитрино.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 17 246
1946 18 741
1956 17 442
1965 16 440
1975 14 889
1985 12 523
1992 8 219
2001 7 045
2011 6 223

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 6223 867 4853 26 10 24 443 100,00 13,93 77,98 0,41 0,16 0,38 7,11
Байково 169 0 169 0 0 0 0 Байково 0,00 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Близнаци 206 28 177 0 0 0 1 Близнаци 13,59 85,92 0,00 0,00 0,00 0,48
Висока поляна 207 205 0 0 Висока поляна 99,03 0,00 0,00
Върбак 318 176 126 9 Върбак 55,34 39,62 2,83
Длъжко 149 132 0 14 Длъжко 88,59 0,00 9,39
Добри Войниково 175 32 141 0 0 0 2 Добри Войниково 18,28 80,57 0,00 0,00 0,00 1,14
Единаковци 144 9 118 5 0 3 9 Единаковци 6,25 81,94 3,47 0,00 2,08 6,25
Живково 564 46 511 4 2 Живково 8,15 90,60 0,70 0,35
Звегор 269 264 3 0 Звегор 98,14 1,11 0,00
Иглика 204 6 196 0 1 Иглика 2,94 96,07 0,00 0,49
Калино 174 0 150 0 0 0 24 Калино 0,00 86,20 0,00 0,00 0,00 13,79
Каменяк 475 137 245 0 0 4 89 Каменяк 28,84 51,57 0,00 0,00 0,84 18,73
Развигорово 217 18 190 9 0 0 0 Развигорово 8,29 87,55 4,14 0,00 0,00 0,00
Сливак 167 37 116 8 Сливак 22,15 69,46 4,79
Становец 30 28 0 0 0 Становец 93,33 0,00 0,00 0,00
Студеница 342 3 332 0 0 0 7 Студеница 0,87 97,07 0,00 0,00 0,00 2,04
Тервел 237 154 0 81 Тервел 64,97 0,00 34,17
Тимарево 848 62 763 0 0 4 19 Тимарево 7,31 89,97 0,00 0,00 0,47 2,24
Трем 296 156 0 138 Трем 52,70 0,00 46,62
Хитрино 720 270 405 0 39 Хитрино 37,50 56,25 0,00 5,41
Черна 312 9 303 0 0 0 0 Черна 2,88 97,11 0,00 0,00 0,00 0,00

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 6 223 100,00
Православие 705 11,32
Католицизъм 30 0,48
Протестантство 10 0,16
Ислям 4 651 74,73
Друго 0 0,00
Нямат 78 1,25
Не се самоопределят 92 1,47
Непоказано 657 10,55

ТранспортРедактиране

През средата на общината, от северозапад на югоизток, на протежение от 25,4 km преминава участък от трасето на жп линията от село РусеСамуилКаспичан от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 31,4 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 октомври 2020. (на английски)

Външни препраткиРедактиране