Двадесет и пети пехотен драгомански полк

(пренасочване от 25 Драгомански полк)

Двадесет и пети пехотен Драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.

Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Информация
Активна10 февруари 1900 – 1950
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон
Гарнизон
Щаб
София (10 – 14 февруари 1900)
Брезник (от 14 февруари 1900)
Цариброд (от 30 декември 1903), Сливница (след 1920), Кресна (от 7 май 1947)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Константин Георгиев
Ген. Стефан Цанев

Формиране

редактиране

Двадесет и пети пехотен Драгомански полк е формиран в София под името Първи пехотен резервен полк на 10 февруари 1900 година съгласно указ № 9 от 1-ви януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от 1-ви и 6 пехотни полкове.[1] На 14-ти февруари 1900 г. е преместен на гарнизон в Брезник.[2] На 29-ти декември 1903 година с указ № 84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 25 пехотен Драгомански полк.[3] С указ от 30-ти декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град Цариброд. Организационно Двадесет и пети полк е част от Първа пехотна софийска дивизия.[4]

Личният състав на полка се попълва предимно от Царибродска, Берковска и Софийска околия.

На 17-ти септември 1912 година от състава на полка в Цариброд се формират 3-та и 4-та дружина от новосъздадения 38 пехотен полк.[5]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

В Балканската и Междусъюзническата война 25 пехотен Драгомански полк заедно с 16 Ловчански полк образува първа бригада в новосформираната Десета сборна дивизия. В началото на войната полкът наброява 65 офицери и 3964 подофицери и войници.[6]

На 10-ти октомври 1912 година, край с. Караюсуф полкът води тежка битка с настъпващата турска 1-ва Сборна редифска дивизия от Одринския подвижен корпус. В един от най-критичните моменти 6-та и 7-ма роти на полка, командвани от поручик Загорски и капитан Гаврилов, отблъскват противника с удар „На нож“. 25-ти полк, подкрепен и от 38-ти полк от Първа дивизия отбива турския удар. [7]

В Люлебургас-Бунархисарската операция полкът се сражава на десния български фланг, южно от Люлебургас.

В Междусъюзническата война 25-ти полк води тежки боеве с превъзхождащи го гръцки сили край с. Лахна, Лъгадинско, Демир Хисар, Ченгене калеси, Руен – Куматинци, при Сушица-Видрен, при Крастав връх и е принуден да отстъпи.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

В Първата световна война (1915 – 1918) 25-ти полк воюва в състава на 2-ра бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия.[8]

В началото на българската намеса във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[8]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 47
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 5074
Коне: 456 Обикновени коли: 53 Пушки и карабини: 4410
Картечници: 4

Двадесет и пети полк участва в разгрома на сръбските войски в Моравската операция и в Косовската операция. През 1915 година воюва при атаката на връх Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, връх Черта, Турско Ливаде, при Бела паланка – Врагудинъц, при Лесковъц, Камениста чука – Кремен – Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.

В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на Първа дивизия полкът е включен в състава на Трета армия и участва във войната с Румъния. Към 1-ви септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в Добруджа, той наброява 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно[9].

По време на атаката на Тутракан втора бригада на Първа дивизия има спомагателна роля.

На 20-ти октомври 1916 година, при втората атака на Кубадинската позиция, 25-ти полк разгромява руския 241-ви полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали[10].

25-ти полк се отличава на 23-ти октомври 1916 г. при преследването на противника след сраженията при Кубадин, когато във вихрен бой пред погледа на престолонаследника, бъдещия цар Борис III, разгоромява румънските 51-ви, 52-ри и 30-ти полкове. Победата в това сражение струва значителни загуби[11].

През ноември 1916 година, преди форсирането на Дунав и започването на Букурещкото настъпление в някои части на полка избухват бунтове на войници, които след прогонването на портивника от по-голямата част от Добруджа не желаят да навлязат и воюват в чужда страна.

През март 1917 година части на полка участват в потушаването на сръбските бунтове в тила на българската армия, известни като Топличко въстание. На 17-ти март 1917 г. полкът превзема завладения от въстаници град Куршумлия.[12]

През април 1917 г. от третите дружини на 1–ви пехотен софийски полк, 6–и пехотен търновски полк и 25–и пехотен драгомански полк е формиран 81-ви пехотен полк.[8]

Съгласно клаузите на Солунското примирие, от 2-ри октомври до 12-ти декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на Антантата. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12-ти декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.

