Сенокос (община Цариброд)

(пренасочване от Сенокос (Община Цариброд))
Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.

Сенокос е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия. Разположено е на юг от билото на Стара планина, в областта Горни Висок. През 2002 година населението на Сенокос е 44 души, докато през 1991 г. е било 78 души. Според официалните данни от 2002 г. в селото живеят 29 българи и 15 сърби.

Сенокос
Сенокос/Senokos
43.1431° с. ш. 22.9258° и. д.
Сенокос
Страна Сърбия
ОкръгПиротски окръг
ОбщинаЦариброд
Надм. височина1130 m
Население29 души (2011)

Обща информация

редактиране

Селото е разположено в района на Горни Висок. От Освобождението до Ньойския договор то е попадало в границите на Княжество България в рамките на община Славиня, Трънски окръг.

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 г. Сеноковче е отбелязано като село с 42 домакинства и 5 неженени.[1] Селото се споменава под сегашното си име в османотурски данъчен регистър на джелепкешаните от 1576 година. Седем данъчно задължени лица – Лале Стоян, Иван, златар, Пею Дойнин, поп Драган, Стоян Иван, поп Тодор и Петко Стоил, дължат налог от 285 овце.[2]

Според преброяването от 1881 година се е състояло от 80 къщи с население от 625 жители българи, между които 5 мюсюлмани и една рускиня.

Основното занятие на населението му е било овцевъдството, но имало и занаятчии, между които каменоделци и строители. Знае се, че къщите в Сенокос са били градени в миналото както от майстори от съседното село Каменица, така и от местни.

Селският енорийски храм „Св.вмч. Панталеймон Целител“ е изграден в периода 1870-1872 година, но иконостасът е изработен за две години от 1873 до 1875 година, като повечето икони са дело на Никола Образописов от Самоков от 1873 година. Една от тях според ктиторския си надпис е дарена от Никола Манчов от Берковица. Черквата е била частично изписана от Никола Образописов, вероятно през 1873 година, а в 1899 година - от друг зограф, чието име не е известно,[3] е добавил още една сцена – „Страданието на св. Иван Рилски Чудотворец“, както и образите на светите братя Кирил и Методий. В църквата са запазени няколко богослужебни и църковни книги от средата на XIX век и икони, дарени от съседните села, както и една от Самоков.[3]

В селското гробище има надгробия и части от оброчни кръстове, датиращи от 1821, 1860, 1900 и други години. Повечето от тях били изработени в съседното село Каменица. Около 1990 година сводът на черквата се пропукал и в периода 2004-2005 година е преизграден и укрепен със скрит стоманобетонов пояс. Според местното предание черквата била изградена от външни майстори. Стиловите ѝ особености показват, че тя е несъмнено дело на славински строители.

Личности

редактиране
  • Тодор Пакшин Мадов (1882-?), български офицер, подпоручик от 1913 г., капитан от 1920 г., служил в 25 Драгомански полк, уволнен през 1919 г.[4]

Литература

редактиране
  • Тулешков, Николай. „Славинските първомайстори“, София, 2007, 15-16, стр. 120-122
  1. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 169.
  2. Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 155.
  3. а б Зденка Тодорова, Светилища, разделени с граница, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.40
  4. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. ІІІ-ІV. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 197.