Знамето на 25-ти пехотен полк е наградено с Военен орден „За храброст“ III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден „За храброст“ IV ст.

Между двете световни войни

редактиране

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 25 пехотна Драгоманска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25 пехотна Драгоманска дружина и 1-ва пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.[1] На 6 май 1937 г. на площад "Александър Невски" в гр. София царят връчва ново знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк. На 9-ти май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията генерал майор Константин Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5-ти юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16 пехотна Ловчанска дружина[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на южната (1943 г.), а от юни 1944-та на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 1-ва пехотна софийска дивизия.[1] Води боеве при Бояново.[2]

По времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон, на негово място се формира 25 допълваща дружина.[1]

През 1946 – 1947 г. за усилване на войските по южните граници с Указ № 25 на Председателството на Народна република България 25-и пехотен полк е предислоциран в с. Гара Пирин, където поставя началото на формирането на 3-та планинска стрелкова бригада. През 1950 г. 25-и пехотен Драгомански полк е преименуван на 32-ри стрелкови полк.[13]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първи пехотен резервен полк (1900 – 1903)
  • Двадесет и пети пехотен Драгомански полк (1904 – 1920)
  • Двадесет и пета пехотна Драгоманска дружина (1920 – 1928)
  • Двадесет и пети пехотен Драгомански полк (1928 – 1950)

Командири

редактиране
звание име дати
1. Полковник Еню Денчев от 1900
Полковник Георги Касабов към 1904
Полковник Иван Пачев 1907 – 1911
Полковник Йордан Динолов 1912 – 23 юли 1913
Полковник Георги Касабов 23 юли 1913 – 4 август 1913
Полковник Йордан Динолов от 4 август 1913
Подполковник Константин Георгиев през 1915
Полковник Тодор Златев 1915 – октомври 1916
Подполковник Иван Цанев до 3 януари 1917
Подполковник Петър Коняров 3 януари 1917 – 1917
Подполковник Георги Георгиев 1917 – септември 1919
Полковник Халачев от 1919 – декември 1920
Майор Никола Шаранков от декември 1920
Подполковник Иван Дипчев 15 юни 1921 – 23 август 1924
Подполковник Петър Ковачев 23 август 1924 – 17 февруари 1928
Полковник Стефан Цанев 17 февруари 1928 – 19 май 1931
Полковник Манов 18 май 1931 – 14 юни 1932
Полковник Константин Панов 14 юни 1932 – 24 октомври 1932
Полковник Радослав Календеров 24 октомври 1932 – 24 октомври 1934
Подполковник Игнат Илиев от 24 октомври 1934
Подполковник Богдан Събев 1935 – 1938?
Полковник Сокол Алексиев 1938 – 1939?
Подполковник Борис Монев 1939 – 1944?
Генерал-майор Игнат Илиев 1944
Подполковник Иван Георгиев 1944
Подполковник Дамян Бейнов от 1 ноември 1944
Полковник Атанас Русев 30 юни 1947 – февруари 1948 г.

Други командири: Александър Балжаларски, Добри Попов.

В художествената литература

редактиране

В очерка си „Кайпа“ (1914) Йордан Йовков пресъздава с документална точност сражение, водено от 25-ти и 16-ти пехотни полкове през октомври 1912 година.[14]

Вижте също

редактиране
  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48
  2. а б ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя[неработеща препратка]
  3. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359 – 360.
  4. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361.
  5. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 62
  6. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 492
  7. Косев, Кирил. Подвигът, София 1986, с. 53
  8. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  9. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792.
  10. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718 – 719
  11. Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 826 – 828
  12. Марков, Георги. Голямата война и Българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 -1919 г., София 2006, с. 101.
  13. Цветков, Кирил. Алманах на Сухопътните войски в България. Т. 2. София, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2016. ISBN 978-954-509-566-5. с. 141.
  14. Йовков, Йордан. Събрани съчинения. Том първи, София, Издателство „Български писател“, 1970, с. 305 – 316, 535, 539 – 540.

Източници

редактиране